Днес използваме Международната система единици, обозначена с общоприетото означение SI, която е наследник и се явява съвременна форма на метричната система, възникнала по време на Френската революция и наречена така на името на една от основните мерни единици, използвани от нея – метъра.
Международната система единици е официална от 1960 година като отговор на необходимостта да се уеднаквят мерките и начините за измерване, като тя е приета почти в цял свят.
Употреба на Международната система единици през годините
Днес у нас се използва Международната система единици, като правилата и особеностите на употребата са същите, каквито са по света. Това не е било винаги така. До 1990-та година, тоест по време на комунистическата власт у нас, са се използвали и означения на единиците на кирилица, установени с БДС 3952, макар да не е било допускано и разрешено това в международната система.
БДС 3952 е отменен 4 години по-късно, като е прието със закон, че единствено употребата на Международната система единици SI е официална и допустима. Как са стояли нещата у нас много по-назад в годините, преди появата на международни системи и общоприети мерки и теглилки? Ако до тук не ви беше интересно да научите кога е приета Международната система единици у нас, не се притеснявайте, сега ще ви върнем много по-назад в годините и обещаваме да бъде интересно.
Български народни мерки – история и любопитни факти
Появата и развитието на българските народни мерки са пряко свързани с мерките, използвани още от прабългарите и славяните, както и с тези на съседните на България страни и поробителите ни през вековете, от които също са повлияни. Първите използвани мерки са били съвсем прости и разбираемо са нямали нищо общо с тези, познати в по-късни времена или днес. Сред тях са били:
- Мерки за дължини
Обикновено се използвало човешкото тяло или части от него, за да се определят дължини. Това са т.нар. човекомерки, които, изненада, със сигурност познавате, а и използвате и днес, успоредно с официалните. Вероятно ви се е случвало да кажете „искам една педя да се удължи тази дреха“.
Докато тази мярка за дължина, част от всички български народни мерки, използвани някога, намира приложение и днес, други стари мерки за дължина – по-малки и по-големи от мярката педя са непознати или малко познати. По-малки мерки като чѐперок – разстоянието между разтворените палец и показалец, като и клѐкавец, а също и по-големите от педя мерки като лакът, днес почти не се използват и познават, рядко може да ги чуете и основно от по-възрастните хора.
Някак обаче мярката „педя“ преодолява времето, съхранява се през вековете и е масово използвана, макар да е неформално, и от съвременниците ни, а със сигурност и от вас. Вероятно се оказва по-лесно да премериш с педя, отколкото да търсиш метър, с който да установиш точните сантиметри, които ти трябват.
- Мерки за разстояния
Дедите ни използвали разкрача си, за да измерят разстоянията, за тях използваните днес метри и километри били непознати. Сред старите български народни мерки за разстояние е рáзкрачът, който бил равен на около 1 метър. Километрите се измервали по още по-странен начин – в дни – с мярката един ден разстояние старите българи обозначали около 30 километра, а около 60 километра мерели като „един ден с кон“. Тези мерки естествено били много неточни и приблизителни, тъй като темпото, с което човек може да върви или язди, е различно, но били важни за приблизително ориентиране.
- Мерки за височина
Подобно на мерките за дължина, височините също били измервани с помощта на човешкото тяло. Сред основните стари български народни мерки за височина била „един човешки бой“. Естествено, че тази мярка също била неточна, тъй като височината на хората е различна, но давала някакъв ориентир.
- Мерки за вместимост
Вероятно защото отглеждането на добитък било неразделна част от живота на дедите ни, те измервали вместимостта с мярка „ведро“. Използвани са и мерки чаша и лъжица, които се използват и днес. Със сигурност сте попадали на съвременни рецепти, в които именно лъжицата е използвана мярка, а не грамовете.
- Мерки за време
Слънцето било използвано като мярка за време, преди да бъде създаден и използван масово часовникът. Сред тези стари български народни мерки са „заран“, „по обяд“, „надвечер“, „по залез слънце“ и т.н., които със сигурност използваме често и днес. През нощта, когато нямало слънце и дедите ни не можели да използват мястото му на небето, за да определят времето, петлите идвали на помощ.
Часът през нощта се определял по пеенето на петлите. След полунощ е петляно време, а след това следвали първи, втори и трети петли. Така естествено не можел да се фиксира точен час, а приблизителен, но това било достатъчно в онези времена за дедите ни.
В по-късни времена – след Освобождението, неграмотните си служели с четули, гладко издялани от дърво пръчки, на които изрязвали различни единични или двойни черти и резки, кръстчета, дупчици и други знаци, на които се придавали определени стойност и които били мерните единици за тях. Днес, макар да си служим с Международната система единици, сме наследили част от старите народни мерки на дедите ни и не е учудващо да кажем: „Да се срещнем на 3 крачки от нас по обяд, за да премерим колко педи искаш да удължа полата ти“. Корените и традициите са живи и това е част от нашата история и самобитност.
