След 8 години, българската съдебна система излезе с окончателно решение по случай с много тежка катастрофа близо до плевенското село Гривица. При катастрофата, която представлява челен удар на два леки автомобила, загинаха 6 души - мъже, всичките между 51-59 години! Тя стана факт на днешния 14 септември, 2015 година.
Колите са управлявани от старшина Румен Цеков и от Мирослав Бъчев, който не е военен. Шофьорите оцеляват след адския сблъсък, но загиват всички техни спътници. Какво беше обвинението по същество, според което и двамата шофьори носят вина за случилото се, но различна като тежест, припомнете си: Шестима убити на пътя: 8 години и 7 съдебни инстанции не са достатъчни за присъда
Първоначално Румен Цеков получи 10 години затвор и 12-годишна забрана да управлява моторно превозно средство, а Мирослав Бъчев – 5 години затвор и 8 години забрана да шофира. На втора инстанция обаче нещата се промениха – 7 години затвор и 10-годишна забрана за Цеков да шофира, а Бъчев беше оневинен. Точно това е и окончателното решение (№ 50161, гр. София, 08.02.2023 година), което взема Върховният касационен съд (ВКС).
8 години по-късно: При убити 6 души на пътя, присъда от 7 години затвор
Къде е истината?
Делото стигна до последна инстанция поради серия от обжалвания, включително на роднини на загинали в зверската катастрофа.
Основните аргументи за искания за по-тежки наказания на обвинените – Румен Цеков е имал и предишни пътни нарушения, освен това е направил двойно изпреварване в участък, сигнализиран със знаци за ремонт и намаление на скоростта. А по отношение на Бъчев има свидетелски показания, че не е намалил скоростта предвид ремонта. Има и петорна съдебна автотехническа експертиза по делото, че Бъчев, вместо да опита да завие надясно и да излезе извън платното, е завил наляво, влязъл е в насрещното движение, където Цеков вече се е прибирал след второто изпреварване и така "е създал непосредствената опасност и е бил първопричината за веригата правонарушения, предизвикали настъпването на тежката катастрофа". Челният сблъсък обаче е "бил предотвратим и това е зависило от адекватността, избраната подходяща скорост, бърз рефлекс, опитност и правилна реакция и самообладание" на Бъчев.
Съдът обаче не се съгласява – специално за Бъчев изрично се посочва, че свидетелските показания за знаците за ремонт от неговата страна на движение са противоречиви и всъщност приема, че такива е нямало. Съответно, според съда той не е трябвало да намалява скоростта до някаква хипотеза, посочена от несъществуващ пътен знак. "Скоростта на движение на подсъдимия е била разрешена и съобразена. Той няма задължение да намалява скоростта си по предположение, че на пътното платно в лентата му за движение ще има препятствие - движещ се срещу него със скорост от около 106 км/ч друг автомобил, защото очакването на водачите е за правомерно поведение от останалите участници в движението", пише в аргументите на съдебното решение. Според експертиза по делото, ако Бъчев се е движил с максимум 66 км/ч, той е щял да има възможност да избегне удара. Правена е обаче и допълнителна експертиза, отделно съдът посочва, че при внезапно настъпила опасна ситуация на пътя няма законово изискване каква маневра да правиш, накъде да завиваш, а само се вменява шофьорът да опита да намали и да спре. Съдът казва и, че Бъчев не е опитал да спре аварийно, но това не е достатъчно, за да бъде обявен за виновен.
"Затова важно за отговора на въпроса дали подс. Б. има вина за настъпването на пътния инцидент е дали нарушението на правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП участва в протеклия причинно-следствен процес. Този въпрос е получил аргументиран и ясен експертен отговор в заключението на назначената във въззивното производство повторна комплексна съдебно-автотехническа, физическа и медицинска експертиза (ВНОХД, л. 564-567). Вещите лица са категорични в извода си след направения динамичен и кинематичен анализ на фактическите данни, че подс. Б. е нямал техническата възможност да предотврати ПТП чрез предприемане на аварийно спиране", посочва ВКС.
Съгласно решение № 50161 на Върховния касационен съд (ВКС), Румен Цеков трябва да плати 800 лв. разноски на един от обжалвалите.
