От векове използваме стъклото за съхранение на храни, напитки, химикали и козметика. Но дали е време да се намери по-устойчива алтернатива?
Най-старата бутилка вино в света, която археолозите датират от 325 до 359 г. сл. Хр. се съхранява в Музея на виното в германския град Шпайер. Анализът на съдържанието й разкрива, че съдържа течност на основата на етанол. Но стъклената бутилка все още е неотворена, а реколтата не е известна.
Широко разпространенaта употреба на стъклото като съд за съхранение през цялата история подчертава устойчивостта и функционалността на материала. Стъклото е полезен материал за всичко - от консервиране на храна до пренасяне на сигналите, захранващи интернет мрежата. Стъклото е толкова важно за човешкото развитие, че Организацията на обединените нации отбеляза 2022 г. като Международната година на стъклото, за да отбележи приноса му към културното и научно развитие.
Стъклото е материал, който може да бъде безкрайно рециклиран без да се засяга неговото качество, чистота или издръжливост. Рециклираното стъкло може да бъде натрошено на стъклени кубчета, които да бъдат разтопени и използвани за производството на още стъкло. Стъклото, използвано за опаковане има висок процент на рециклиране в сравнение с други опаковъчни материали. В Европа средният процент на рециклиране на стъкло е 76%, в сравнение с 41% за пластмасовите опаковки и 31% за дървените опаковки.
Как да нарежеш старо стъкло на парчета, без да се порежеш?
Когато стъклото се остави в естествената среда е по-малко вероятно да причини замърсяване, отколкото пластмасата. За разлика от пластмасите, които се разграждат на микропластмаси и могат да проникнат в почвите и водата, стъклото не е токсично. „То е направено главно от силициев диоксид, което е естествено вещество“, казва Франциска Траутман, съосновател на Glass Half Full, базирана в Ню Орлиънс компания, която рециклира стъкло в пясък, който може да се използва за възстановяване на бреговете и помощ при бедствия. Силицият, известен още като силициев диоксид, съставлява 59% от земната кора. Тъй като е естествено съединение, няма опасения за влошаване на околната среда.
Поради това стъклото често се рекламира като по-устойчива алтернатива на пластмасата.
Въпреки това, стъклените бутилки имат по-висок отпечатък върху околната среда от пластмасата и другите материали включително картонените кутии за напитки и алуминиеви кутии. Добивът на силициев пясък може да причини значителни щети на околната среда, вариращи от влошаване на почвата до загуба на биологично разнообразие.
Нарушения на основните права на работниците са открити и в Шанкаргарх, Индия, който е най-големият доставчик на силициев пясък за стъкларската промишленост в страната. Някои проучвания показват също, че продължителното излагане на силициев прах може да представлява риск за общественото здраве, тъй като може да доведе до остра силикоза, необратимо дълготрайно белодробно заболяване, причинено от вдишване на силициев прах за продължителен период от време. Силикозата може първо да се прояви като упорита кашлица или задух и може да доведе до дихателна недостатъчност.
Стъклото изисква по-високи температури от пластмасата и алуминия, за да се стопи и оформи, казва Алис Брок, докторант в Университета на Саутхемптън в Обединеното кралство. Суровините за производство на необработено стъкло също отделят парникови газове по време на процеса на топене, добавяйки отпечатък върху околната среда. Според Международната агенция по енергетика, производството на контейнери и плоско стъкло отделя над 60 мегатона CO2 годишно.
Ключов проблем в рециклирането на стъкло е процесът на претопяване, който е най-енергоемката част от производството на стъкло. Той представлява 75% от потреблението на енергия по време на производството. Въпреки че стъклените контейнери могат да се използват повторно средно 12-20 пъти, стъклото често се използва за еднократна употреба. След това то бива изхвърлено на сметищата и може да отнеме до един милион години, за да се разложи.
Няколко хитрини, с които стъклените прибори ще върнат блясъка си
Рециклираното стъкло трябва да се претопи два пъти, веднъж на отломки и след това отново в нов продукт, поради което рециклираното стъкло може да бъде само малко по-малко енергоемко от чистото стъкло.
Няма съмнение, че стъклото все още играе важна роля в много индустрии. Неговата издръжливост и нетоксични свойства го правят идеално за храни и материали, които изискват консервиране. Въпреки това предположението, че стъклото е устойчиво само защото може да се рециклира безкрайно, се тълкува погрешно. Като се има предвид целият му жизнен цикъл, производството на стъкло може да бъде също толкова вредно за околната среда, колкото и пластмасата.
Следващият път, когато искате да изхвърлите стъклена бутилка, може би първо трябва да помислите дали не е по-добре да я използвате повторно. Стъклото е еластичен, дълготраен материал, който не е направен за изхвърляне, след като е бил използван само веднъж.
Източник: BBC
