Арън Соркин e един от най-известните сценаристи на Холивуд - преминал през "Добри момчета", създавайки собственоръчно всички епизоди на "Западно крило" и спечелвайки "Оскар" за филма за "Социалната мрежа", където разказа майсторски за създаването на Фейсбук. Соркин е широко известен с изключително наситените си с реч сценарии, където, противно на правилото за минимум думи в киното, ефектът се търси тъкмо в сложни словесни противоборства (вероятно най-известното е в речта на Джак Никълсън от "Добри момчета".) Ето какво заяви топ сценаристът за "The Talks".
- Как се настройвате преди да се седнете да пишете?
- Способен да пиша само, когато съм в добро настроение. Дъщеря ми е в тинейджърските си години и ако има някакъв проблем - нещо в училище, или просто някаква тийн драма - тогава съм аут за целия ден. Не съм способен да напиша нито ред. Когато пишех "Западно крило" с тогавашната ми съпруга правехме така: в случай, че сутринта имахме някакво напрежение, просто й казвах по телефона, докато карах към работа: "Слушай, знам че си ми ядосана, но може ли да се сдобрим в момента, понеже имам да пиша следващ епизод?"
- И какво казваше тя?
- Отнасяше се с разбиране. Казваше ми: "Добре, всичко е наред, карай си живота". Така че, да, нямам нужда да страдам или да бъда тормозен, за да се провокирам да пиша.
- Дори ако се налага да напишете някоя особено мрачна сцена?
- Обикновено ми е лесно да пиша подобни. Но винаги съм особено щастлив, когато я приключа. Когато бях млад си мислех следното: "Идвам от бяло семейство от горната средна класа - абсолютно функционално семейство. А това е ужасна рецепта за едно добро писане. Но бърках - тогава не разбирах въобще идеята за семейството. Така или иначе обаче, за да пишеш не ти е необходима болката, през която минават хора като Юджийн О'Нийл.
- Той не беше ли казал, че писането за него е ваканция от живота?
- (Смее се). Писането на сценарии е следното нещо. Все едно да отидеш на вечеря и да кажеш: "Аз ще съм единственият, който ще говори в продължение на два часа и 12 минути и ще ви разкажа една история, която ще ви завладее достатъчно, че да не ви пречи това, че само аз говоря." За да пишеш сценарии трябва да имаш доста непоклатимо его.
- Откъде мислите, че егото идва?
- Не знам, не е ли част от ДНК-то?
- Така ли е при вас?
- По-важният въпрос е следният: как егото съжителства с чувството за несигурност в едно и също време. Така поне е при мен. Имам необходимото его, което ме кара да мисля, че мога да забавлявам гостите на една вечеря за два часа и 12 минути, но животът ми е изтъкан от въпроса дали в крайна сметка съм успял или не. И когато не ми се получава, се чувствам ужасно. Кое е най-лошото нещо, което може да се случи на един писател? Да имаш идея, която ужасно много да искаш да бъде преведена правилно на екран. Това за мен е въпрос на живот и смърт. И когато се проваля чувствам, че животът ми няма смисъл и въобще няма защо някой да иска да бъде приятел с мен, подобни неща.
- Вие сте широко известен с една от най-дълтите и хубави речи в киното - тази на Джак Никълсън, в която той изкрещява: "Ти не можеш да понесеш истината" в "Добри момчета". Как я написахте тогава?
- Винаги съм обичал съдебни драми по следната причина: залогът винаги е ясен, както и препятствията към целта. Има съдебни заседатели, които въплъщават самата аудитория на филма. Те знаят точно толкова малко, колкото публиката на филма. Затова и винаги ми е малко странно, когато критиците кажат, че използвам твърде много думи във филмите си. Хубавите неща са винаги дълги.
Преведе от The Talks: Райко Байчев
