Преди около 146 години Христофор Ботъов Петков написа: "Българският народ умее да търпи, а европейското човеколюбие е готово да защитава политически кеф, харемна дипомация и държавно зверство до последната крайност. ("Знаме", бр.6, 1875 )
За Европейската цивилизация Христофор Ботъов Петков ни написа следното: "Заедно с цивилизацията у нас се въвежда нравственост, умственост и телесният разврат, модите, пиянството и сифилисът."
Точно, просто, разбираемо.
Ботев го е писал за 1875 г., за днес и за утрешния ден, докато народът не стане свободен - по Ботевски, не стане начетен и зрящ - по Ботевски.
Спасението на народа Христофор Ботъов Петков е описал смайващо точно: " Меч и огън! Това са оръдията и средствата, с които ние ще да намериме, когато и да е, правдина в държавата на разбойниците. Огън и меч! Нашите най - верни защитници. С тях ние всичко ще придобием.'' ("Знаме",бр 14, 1875).
Филмът ''Ботев отвъд понятното" е документален и направи един труден поход към Ботевото слово и неговата истинност. Целта е една: да стане налично за общественото съзнание, осезаемо за отворените сетива, да заживее обещаващо в духовния мир на българина.
Да се достигне с най-силното налично доказателство – Ботевото писмено наследство – до Ботевата същност, родолюбие, саможертвеност за едничкатата свобода на народа, до революционния му дух и борбеност, до яснотата и чистотата на огромната всепоглъщаща любов към българщината и народ, не беше и не е лесен поход. В творческата работа, колективът също се променяше и растеше духовно. Това е неминуем резултат за всеки, поел по пътя на Ботев.
Да се вгледаш в дълбочината на Ботевите слова, да стоиш вглъбен във висините на крилатите му слова, да се смълчиш пред лекотата и простотата на леещите се слова, беше окриляващо. Но в думите заглъхваше сякаш гръмотевичен удар от осъзнатото Ботево чувство.
Филмът достигна до исторически пренебрегвани факти, достигна до разкриване на онзи Ботев, който винаги е вървял с крачка назад( с показност) и с години напред, с прозрения.
Ако не беше предателство...Завистта, слугинажът и задкулисието, са част от нищожния живот на бездуховността и безчестието.
Ботев беше наш – но не беше един от нас! Ние го следваме, за да се равним.
