"Книга на пророк Исаия" е написана от пророк Исаия - спасение Господне (770-693), чието име носи. Той бил син на Амос, женен - имал двама сина, принадлежал към висшето съсловие, бил човек от всички уважаван и с голямо влияние. Пострадал при цар Манасия - прерязан с трион (Евр. 11:37).
Относно авторството на тая книга има и други мнения: в Талмуда се говори, че "Езекия и неговите другари редактирали книгата Исаия". Историците пишат, че "някои глави от първата част на книгата (1-39 г.) написал пророк Исаия, а цялата втора част (40-66 гл.) - някой анонимен автор, някой "втори Исаия". В нея Исаия пророчествува тъй ясно за Христа, че е наречен "евангелист на Вехтия Завет".
Дейността на пророк Исаия съвпада с царуването на царете Озия, Иоатам, Ахаз и Езекия и продължила 48 години - време на разгорещени религиозни борби и объркано вътрешно положение, когато пропаднало северното Израилско царство (722 г. пр.Хр.). Сам Исаия бил доверено лице на цар Езекия.
Съдържанието на книгата се дели на две части:
Първа част - пророчески речи (1-35 глава): за съдбата на Иерусалим, за израилския народ, за десетте тогавашни царства. Тая част има подчертано месианско-апокалиптично-есхатологично значение: съд над всички царства, установяване царството на Месия в Иерусалим, хвалебна песен на спасените.
Втора част - исторически предсказания: освобождаването от Вавилонския плен, цар Кир оръдие на Божията правда. Разрушението на Вавилон. Образът на Месия, "вземляй грехи мира". Настъпване царството на Месия. Величието на Сион. Езичниците приемат новата, Христовата вяра (40-66 глави).
Междинната част (36-39 глави) описва царуването на Езекия.
Бивш Неврокопски митрополит Пимен Православен речник
Статията е глава от книгата "За Библията"
© Синодално издателство, София, 1988
