С извънредни COVID-мерки ще бъде подпомаган целия селскостопански сектор, а с наръчник за зелени мерки ще започне подготовката му за европейската зелената сделка, обяви земеделският министър Десислава Танева в парламента.
"За първи път, по инициатива на България, Европейската комисия прие нашето предложение за програмиране на извънредна мярка COVID-19 в обхвата на Програмата за развитие на селските райони с бюджет 2% от нея в подкрепа на земеделските производители и малките и средни предприятия за първична преработка на земеделска продукция, за да ги компенсира за нереализирани приходи и загуби от COVID-19". Това обяви земеделският министър Десислава Танева при изслушването й в парламентарната комисия по европейските фондове. Тя уточни, че вече е обнародвано в Официален вестник изменение на Регламент 1305, който ни позволява да програмираме тази мярка. Това е голям успех за България, подчерта Танева и изказа благодарност на всички български евродепутати.
„В момента в спешен порядък комуникираме с ЕК предложението за програмиране на такава мярка. Три направления предлагаме - COVID 1, 2 и 3, като първото е за недофинансираните сектори в българското земеделие, второто е за земеделските производители, които не са в обхвата на COVID 1 и третото – за малките и средни предприятия за първична преработка, които бяха изключени от обхвата на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, така че целият ни сектор да има възможност за тази подкрепа“, поясни Танева.
Тя уточни, че за мярката COVID 1 ни е дадена препоръка да сменим принципа на плащане. „ЕК не прие плащане на единица площ, а препоръча да минем по различни групи стопанствата в абсолютна сума по категория стопанство“, уточни Танева. Тя посочи, че за мерките по COVID 2 и COVID 3 принципът на плащане е компенсаторен на брой нает в самото предприятие и че ставките са приети.
Подкрепата, която фермерите ще получат ще се опира на разходите, които допълнително са направени заради заповедите за противоепидемичните мерки, поясни още Танева. Тя отбеляза, че се очаква преходният период да бъде 2 години и увери, че подкрепата за фермерите за преходния период е пред финала си.
Зелената сделка
Наръчник за зелени мерки подготвя МЗХГ в средата на юли проектът ще бъде предложен за обществено обсъждане, съобщи още земеделският министър Десислава Танева при изслушването й в комисията. Очаква се в последното тримесечие да получим препоръките на Европейската комисия по отношение на зелената сделка и прилагането на целите в стратегическите планове, отбеляза тя и изрази надежда до края на годината да имаме предварителна подготовка на стратегическия план.
Във връзка със зелената сделка, ЕК ще изпрати препоръки на всяка страна-членка какви цели да следва до 2030 г. Предвижда се, съгласно стратегията „От фермата до трапезата“, която заема основно място в зелената сделка, 50% намаление на употребата на пестициди, 20%. Намаление на торовете, 50% от продажбите на антимикробни средства...., предвиждат се и параметри за площите за биологично производство и пр.
Нашето земеделие не замърсява околната среда, в сравнение с други държави-членки, категорични са от министерството.
Селското стопанство в България допринася с 11% от парниковите газове, което е 1% от емитираните парникови газове в ЕС от сектор земеделие. В абсолютна стойност това са 5.6 млн. тона еквивалент СО2, а в целия ЕС количеството е близо 500 млн. тона. Не може да се сравняваме със замърсители като Франция и Германия. Франция емитира близо 100 млн. тона, същото е и с Германия, посочиха от МЗХГ и успокоиха, че сме получили уверения от ЕК, че тези целеви изисквания, които ще бъдат заложени за 2030 г. ще бъдат специфично определени за всяка държава -членка, тъй като не може да се сравняваме с други държави, които имат доста по-интензивно животновъдство и по-интензивна обработка на земеделската земя.
За пестицидите МЗХГ са категорични, че в България замърсяването на земята при обработката на площите, торенето и други процедури е минимално. Ние сме позиционирани добре по отношение на пестициди, торовете и антимикробните средства, според МЗХГ. Франция и Полша продават 20 пъти повече антимикробни средства. В България са продадени 60 тона в 2017, а във Франция 514 тона, в Полша 570 тона, посочиха от министерството.
Експертите отбелязаха, че стратегията „От фермата до трапезата“ залага на намаляване на пестицидите и че още няма единна методология и методи за събиране на данни. Тепърва, в периода 2023 – 2024 г. ще се предлага ново законодателство и едва тогава ще се определят конкретните цели за държавите.
Някои теми, според МЗХГ се неглежират – разхищението на храни и измамите с храни. За измамите с храни – ще се предвиди нова регулация със засилване на правомощията с цел постигане на равнопоставеност на всички оператори по веригата. Предвиждат се и конкретни стъпки за намаляване на разхищението.
По-малко от 1% разхищава България, спрямо ЕС, посочиха от МЗХГ и уточниха, че България произвежда близо 670 хиляди тона храна в излишък, а в ЕС се изхвърлят повече от 80 милиона тона храна. От МЗХГ изразиха надежда българското селско стопанство да не бъде засегнато от новите критерии.
