Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Зрее ли преврат в Кремъл?

25 май 2022, 11:44 часа • 13324 прочитания

На 24 май се навършиха точно три месеца, откакто руският президент Владимир Путин отприщи пълномащабна война с Украйна, която в Руската федерация все още се нарича „специална операция“. За света той се превърна в изгнаник и военен престъпник, а в самата Русия назрява все по-голямо недоволство срещу диктатора.

Военните провали на Русия в Украйна: как реагират и какво искат "ястребите" на Путин и кръговете на властта

Към днешна дата "вероятно почти няма" хора, които са доволни от Владимир Путин във висшите кръгове на Русия, пише порталът "Медуза"* на 24 май, позовавайки се на източник, близък до Кремъл. „Бизнесът и много членове на правителството са недоволни, че президентът започна войната, без да мисли за мащаба на санкциите – с такива санкции не може да се живее нормално. "Ястребите" не са доволни от темпото на "специалната операция". Те смятат, че може да се действа по-решително“, описва настроенията сред руските елити този събеседник. Думите му пред изданието са потвърдени от още двама души, близки до президентската администрация, както и от двама събеседници, близки до правителството на Руската федерация.

Източниците на „Медуза“, близки до президентската администрация, уточняват, че позицията на „ястребите“ (предимно на силите за сигурност) е следната: „Според тяхно разбиране, след като са нахлули, не бива да се действа хлабаво. Трябва да се действа по-твърдо." „По-твърдият“ вариант предполага широка мобилизация на резервисти и война „до победа“ – в идеалния случай до превземането на Киев, обяснява авторът на материала. Според събеседниците на "Медуза" обаче Кремъл все още не е готов да обяви обща мобилизация. Освен това още през април резултатите от закрити социологически проучвания в Руската федерация показали, че дори руснаците, които подкрепят „специалната операция“ на Кремъл, не са готови да воюват нито сами, нито да изпратят близките си на фронта, разказват източниците, близки до президентската администрация.

Американският Институт за изследване на войната (ISW), който публикува ежедневни подробни доклади за военните действия и важни аспекти на войната в Украйна, в своя преглед от 23 май също анализира подробно засилените критики към Кремъл поради провала на „специалната операция” от страна на руски националистически и военни среди.

Като пример ISW цитира изявление от 19 май на Всеруското офицерско събрание, което призовава Путин и руските власти да обявят мобилизация и да признаят „пълномащабна война“ с Украйна, както и да въведат военно положение в граничните райони и увеличаване на срока на наборната служба в армията на Русия до две години. В същото време призивът изразява недоволство от факта, че „ходът на военните действия [в Украйна] се е оказал много далече от по-рано обявените цели“, а „последната капка“ е поражението на руските войски на Северски Донец край Белогоровка, „където нашите [руските] войски претърпяха недопустимо големи загуби в личния състав и загубиха няколко десетки единици военна техника“.

Изявлението е пълно с пропагандистки клишета за „укро-бандеровските фашисти“, но експертите на ISW напомнят, че три седмици преди нахлуването в Украйна именно Всеруското офицерско събрание поиска признаването на независимостта на ДНР и ЛНР, укрепвайки идеологическата основа за нападение на Украйна. Това означава, че новият призив към Путин „може да бъде ключов индикатор за това, че елементи на руското правителство и общество създават информационни условия за обявяване на частична мобилизация“.

„Но Кремъл досега отказва да предприеме тази стъпка, вероятно поради опасения от реакция в страната и недостатъците в руската мобилизационна система“, подчертават специалистите на института, предполагайки, че „Кремъл вероятно все още не желае и не може да проведе мобилизация в краткосрочен план".

КОИ СА ПОТЕНЦИАЛНИТЕ НАСЛЕДНИЦИ НА ПУТИН - ВИЖТЕ ТУК.

„Все повече руснаци, които подкрепят Кремъл и руската инвазия в Украйна, започват открито да критикуват Кремъл“, заключава ISW, като се позовава и на неотдавнашната вълна от остри критики сред руските военни блогъри. Експертите от института цитират оценките на своите колеги от Министерството на отбраната на Великобритания, където смятат, че нарастващите загуби на Русия в Украйна „ще стават все по-трудни за скриване и общественото недоволство ще расте“.

Настроението във властовите елити на Руската федерация оцени и ръководителят на Главното разузнавателно управление на Министерството на отбраната на Украйна Кирил Буданов в интервю за „Украинская правда“. По думите му руските военни кръгове "по принцип в по-голямата си част са за войната". „Те обаче не горят силно от желание да продължат бойните действия, предвид значителните загуби, които понасят. Колкото и да лъже пропагандата, военните знаят какви са реалните им загуби“, казва той.

Буданов говори и за еволюция на отношението към войната в редиците на ФСБ и други руски специални служби, част от чиито представители първоначално подкрепяха „специалната операция“, за да скрият огромните разходи за подготовка на почвата за нея в Украйна и с надеждата, че „войната ще отпише всичко“. „Освен това те твърдо вярваха, че след три дни ще превземат Киев, а на десетия ден ще завършат цялата военна операция в Украйна. Това беше тяхната мечта. Но мечтата се провали“, казва Буданов.

Оплаквания от бизнес кръговете от санкциите и икономическия удар върху Русия, загуба на влияние на олигарсите

Още едно крило недоволни от действията на Путин, макар и по различни причини, се състои от много „цивилни“ руски чиновници и бизнес елити – така наречената „партия на мира“. Както пише „Медуза“, позовавайки се на свои източници, в тези редици са обезкуражени от факта, че не виждат реални стъпки от Кремъл за постигане на мир с Украйна, но отбелязват множество трудности в икономиката.

„Проблемите [в Русия заради войната] вече са видими и в средата на лятото те просто ще се посипят от различни страни: транспорт, медицина, дори селско стопанство. Никой просто не е мислил за такъв мащаб“, обяснява събеседник, близък до руското правителство. По думите му преди началото на войната никой в Кремъл не е обмислял варианта европейските страни да откажат изцяло да внасят руски газ и петрол. Такова ембарго се обсъжда във висшите кръгове на Руската федерация, въпреки че Путин и „войнствената“ част от обкръжението му продължават да не вярват, че Западът ще осъществи подобен сценарий, твърдят близките до администрацията на президента източници.

„Путин просто не иска да мисли за икономическите трудности, които са очевидни за повечето официални лица, и още повече не иска да ги свързва с войната“, цитира „Медуза“ двама източници, близки до президентската администрация.

Затова в руските правителствени кръгове сега преобладават песимистичните настроения. „Няма да може да се живее както преди, не може да се говори за развитие. Но някак си може да се живее - сив внос, търговия с Китай и Индия“, казва източник, близък до правителството.

Тази информация се потвърждава от данните на Кирил Буданов, който разказва, че руският бизнес елит "има доста прагматичен подход към войната". „[Руският] бизнес ясно разбира загубите. Те са напълно против това [войната] и искат по някакъв начин да спрат всичко. Както се казва, те са екзистенциално против това, което се случва тук [в Украйна], срещу зверствата, които руснаците правят тук“, казва Буданов.

Ръководителят на разузнаването припомня, че руските бизнесмени „губят огромни пари“, поради което се противопоставят. „Те обаче не се решават да говорят открито за това пред Путин. Водят такива разговори помежду си. Такива разговори се водят дори между бизнеса и силите за сигурност, между бизнеса и политиците“, продължава Буданов.

А влиятелното германско издание Frankfurter Allgemeine Zeitung наскоро публикува материал за това как мащабните санкции са променили отношенията между Кремъл и руските олигарси – фактически лишавайки ги не само от част от собствеността им, но и от влияние в Руската федерация.

Изданието констатира: сега олигарсите де факто са по-зависими от Путин, отколкото той от тях. FAZ припомня, че финансовите дейности на най-богатите хора в Руската федерация са попаднали под строг контрол на Запада, затова е нараснала тяхната зависимост от политическата власт на Путин, от която олигарсите се нуждаят за скриване на своите капитали. „Докато войната в Украйна продължава, Кремъл ще има все по-големи стимули за пряка или косвена конфискация на някои от техните активи. Поради това руските олигарси могат да бъдат изправени пред болезнената дилема да заграбване или унищожаване [на техните активи]“, пише FAZ.

И ако някои олигарси, като шефа на „Роснефт“ Игор Сечин, са наистина необходими на руския режим, други не са толкова. „Включването им в списъка със санкции на Запада може да даде на Кремъл отлична възможност да ги лиши от власт или собственост“, смята германското издание, прогнозирайки вероятност от „реорганизация на руската олигархия в страната“. Вестникът също така очаква засилен натиск от Кремъл върху олигарсите, „за да ги принуди пряко или косвено да финансират военните усилия на Русия“. „Властта на руските олигарси е в низходяща тенденция, което също намалява вероятността те да станат решаващ фактор за смяната на режима в Русия“, обобщава Frankfurter Allgemeine Zeitung.

Тихо недоволство на елитите, шансовете за преврат в сянка, надежди за „живот след Путин“ и слухове за здравето на диктатора

След три месеца война темата за „бъдещето след Путин“ все по-често се обсъжда сред руските елити, твърдят събеседниците на „Медуза“, близки до президентската администрация и правителството.

„Не става дума за това, че искат да свалят Путин точно сега и се подготвя заговор. Но има разбиране или желание, че в обозримо бъдеще той няма да управлява държавата“, обяснява един от тях. „Президентът се престара, но после всичко може да се оправи – някак си да се споразумеят [със Запада и Украйна]“, изразява надежди друг събеседник.

Началникът на Главното разузнавателно управление на Украйна Кирил Буданов в подобен контекст оцени възможността за смяна на властта в Русия. По думите му държавен преврат в Руската федерация е "нереален", но този в сянка – "да, реален е".

Буданов припомня, че народното недоволство на широки слоеве от населението, дори и да расте, „както никого не е интересувало по-рано, така не интересува и сега“. „Но вътрешният кръг [на Путин], който, да кажем, сега представлява финансовия бранш – те загубиха много заради войната. И сега търсят изход от ситуацията. Най-лесният изход от ситуацията за тях е да сменят Путин с друго лице – подчертава Буданов. – Да го кажем така – да обвинят за всички проблеми не Русия, а един човек – Путин. И да се каже, че той е бил болен диктатор, сваляйте всички санкции, премахнете всички ограничения, ние започваме да живеем наново, за всичко е виновна не Русия, а именно той.“

Независимо от информацията за евентуален "преврат в сянка" един от източниците на "Медуза" все пак казва, че Кремъл негласно се обсъждат фигурите на възможните наследници на президента. Между тях са:

Кметът на Москва Сергей Собянин

• Заместник-председателят на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев

• Първият заместник-ръководител на президентската администрация Сергей Кириенко (в последно време той си общува редовно с Путин, тъй като наскоро стана новият „куратор“ на Кремъл в Донбас) – някои източници на „Медуза“ смятат, че Кириенко иска да бъде минимум премиер; други са сигурни, че с дейността си той се опитва да докаже ефективността си на поста в президентската администрация.

Събеседниците на "Медуза" обаче подчертават, че дори при обсъждане на хипотетични наследници руските елити са убедени, че Путин може да напусне президентския пост само ако здравето му се влоши. В резултат на това недоволството на високопоставени служители не се проявява в нищо друго, освен в разговори помежду си. Според източник, близък до правителството на Руската федерация, „хората плюят, но все пак работят, поставят страната на военна основа“.

Ръководителят на украинското разузнаване генерал Кирило Буданов, който по-рано заяви, че руският диктатор има онкологично заболяване, потвърди тези данни в ново интервю за „Украинская правда“ - въпреки че предупреди, че не трябва да се очаква скорошна смърт на Путин.

„Да, ние напълно потвърждаваме тази информация. Той има няколко сериозни заболявания, едно от които е рак. Но да се надяваме, че Путин ще умре утре, не си струва. Има още поне няколко години. Харесва ли ни, или не, това е истината“, казва Буданов.

Той също така твърди, че вече е имало опити за покушение на Путин, като последният неуспешен е бил преди около два месеца. „Имаше дори опит за покушение по линия, както се казва, на представители на Кавказ не толкова отдавна. Това не е публична информация. Напълно неуспешно покушение, но то реално се е състояло“, уверява ръководителят на Главното разузнавателно управление на МО на Украйна.

Кой сега е в най-близкото обкръжение на Путин и може ли той да отстъпи властта?

Според Буданов руският диктатор "значително е съкратил достъпа на хора до себе си". „Сега при него идват сравнително малък брой хора. Той държи всички останали дистанционно“, казва ръководителят на украинския ГУР.

По информация на "Медуза" "вътрешният кръг" на Путин сега включва, наред с други, първия заместник-ръководител на президентската администрация Сергей Кириенко и началника на Националната гвардия Виктор Золотов.

„Сега това включва тези, които участват в операцията [войната в Украйна] — ръководят войските, занимават се с Донбас. Президентът е във война. Тези хора могат да преминат „червената линия“, тоест да събудят президента с обаждане“, казва един от събеседниците на „Медуза“.

В същото време самият Путин според Буданов вече се замисля над избора на наследник „и по принцип е избрал, както се казва, фаворит – вече имаше няколко такива хора“. Диктаторът обаче е сдържан от опасения да загуби властта, смята началникът на ГУР.

„Гледайки определени маниакални синдроми в него, по-скоро той се страхува да подготви сериозно приемник, осъзнавайки, че по време на подготовката този приемник може да поиска да седне на стола малко по-рано, отколкото самият Путин иска – подчертава Буданов. – Затова той държи всички на определена дистанция. И вярва, че ще управлява вечно. Но няма да бъде така." Ръководителят на украинското разузнаване припомня, че всички диктатори от последните десетилетия „завършиха пътя си еднакво“ и предполага, че Путин ще го приключи по абсолютно същия начин – не по собствена воля.

На 23 май Ричард Диърлав, бивш ръководител на британската разузнавателна служба MI6 (оглавявал я през 1999-2004 г.), изрази своята версия за отстраняването на Путин от власт в подкаста One Decision. Според него смяната на властта в Руската федерация ще стане до началото на 2023 г. и вероятно без насилие: Дирлав смята, че Путин може да бъде изпратен „в санаториум, от който вече няма да излезе като лидер на Русия " „Приближаваме се към финала на този режим в Руската федерация“, убеден е Дирлав.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Потенциалните наследници на Путин: Реално ли е Кадиров да го замести?

* Meduza или "Медуза" е интернет издание, създадено от бившия главен редактор на Lenta.ru Галина Тимченко през 2014 година. Публикува материали на руски и на английски език. Редакцията е ситуирана в Рига, Латвия. На 23 април 2021 година "Медуза" е включена в списъка с чуждестранни агенти от руското правосъдно министерство. На 2 март 2022 година Роскомнадзор блокира сайта на изданието заради "целенасочено систематично публикуване на информационни материали, съдържащи лъжлива информация, относно същността на специалната военна операция на територията на Украйна..."

Антония Михайлова
Антония Михайлова Отговорен редактор
Новините днес