Защо войната в Украйна е все по-болезнена за Европа?

Измина повече от година, откакто руските танкове и войски навлязоха в Украйна. Това се случи, след седем години застой в преговорите в Минск между двете сепаратистки републики в Донбас, Украйна, и двете европейски посреднически държави - Франция и Германия. Руският президент Владимир Путин цитира провала на споразуменията от Минск, които дадоха повод на Русия да изравни със земята голяма част от някогашното производствено сърце на Украйна. Икономиката на страната, която вече е на издръжка на МВФ, е в руини. Както ни казват, войната в Украйна е европейска война. Тлеещата гибел на Източна Украйна е донякъде символ на случващото се в Европа. Под повърхността на почвата има много жега. И при подходящи условия тези неща могат да доведат до големи пожари. Затова европейските инвеститори трябва да са нащрек. Това пише в коментар за Forbes Кенет Рапоза - специалист в анализи за глобалните бизнес тенденции, предава БГНЕС.

Още: Завръщане към Студената война: Путин рискува с Пхенян, за да победи в Украйна

Още: Топ 3 снайперски пушки в армията на САЩ за всички времена

Освен очевидното затишие от войната, засегнало икономиката на Украйна, и икономическите последици от санкциите срещу Русия, най-големите последици от войната в реалната икономика се усещат в цяла Европа.

Икономиката на Русия е изненадващо устойчива, до голяма степен благодарение на нововъзникващите пазари като Индия и Китай, които игнорират западните санкции. По данни на Института за международна икономика "Петерсън" от 25% от приходите от енергия и суровини, изнасяни от Русия за Индия и Китай, през 2022 г. те съставляват 45%. Очаква се икономиката на Русия да нарасне с 0,7% през тази година и с 1,3% през 2024 г. Според МВФ растежът на Русия през 2023 г. ще бъде по-добър от този на Германия и Обединеното кралство, за които се очаква спад от 0,3%.

БВП на Украйна се срина с 29,1% през 2022 г., а през тази година ще намалее с 3%, което изглежда твърде оптимистично предвид продължаващата война. Безработицата в страната се повиши до 10,6% през януари 2023 г., а инфлацията достигна средно 30% през 2022 г. и намаля до 21% през март 2023 г. МВФ не е направил прогнози за 2024 г.

Още: Позиция: Украйна трябва да бъде поканена да влезе в НАТО

Още: Подли трикове: Как Русия отнема жилищата на собственици в Мариупол (СНИМКИ и ВИДЕО)

Въпреки че двете държави се надпреварват в пътя към дъното, Русия се справя по-добре от Украйна, поне засега. Руското министерство на икономиката е по-оптимистично от МВФ. На 14 април те повишиха руския БВП до 1,2% от спад от 0,8%, но понижиха прогнозата за 2024 г. Американците вече не могат да инвестират в руски ценни книжа. Московският широк пазарен индекс, който е измерител на всички акции на Московската борса, е нараснал с 19,25% през последните 12 месеца в рубли. Индексът FTSE Europe се е повишил с 2,4% в долари.

Още за случващото се в Украйна – четете тук

Годишната пролетна среща на МВФ във Вашингтон, която приключи на 16 април, накара всички да говорят за възможна рецесия в Европа и САЩ. Европа все още не е излязла от опасност. Такива бяха разговорите в галерията в централата на МВФ в центъра на Вашингтон миналия уикенд. Анемичният темп на растеж на основните западноевропейски икономики се заменя с 0,5% растеж - или свиване - и възможна стагфлация.

За последното тримесечие на 2022 г. БВП на Германия е -0,4%. Той се задъхва през 2023 г. Това е производствената сила на Европа. Икономиката на Франция е в постоянен спад от юли насам, въпреки че все още е положителна. Демонстрациите срещу Макрон за увеличаване на пенсионната възраст от 62 на 64 години не помагат. Икономиката на Обединеното кралство се срина, отбелязвайки нулев ръст през февруари, последния месец за статистически данни, по данни на Националната статистическа служба.

Още: Путин в Пхенян - какво да очаква светът?

Още: Първи бой между роботи в Украйна: Започва нова военна ера (ВИДЕО)

Голяма част от икономическия спад на Европа се дължи на войната. Руските енергийни забрани доведоха до по-високи цени на енергията, което доведе до нормиране на потреблението. Затварянето на останалите три ядрени реактора в Германия прави енергията още по-скъпа, а германската икономика - още по-малко конкурентоспособна.

Много производители освободиха работници или закриха трети смени. Най-малко една голяма банка фалира - Credit Suisse. Регулаторните органи предупредиха още в края на март, че банките все още са изправени пред рискове след краха на Credit Suisse и Silicon Valley Bank в САЩ.

Мнението на анализатори е, че войната ще продължи поне още една година. "Ще сгрешите, ако мислите, че в следващите три до шест месеца ще има мирно споразумение в Украйна", казва Брайън Маккарти, управляващ директор на Macrolens, фирма за глобални макроизследвания в Стамфорд. Той добавя, че очаква Европейската централна банка да продължи да повишава лихвените проценти в условията на икономика с нисък до нулев растеж.

През цялата година европейските акции пренебрегват високата инфлация, повишаването на лихвените проценти и потенциала за Трета световна война. От началото на годината досега борсово търгуваният фонд Vanguard FTSE Europe ( VGK +0,1 %) е нараснал с 14,3% в сравнение със 7,7% за S&P 500. Към момента на затваряне на пазара на 27 април VGK се понижи със 7,5% спрямо най-високата си стойност, достигната на 9 август 2021 г.

Нещата се разпадат

През 1958 г. нигерийският писател Чинуа Ачебе написва романа "Things Fall Apart" („Нещата се разпадат“). В него се разказва за европейския колониализъм и разрухата, която той причинява на местното общество. Накратко, нещата се разпадат. Това се случва сега в Европа и политическото разделение, което създава, не бива да се пренебрегва от инвеститорите, които търсят още един исторически връх през тази година.

Безкрайният проблем с мигрантите в Европа доведе и до допълнителна социално-икономическа тежест. Международният комитет за спасяване, глобална неправителствена организация, която събира средства за подпомагане на бежанците, твърди, че най-малко 8 милиона украинци са напуснали страната, като са се преместили предимно в Полша, Молдова и Румъния.

Продължаващият натиск на политиката върху икономиката, намаляването на раждаемостта и относителното изравняване на БВП на глава от населението от 2008 г. до 2021 г., причинено от високите данъци, свръхрегулирането и слабата производствена работна база, доведоха до социална нестабилност в Европа. Настоящите изследвания показват нарастване на антиглобалистките евроскептици във Франция, Унгария и Италия. В Германия престъпленията от омраза са се увеличили с 16% през 2023 г., а антисемитските престъпления са се увеличили с 29%, по данни на „Хюман Райтс Уоч“.

Бъдещето на Европа като отворена демокрация беше тема на семинар на Съвета за външни отношения на 11 април. Когато беше помолен да изрази мнението си за състоянието на демокрацията в Европа, Франсис Фукуяма, член на Съвета и професор от Станфордския университет, заяви: "Като цяло не е добре". Макар че демокрацията и икономиката са две различни неща, политическите размирици в Европа са проблем както за политическия, така и за икономическия пейзаж. Това са непосредствени проблеми за пазарите.

Войната в Украйна само ще допринесе за това разделение с течение на времето, като президентът на Франция Еманюел Макрон неотдавна застана на страната на Китай и призова за мирни преговори, противопоставяйки се на изпращането на танкове от САЩ и Германия в Украйна.

Какво още предизвика войната в Европа?

Инфлация, разбира се. Разходите за храна в Европейския съюз са нараснали с 19,06% през февруари спрямо същия месец на миналата година, според Евростат. За сравнение, инфлацията при храните в Съединените щати се е увеличила с по-бавните 8,5% през март, забавяйки се спрямо 9,5% през февруари и годишния връх от 11,4% през август 2022 г., по данни на Бюрото за трудова статистика.

Икономиката на Европа пострада и от политиките на блокиране заради коронавируса. Като се има предвид въздействието, което Ковид-19 оказа върху икономиката на ЕС, се очакваше обемът на необслужваните кредити да нарасне в целия блок, пише италианският финансов журналист Мара Монти за блог страницата на London School of Economics на 30 март. В зависимост от това колко бързо икономиката на ЕС се възстановява от пандемията, качеството на активите на банките, а оттам и капацитетът им за отпускане на кредити, също може да се влоши, казва тя.

"Това все още е зомби икономика", казва Алберт Марко, ръководител на Mavarinas Management Group в Неапол, Флорида, нов глобален макрохедж фонд, който ще стартира през май. "Ако не се стигне до прекратяване на огъня в Украйна, не бих разглеждал Европа. Войната е голям насрещен вятър за ЕС. Той има проблеми с енергийната сигурност, а и никой не обръща внимание на задълбочаващото се разделение между Германия и Франция. Не виждам никакво политическо или икономическо решение в обозримо бъдеще".

Промишленото производство в еврозоната нарасна с 1,5% на месечна база през февруари, потвърждавайки оживлението в индустриалния сектор, тъй като производителите се връщат на работа след строгите енергийни дажби през миналата година. От друга страна, продажбите на дребно в еврозоната се понижиха с 0,8% през февруари в съответствие със слабите данни за потреблението във Франция и ниските индекси на потребителското доверие. 

От Barclays Capital заявиха, че очакват PMI индексите в еврозоната да се понижат леко, но да останат над границата от 50 пункта, което е добре. Те очакват печалбите от последните два месеца да бъдат леко заличени, което се дължи на неотдавнашните пречки, свързани с банковото дело, и стачките, а не на войната.

Европа като косвена щета на Русия

Развиващите се пазари се дистанцираха от САЩ и Европа по отношение на войната, като последният пример е бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва, който отново призова за мирни преговори по време на пътуването си до Китай миналата седмица. Той заяви, че и Украйна, и Западът носят част от вината за провала на Минските споразумения, довели до войната. 

Очаква се военната и финансовата подкрепа от страна на САЩ и Европа за Украйна да продължи. Западът е готов да поеме големи части от украинския бизнес, когато започне възстановяването. Най-малко един американски фонд - Argentem Creek Partners - води битка с украински пристанищен оператор, наречен GNT Group, за липсващо плащане от 75 млн. долара. Времената са лоши. 

По предварителни оценки възстановяването на Украйна се очаква да струва около 500 млрд. евро, което е многократно повече от подкрепата, която страната е получила до момента от МВФ, Европейската банка за възстановяване и развитие и правителството на САЩ, взети заедно. Според Световната банка БВП на Украйна се оценява само на около 200 млрд. долара, така че къде ще отидат всички тези пари, не е ясно.

Всеки, който е наблюдавал държави като Украйна през годините, може да си представи докъде ще стигне. Неотдавнашните разкрития относно сделките на Хънтър и Джо Байдън с украинската енергийна компания "Буризма" са един от примерите за много политически грозни сделки.

Немският философ и писател Освалд Шпенглер предсказва "смъртта на Запада" още през 1918 г., като казва, че разпадането на съществуващия ред ще се случи до 2000 г. Той прогнозира възхода на властовия елит, който нарича "цезаризъм", който ще се наложи в Европа. Това може да изглежда като автократично правителство, подобно на Русия на Путин или на днешната Китайска комунистическа партия.

Ако Европа не се погрижи за собствената си външна политика и военна мощ, както призова Макрон сега по време на пътуването си до Китай, тогава възгледът на Шпенглер може да стане реалност, тъй като нововъзникващият свят, воден от Китай, все повече се отдалечава от орбитата на Запада.

Европа се бори с това, което може да разпали общоевропейска война за масово унищожение, ако политиците не внимават. Засега Западът продължава да подкрепя Украйна - нещо, което лидерите на развиващите се пазари смятат за негативно за собственото им бъдеще. Една слаба Европа (или разкъсвана от война) е лоша и за бизнеса и пазарите на труда в Бразилия и Китай.

Според доклад на The Economist Intelligence Unit източноевропейските държави са най-силно засегнати от войната. Западна Европа „издържа на ситуацията добре". Но може ли да продължи да го прави при нарастващи лихвени проценти и забавен растеж? 

Всички очакваха, че войната ще струва скъпо на Русия и ще бъде смъртоносна за Украйна. Но войната в Украйна струва изненадващо скъпо и на Европа. "Ако трябва да инвестирам в Европа, бих избрал Италия", казва Владимир Синьорели, ръководител на Bretton Woods Research в Ню Джърси. Италия подписа енергийна сделка с Либия. "Държавите, които могат да правят подобни неща, вместо да разчитат на САЩ, ще бъдат в по-добро положение. Ако войната изненадващо приключи и видим облекчаване на санкциите, Европа ще надмине предишните си върхове", казва той. "Но мисля, че това ще зависи от Европейската централна банка, която е адски настроена да повишава лихвите и да убива растежа", допълва Синьорели.

Каквото и да си говори, Европа печели само ако войната приключи бързо. Пазарът ще се покачи стремглаво. Но Европа ще загуби, ако войната се проточи. Колкото по-дълго трае конфликтът, толкова по-болезнен е той за Европа - и изглежда, че Старият континент, по един или друг начин, може да направи много малко.