През 2009 учени прогнозират, че епидемията от свински грип ще протече тежко и ще отнеме много човешки животи. Само че вирусът не причинява толкова много щети. Защо? Дали и при COVID-19 ще се получи нещо подобно?
Често сравняват пандемията от коронавирус със свинския грип от 2009 година. Преди единадесет години учените прогнозират мощна световна вълна от случаи на свински грип с множество жертви. Епидемията обаче преминава много по-леко от очакваното. Затова мнозина се питат дали и този път не може да случи нещо подобно. Само че между двете епидемии има значителни разлики, както посочват учените.
Къде са разликите?
Днес е известно защо прогнозите от 2009 се разминават с реалността, обяснява водещият германски вирусолог Кристиан Дростен от берлинската клиника "Шарите" пред списание "Щерн". В хода на пандемията от свински грип са се проявили непознати дотогава ефекти, които са довели до по-лекото ѝ преминаване.
На базата на опитите с животни първоначално се предполагало, че свинският грип ще е много опасен за хората. Впоследствие обаче било установено, че възрастните хора например, смятани за рискова група, не са толкова податливи на вируса. "Видя се, че именно по-възрастните пациенти разполагат с т.нар. фонов имунитет", казва Дростен.
Ето и обяснението, което дава проф. Дростен: вирусът на испанския грип, предизвикал епидемията през 1918 година, продължава да циркулира чак до 1957. След това пък се появява близкият до него азиатски грип, който върлува до 1968 и бива изместен от вируса на т.нар. хонкогски грип. Този вирус циркулира и до днес, обяснява германският вирусолог. През 1977 пък се появява т.нар. руски грип. Вирусът, който го причинява - H1N1, е идентичен с вируса на испанския грип и неговите разновидности, които съществуват между 1918 и 1947 година. Вирусът на т.нар. руски грип се разпространява до около 2009.
Испанският грип, руският грип и техните разновидности се оказват близки до появилия се през 2009 вирус на свинския грип, пише сайтът heilpraxis.net, специализиран в областта на здравето и медицината. Затова и особено две групи от населението се оказват пощадени от него - тези, при които се забелязва т.нар. кръстосан имунитет. Първата се състои от хората, които са прекарали испанския грип или някоя от появилите се по-късно негови разновидности. Всички онези, които през 2009 са били над 51 години, най-вероятно са имали допир до вируси от типа H1N1, което от своя страна кара организма да реагира по-ефективно на зараза с вируса на свинския грип. Втората група са по-млади хора, които също са имали контакт с вируси от типа H1N1 покрай т.нар. руски грип. Тези сложни взаимовръзки са установени едва месеци след избухването на епидемията от свински грип. В началото, когато учените са правили първите си прогнози, всичко това просто не е било известно.
Дали историята може да се повтори?
Не е ясно обаче дали защитата по линия на кръстосания имунитет може да отблъсне коронавируса, казват учените. Според вирусолога Кристиан Дростен, теоретично е възможно някои пациенти да са се сдобили с имунитет на базата на по-малко опасните коронавируси, циркулиращи по време на грипния сезон.
"Тези дни излизат нови проучвания, посветени на кръстосаната защита, които позволяват да се предполага, че тя съществува поне донякъде, но със сигурност не в тези мащаби, в каквито очевидно е функционирала през 2009 и епидемията от свински грип“, обобщава професор Дростен.
* Информация: Дойче веле, БГНЕС.
