Съболезнования за ливанския народ. Близо 300 хиляди души са останали без здрав дом. Жертвите са официално засега 135+, но със сигурност тази цифра ще се увеличи, като само Сирия обяви, че 39 сирийски граждани са сред загиналите. Над 4000 са ранените. Загубен е силоз за зърно с над 15 000 тона, огромен брой лекарствени материали са унищожени, включително основни резерви с ваксини.
Три болници са много сериозно засегнати, включително и "Свети Георги", която третира онкоболни, част от които са били наранени с парчета стъкла.
По-голямата част от хотелите в целия град са с разрушения. Загубите се оценяват между 10 и 30 милиарда долара. И всичко това при жестока финансова криза още преди взрива, която увеличи бедността в страната с 50 %, а пандемията с COVID направи нещата дори още по-отчайващи.
Така започва прочитът на анализатора Дахер Ламот по повод тежката ситуация след експлозията в Ливан. Той се спира в детайли на положението в страната и дълбоките причини да се случи тази трагедия.
Знам, че в социалните мрежи се въртят всякакви теории на конспирациите. Логиката сочи, че нито Израел, нито Хизбула, нито която и да е външна страна е извършила това дело. Виновниците за това нещастие са всички.
Ливан е страна, в която политическите партии не са базирани на политически идеологии. От десетилетия там партиите са етническо-религиозни дружества, чийто капитал е страха между хората, те трупаха дивиденти от религиозните и етническите различия между тях. Партии, които се описваха като леви, центристки или десни, всъщност си бяха християнски/маронитски, православни, сунитски, шиитски, дори арменски, друзки и още какви ли не етно-религиозни формации, които на всичкото отгоре бяха зависими от чужди влияния.
В цялата тази отровна атмосфера изборите в Ливан се превръщаха в цирк, в който всяка религиозна деноминация си гласуваше за "тяхната партия" и резултатите не бяха много различни. Образуваха се две големи коалиции - "8 Март" и "14 Март", в които имаше представители на различни партии, много често несъвместими, единствено с цел да се запази етническото и религиозно равновесие в страната, след което си разпределяха министерствата помежду си. А и по конституция президентът трябва да е християнин, премиерът - мюсюлманин сунит и т.н.
Затова много хора излязоха на огромни протести още от миналата година. Особено на младите хора им писна от цялата тази пародия на деления и взаимни обвинения.
В този фалш се намесваха редица чужди интереси, включително на Израел, Сирия, Иран, САЩ, Франция, Русия, С.Арабия, Катар, Турция и прочие, които си финансираха съответните фракции. В цялата тази лудница политиците и политически партии хабяха енергия не в разрешаването на проблемите, а в сочене на пръст един срещу друг и евтин популизъм.
В евтино демонизиране на ответната страна и обратното. Така никой не го интересуваше за сигурността на пристанището и за някакви си близо 3000 тона амониева селитра, складирани в Хангар 12, собственост на държавата.
Помните, че и тук в България се взривиха няколко склада със запалителни вещества/оръжия, като никой не пое отговорност. Ние не сме много по-различна ситуация, a имаме партии, които никой не иска, ама няма други. Така че и ние може да извлечем поуки, пише още Ламот.