В статия за водещия загребски ежедневник Jutarnji List хърватският анализатор Владо Вурушич търси отговор на въпроса защо Русия се противопоставя на размяната на територии като вариант за постигане на окончателно споразумение за нормализиране на двустранните отношения между Сърбия и Косово.
„Не се отказваме от възможността да постигнем компромисно решение (с Косово), но днес, за съжаление, сме много далеч от това", „Надяваме се да постигнем споразумение с Прищина, но предполагаме, че това няма да бъде лесно". Това са само част от изявленията на държавния глава на Сърбия, и то направени в рамките на един-единствен ден. Те показват увеличаване на степента на напрежение по най-високите нива на властта в Белград по отношение на косовския въпрос, който все повече задушава Александър Вучич.
Той отчаяно търси решение, което да изпълни поне някои от неговите изисквания. Първо, това би предотвратило неизбежно „сбогуване” с Косово. Второ, Вучич иска не само да остане на власт, но и да получи признание от сръбската общественост за неговото мъченичество, да потвърди историческото си значение и да заеме по-висока позиция в Сръбския Пантеон. Задачата е трудна и в същото време подобна на работата на Сизиф, Тантал и Тезей, въпреки че Вучич обича да се представя като сръбския Йов.
Вучич смята, че ще успее. Министърът на външните работи на Сърбия Ивица Дачич възхвалява позицията на Слободан Милошевич, твърдейки, че той „се е борил за Косово", а след това неговите завоевания са загубени от последващите президенти Воислав Кощуница и Борис Тадич. Заслужава да се отбележи, че по време на войната в Косово през 1998-1999 г. Александър Вучич заема поста на министър на информацията в правителството на Милошевич, а Дачич е прессекретар на Вучич.
И така, Косово. Когато Дачич говори за „демаркация“, а Вучич за „компромис“, всъщност и двамата имат предвид „подялба на Косово“ или „размяна на територии“. Във връзка с това Вучич е изправен пред сериозни проблеми. Сръбската православна църква откровено го предупреди, че няма да се откаже от Косово, главно защото в рамките му се намират редица сръбски храмове, като манастира Грачаница и Дечани, които ще останат извън сръбската държавноправна юрисдикция.
„Сръбската православна църква многократно е повтаряла, че е против тази идея и това е основният обществен фактор, който се противопоставя на намеренията на Вучич по отношение на Косово", обяснява сръбският политически анализатор Бобан Стоянович. Управляващата коалиция на Вучич, включително и нейният член Ненад Попович, лидерът на Сръбската народна партия, също възприема негативно подобни решения. Те се считат за отражение на позицията на Кремъл. Президентът на Косово Хашим Тачи също говори за „корекция на границите", като даде на Вучич да разбере, че е готов да говори по темата.
Както ни разказа редакторът на най-голямото косовско издание Koha Ditore Агрон Байрами, огромната част от албанската общественост, както и значителна част от косовските сърби, които не попадат под „обмена“, не подкрепят тези преговори. В крайна сметка обаче решението ще бъде взето от основните играчи в света. Очевидно в момента Белият дом няма нищо против подялбата. Европейският съюз, особено Федерика Могерини, също не възразява, защото Общността постепенно изчерпва търпението си и Брюксел не вижда нищо лошо в подобен резултат. Наистина, германският канцлер Ангела Меркел и Обединеното кралство категорично се противопоставят на идеята с аргумента, че всяка промяна на Балканите ще предизвика лавина от нови искания и претенции в този винаги нестабилен регион (предимно в Република Сръбска, Черна гора, Македония).
Русия първо се преструваше, че подкрепя размяната на територии (руският посланик в Белград Александър Чепурин говори за това миналото лято, а след това се разглеждаше като опит на руснаците да повдигнат въпроса за Крим, Абхазия, Приднестровието, Донецк и Южна Осетия с помощта на подобно косовско решение). Но по-късно руснаците промениха мнението си, във връзка с което Ненад Попович - нека се върнем към него за известно време - имаше възможност да изрази скептицизъм. Според Максим Саморуков, виден руски специалист на Балканите, Москва разбра, че след решаването на косовската дилема (използвайки „разграничението“) тя ще остане без последния си коз и влияние върху Сърбия и следователно - върху региона.
Възможно е в Кремъл да са си мислили, че светът постепенно „привиква“ към „руския“ Крим и че запази поне някакво влияние върху Балканите, които от стратегическа гледна точка, са особено важни сега, когато Москва вече е загубила Македония. Затова руснаците отново се връщат към „спазването” на Резолюция 1244, според която Косово се смята за част от Сърбия. Така че ситуацията се усложнява още повече. Стоянович се съмнява дали Русия е готова да подкрепи разграничението, въпреки собствените си изявления, че ще подкрепи всички възможности, приемливи за Вучич. „Мисля, че Вучич участва в срещата с Путин именно с цел да повлияе на Путин и на Русия да се съгласи за разграничение. Не мисля, че руското влияние върху Вучич е свързано изключително с позицията на Русия в Съвета за сигурност на ООН и нейното мнение за Косово, но някак си има определено влияние върху отношенията като цяло”, казва Стоянович.
Няма никакви конкретни предложения за „разграничаване“. Бобан Стоянович не е сигурен, че възможността за разделяне на териториите може да задоволи Сърбия. „Не е ясно, тя предполага какви са границите и не е наясно дали става въпрос за Прешевската долина. Сръбската общественост като цяло не е в настроение за преговори, но е ясно, че на някои срещи размяната все пак се обсъжда. Вучич изглежда иска да затвори този въпрос, за да изключи проблемите със сръбската общественост и да задоволи международните играчи, които го подкрепят”, казва Стоянович. Байрами, от своя страна, твърди, че не е ясно на какъв принцип може да се направи това „разграничение“: териториално или етническо. Също така не е ясно дали това би предполагало обмен на население, обратно на нормите и правното основание на Европейския съюз, или не. Според Байрами решението е лошо за самите косовски сърби, които не попадат във „въображаемите граници на Северно Косово“. В този случай те се превръщат в национално малцинство, което днес би могло да загуби много от правата си (например гарантирани места в парламента и правителството, както и използването на сръбски език в съда и парламента и т.н.). Или тези хора може би ще трябва да бъдат изселени?
С известна степен на увереност може да се предположи, че „пазарлъкът“се води около Северно Косово, където сърбите са преобладаващо мнозинство, както и за Прешевската долина в южната част на западната ни съседка. Вучич и Тачи обаче разбират „компромиса“ и „демаркацията“ по различен начин. Вучич изисква цялото Северно Косово със Северна Митровица, с Трепча и язовира Газивода, т.е. райони с голям икономически и енергиен потенциал за Косово, както и „сръбските райони” Зубин Поток, Лепосавич, Звечан и Лешак.
Хашим Тачи няма да се откаже от нито един от тези региони с икономически потенциал, особено Митровица. Така че намирането на компромис тук ще бъде трудно.
Ако говорим за Прешевската долина и градовете Прешево, Буяновац и Медведжа, тогава Вучич вероятно с радост ще се отърве от силния албански елемент в Сърбия. Но има голям проблем. Факт е, че Паневропейският транспортен коридор 10 минава тъкмо през Прешевската долина, а той свързва Централна Европа през Сърбия (Ниш) и Македония (Скопие) със Солун. Големият въпрос е дали Вучич е готов да се откаже от контрола над тази важна магистрала и да сподели с албанците част от доходите.
Следователно преговорите по този въпрос може да се окажат много трудни, а резултатът им - неясен. Затова Дачич, като говорител на Вучич, вече обявява референдум за демаркация, желаейки да сподели тази тежест със сърбите, или по-скоро да прехвърли цялата отговорност върху тях. Ако всичко се получи, ще бъде казано: „Вие пожелахте така, а аз съм вашият герой". Ако не, тогава: „Направих всичко; аз страдах за вас, но вие не го искате, така че цялата вина е ваша“. Коментаторът на белградския вестник „Политика” Бошко Якшич твърди, че промените ще продължат да бъдат „козметични” (едно село или малко селце). И, по негово мнение, въпреки факта, че САЩ са за „корекция" на границите, те не биха искали въпросът за преразглеждане на границите на Босна и Херцеговина и Македония да бъде повдиган. Разбира се, албанският премиер Еди Рама, който подкрепя разграничението и дори склонява Вучич и Тачи към тази идея, също играе своята роля във всичко това.
Говори се, че както в Прищина, така и в Белград, най-много се страхуват от Великата Албания, която постоянно плаши Европа. Но прилагането на идеята за демаркация може просто да доведе до появата на Велика Албания, защото ако Косово стане етнически „чисто” и дори присъедини албанските райони на Сърбия, тогава нищо не може да попречи на албанско-косовското единство (казват, че тази идея е силно подкрепяна от Рама).
Според Байрами преговорите по този въпрос са много рискови. Той задава въпрос: Защо Косово да бъде лишено от нещо, за да се спаси режимът на Вучич? „Защо Косово трябва да плаща с териториите си, за да запази Вучич на власт?", пита Байрами.
Поради нарастващото напрежение, което преобладава около косовския въпрос, сръбският политически анализатор Душан Янич не изключва възможността за местни въоръжени конфликти. От своя страна Байрами се съмнява в подобно развитие на събитията, тъй като не смята, че днес има някакви сериозни предпоставки за подобен сценарий. Такива по-скоро бяха възможни преди около десет години, когато Косово обяви своята независимост. „Мисля, че всичко това е измислица и спекулации. На първо място ние се страхуваме от войната. Ето защо се молим – измислете нещо по-бързо, за да няма война. Но, по мое мнение, няма опасност. И международната общност няма да го допусне. Най-важното е да не се подхранва суетата на двамата президенти, а да се разреши спорът между двете страни по приемлив начин, без конфликти".
Превод и редакция: Тереза Герова за "Фокус"
