Трябва ли да завиждаме на китайците? Да погледнем цифрите. От началото на годината в Китай са регистрирани над 90 хил. случаи на коронавирус и 4700 смъртни случаи. Т.е. на глава на населението Китай заема 138-мо място в рейтинга на страните, за които се води статистика. На един милион жители Covid е станал причина за смъртта на 911 белгийци, 668 американци и 3,5 китайци. Така започва анализът френското издание Le Figaro, позовавайки се на Gazeta Wyborcza.
Имаме право да се съмняваме в достоверността на китайската статистика. Но дори ако смъртните случаи бяха и десет пъти повече, както предполагат някои учени, анализиращи дима от крематориумите, Китай пак би се оказал в средата на рейтинга, изпреварвайки всички европейски страни, Южна и Северна Америка, отбелязва Роберт Стефаницки.
Няма никакви съмнения в това, че Китай успешно контролира епидемията. В момента на ден се появяват около 10 нови случая на заболяването, основно външни, а не няколко хиляди, както е в Полша. Как Китай успя да направи това? На Запад се вярва, че китайските власти са хващали хората за косите и са ги заключвали по домовете им. Всъщност нещата са по-сложни.
Първия етап на борбата с вируса в Китай започна през декември 2019-та година, когато първите случаи на заболяването бяха установени в Ухан и продължи до средата на януари. Това е най-позорният етап за Пекин - етапът на отрицание, в хода на който местните власти се опитваха да прикрият проблема. Веднага след като лидерите на комунистическата партия на Китай осъзнаха първоначалните си грешки и мащаба на епидемията, те избраха решителните мерки: създадоха се работни групи, а на обществото бе изпратен явен сигнал, че ситуацията е изключително сериозна.
Да, това се случи благодарение на държавния контрол над обществото, но ние недооценяваме въвлечеността на обществото в борбата с коронавируса. Милиони доброволци участваха, стотици политически религиозни или граждански организации. В Китай те също съществуват, макар да попадат под контрола на компартията.
Съблюдаването на ограниченията се осигуряваха не от камерите или от дроновете, а от доброволци и съседи. На мнозина не им харесваше извънредното положение, но всички се подчиняваха и не заради страха от властите, а заради вярата, че държавата знае какво прави.
Китайската комунистическа партия живее в тясно сътрудничество с науката и се гордее с това. Немислимо е Си Дзипин да оспори публично съвети на учените или да препоръча съмнителни методи за лечение, както това правеше Тръмп. Борбата с пандемията бе възложена не на министър, чието семейство е забогатяло благодарение на държавни постановления, а на знаменит пулмолог, оглавявал борбата с атипичната пневмония през 2002-2003 година.
Да, това е друга култура. В Китай няма контраскептици. Хората вярват в теорията на заговора, особено в тази, че коронавирусът е планирано нападение от страна на САЩ над Китай и в това, че САЩ създават теории, че вирусът е бил създаден в китайска лаборатория. Китайците, които считат, че коронавирусът е просто грип, не биха имали канал, по който да изразят това мнение, но преди всичко тях би ги било срам да издигнат толкова оригинална теза. Те биха били подиграни.
Пандемията засили напрежението между Китай и Запада и разбира се, възроди въпроса за това коя цивилизация е по-жизнеспособна. Коя от тях ще победи? Тази, в която е норма да се жертваш заради общото благо или онази, в която култът към индивидуализмът разширява пространството за свобода, новаторство и радостта от живота, но отнема силата, идваща от съобществото? Тази, в която властта има монопол над истината или лъжата или онази, в която всеки има своя версия на истината и в която безнаказано могат да се разпространяват всякакви заблуждения? Как ще сработи законът за еволюцията?
Съществува пословица, чието авторство, в зависимост от версията, се приписва на различни азиатски страни или на Мусолини: "По-добре да живееш един ден като тигър, отколкото хиляди дни като овца." Може да се съгласим или да не се съгласим. Но не бива да забравяме, че тигрите са на изчезване.
Вижте още: Как Тайван се спаси от коронавируса
