Писателят Джонатан Лител е автор на романа "Доброжелателните", с който печели наградата "Гонкур" и "Чечня. Трета година", посветена на режима на Рамзан Кадиров. Между 1994 и 2001 г. работи за международната хуманитарна организация Action Against Hunger, като участва в мисии главно в Босна и Херцеговина, но и в Чечня, Демократична република Конго, Сиера Леоне, Кавказ, Афганистан и Москва. През януари 2001 г. е жертва на засада в Чечня, по време на която е леко ранен. Представяме ви анализа му за войната в Украйна, публикуван в Corriere della Serra.
В последно време от всички страни звучи един и същ нерадостен мотив: украинците преувеличават, НАТО отива прекалено далеч, не трябва да забравяме за инфлацията, трябва да сме по-внимателни с Путин. Най-откровено се изказа Хенри Кисинджър, който заяви, че пред заплахата от "нова война (на НАТО с Русия) Украйна трябва да се съгласи на териториални загуби". По-късно Кисинджър се поправи, с изказване, че "Путин е глава на една пропадаща страна".
В Германия, където правителството на Олаф Шолц се бави с предоставянето на обещаното оръжие на Украйна, някои политици явно мислят, че решаването на проблема на енергийната зависимост на Германия от Русия е да се затворят очите, връщайки се тихомълком към пагубния комфорт, а не да се приключи с нея, колкото и болезнено да е това. Еманюел Макрон също не остава по-назад: "Русия не трябва да се унижава", каза той преди да отиде в Киев.
Как само се заблуждават! И какъв признак на безсилие и липса на стратегическо виждане е това, от което Владимир Путин няма да се поколебае да се възползва.
Както неотдавна в интервю за британската журналистка Катрин Балтон каза един руски милиардер, близък до Кремъл, Путин "е убеден, че Западът ще бъде обезсилен... и в дългосрочна перспектива той ще победи."
За да ускори нашата капитулация, той използва всички средства с които разполага: съкращаване на доставките на нефт и газ, което създава крайно напрегната ситуация; дестабилизиране на Балканите; шантаж с продоволствен дефицит, който стремително превръща Африка в катастрофа и заплашва с нова миграционна криза. Да не говорим за заплахите с ядрено оръжие, към които Путин редовно се връща сякаш е готов да заплати за амбициите си, за личната си безопасност с унищожаването на целия свят, включително и това на Русия.
Путин, както и министърът му Лавров, е бил обучен да лъже и лъжата е неговият естествен инструмент. За него диалогът е само способ да получи преимущество и да придвижи пешките си напред, преди отново да се обърне към силовите методи, когато това е необходимо. Преговорите, подобни на Минските споразумения 2015 година, които трябваше да сложат край на конфликта в Донбас, са само възможност да се закрепят успехите, докато не се предостави случай да се постигнат нови. Да се мисли, че е възможно да се върнем към status quo ante, е заблуждение. Да се мисли, че Путин може да бъде накаран да преговаря честно и че (най-после) ще уважи условията на договореностите е просто смешно. Ако не бяхме толкова безпомощни, толкова уплашени, толкова слепи, ако бяхме помогнали на Украйна да се превъоръжи още през 2015 г. или да се разположи контингент на НАТО на територията ѝ, макар само с инструктори, Путин, който уважава само правото на силния, никога не би рискувал да започне тази война. Ако му се позволи да извлече и най-малката изгода от тази война, ще трябва да се подготвим за следващата.
Не трябва да се радваме на смяната в настроението на Макрон и Шолц, които, както стана ясно по време на визитата им в Киев, най-после разбраха, че не бива да се отказва статут на кандидат за членство в ЕС на Украйна. В същото време илюзиите им и напразните надежди по отношение на Путин не изчезват. Вече няколко десетки години част от Европа начело с Германия разчита на Русия по въпросите за енергийната сигурност, игнорирайки предупрежденията на климатолозите и отказвайки да направи енергийна промяна. Каква напразна загуба на време и какъв късмет за Москва!
От началото на войната износът на нефт и газ донесе на Русия 93 млрд. евро, по-голямата част от които тя получи от ЕС. Това е два пъти и половина повече от 37 млрд. евро, които САЩ обещаха на Украйна. Сега ние плачем, че бензинът струва повече от 2 евро и започваме да търсим изход от положението. Това е възмутително и позорно. В Украйна бензинът също е скъп и на бензиностанциите има огромни опашки. Но никой не се оплаква. Украинците не искат евтин бензин, а оръжие и боеприпаси, за да отблъснат нападението на окупаторите, да освободят градовете си и да върнат загубените територии. И те са прави.
Нахлувайки в Украйна, Путин обърна световния ред, установен след 1945 година, надявайки се, че неговите осколки ще могат да се залепят отново. Колко наивно. Зад закрити врати той и придворните му внимателно следят реалния баланс на силите и хладнокръвно пресмятат възможните последици.
Когато украинците, благодарение на ожесточената съпротива спряха настъплението на Русия към Киев, Путин оттегли войските си, позволявайки на света да види чудовищните неща, които "освободителната" му армия извърши с мирните жители в Ирпен, Буча и други населени места. Когато благодарение на отбраната на Николаев настъплението към Одеса от страна на Крим беше спряно, Путин беше принуден временно да се откаже от амбициите си да завладее знаменитото пристанище.
Сега осъзнавайки най-накрая слабостта на своята лошо обучена и корумпирана армия, той съсредоточи всичките си сили в Донбас, използвайки авиации тежка артилерия, за да сравни Мариупол със земята - единствения начин да води войната, който му остава. Обещанията на САЩ и Великобритания да доставят ракетни установки с далечен обсег, за да се уравновесят силите, са първата крачка в правилната посока, но това е малко. Експерти: Западното тежко оръжие ще помогне на Украйна само ако дойде в достатъчно количество и навреме
Путин е човек, който в XXI в. води война на ХX в. за постигане на цели от XIX в. За него, сравняващ се с Петър Велики, анексирането на Украйна е екзистенциален въпрос, който няма нищо общо с претенциите му към НАТО. Украйна не трябва да я има и точка. Няма отстъпки, няма дипломатически ходове или "разумен" компромис, които биха могли да му бъдат предложени, за да се възпрепятства реализирането на амбициите му, за да се запази териториалната, политическата и икономическа цялост на Украйна, да не говорим за нейното европейско бъдеще.
Да се иска от украинците да спрат военните действия и да преминат към поредните мински преговори означава да се подготви почвата за повторно нахлуване в Украйна след няколко години, когато Путин възстанови армията си и попълни запасите от хора, оръжие и боеприпаси. Ако дотогава той умре, но режимът му се запази, тогава неговият приемник ще направи същото.
На 9 май в Страсбург Еманюел Макрон, в контекста на възможни преговори с Русия, се позова на Версайския договор, чиято унизителност за Германия през 1918 г. "разруши пътя към мира." Сега не е 1918 г., а 1939 г. И както в случая с Третия райх, в някакъв момент на пътя към мира ще е необходимо тоталното унищожаване на режима на Путин. Само свободна, демократична Русия, управлявана от граждани, а не от мафиотска клика, опиянена от месиански идеи, може да стане пълноправен член на международната общност, както това направиха Германия и Япония след 1945 г.
За Полша, балтийските страни и Централна Европа това е очевидно, а в Западна Европа лидерите все още са сковани от митовете си, интелектуален мързел и морална слабост, обусловени от прекалено дълъг мир. Те сякаш непрекъснато са склонни към компромис. Често компромисът действително е необходим, но в настоящата ситуация това ще означава крах за европейските идеали и само ще налее масло в огъня на путинските амбиции. Само поражението на руските военни сили в Украйна ще може да върне подобието на сигурността на континента. И само при такова безусловно поражение ще стане възможно да се води диалог с Русия и да се постигнат някакви надеждни договорености. Без неоспоримата и безусловна победа на Украйна, всяка дипломация ще бъде или празни приказки, или капитулация.
"Не трябва да унижаваме Русия". През последните 20 години, колкото повече се скланяме пред Русия, за да я разберем или дори да я пощадим, толкова по-силно Путин крещи, че го унижават, докато за него унижаването на събеседниците му е цяло изкуство. Поразително е, че продължаваме да участваме в играта му. В действителност Путин унижава себе си. С това, че претендира за място в редиците на силните на света, но не спазва елементарни правила. С това, че нарушава правата на човека в Чечня, Грузия, Сирия, а сега и в Украйна. С това, че започна война, имайки жалка, нелепа и архаична армия, която собствените ѝ генерали грабят и измъчват с глад.
Ако той наистина ни е обиден, при това смъртно, трябва не да му се извиним, а да му дадем добър урок и да го поставим на мястото, което заслужава. Мястото, което той сам избра.
