Авторът на статията на The National Interest (консервативно издание, което е приближено до републиканците и е създадено от Ричард Никсън) Ричард Сандърс (бивш американски посланик в Чили в периода 1991 - 1994 година и директор на дирекция "Южноамерикански въпроси" в Държавния департамент в периода 2010 - 2013 година) с изненада отбелязва независимата позиция на големи играчи в Украйна – Бразилия и Аржентина. Той смята, че тези страни всъщност са предпочели Русия пред Украйна по редица причини. В същото време западното сплашване не ги засяга.
Един от най-странните аспекти на украинската криза е поведението на бразилския президент Жаир Болсонаро и аржентинския му колега Алберто Фернандес. И двамата лидери посетиха Русия и се срещнаха с Владимир Путин малко преди началото на руската агресия в Украйна на 24 февруари. Тези посещения обаче не бяха част от усилията за предотвратяването ѝ, което мнозина вече смятаха за доста вероятно в условия, когато руските войски се приближават директно към Украйна.
Въпреки нарастващото напрежение и Болсонаро, и Фернандес предприеха рутинни, дълго планирани държавни посещения, които са каймакът на нормалната дипломация на високо ниво. Тази дипломация, която е насочена към укрепване на политическите и търговските връзки и която дава възможност на лидерите да играят на международната арена с надеждата отново да "светнат" като пълноправни държавници в родните си страни.
Тръгвайки по пътя
Фернандес посети Русия на 2-3 февруари. Решението му беше широко критикувано, като местни и американски коментатори отбелязаха, че той прави пътуването в разгара на военното струпване на войски от Русия на границата с Украйна и в момент, когато Аржентина завършваше преговорите с Международния валутен фонд (МВФ) относно преразглеждането на условията за плащане на дълг към тази влиятелна световна финансова организация в размер на 44 милиарда долара. Твърди се, че предвид голямата тежест, която Съединените щати имат в МВФ и важността на въпроса с Украйна за Вашингтон, пътуването на Фернандес до Москва е било безразсъден ход от негова страна, но самият президент отхвърли този аргумент.
Руснаците му дадоха помпозен прием с всички дължими почести и церемонии, а той беше удостоен с лична среща с Путин. Най-забележителната особеност на посещението беше, че по време на него не беше казано нищо за Украйна. Докато световното внимание беше фокусирано върху кипящата украинска криза, Фернандес очевидно изобщо не я спомена в разговорите си. Той благодари на Русия за предоставянето на ваксината "Спутник V" срещу COVID-19 (което предизвика противоречия в Аржентина, като се има предвид, че пратките бяха направени по-късно от обещаното и самата ваксина не е получила все още одобрение от Световната здравна организация).
Путин предложи Аржентина като "входна точка" за взаимодействието на Русия с Латинска Америка. И дори докато дълговата сделка на Аржентина с МВФ чакаше окончателно одобрение във Вашингтон, Фернандес се възползва от възможността на посещението, за да каже, че Аржентина трябва "да спре да бъде толкова зависима от Фонда и Съединените щати". Той каза още, че "страната му трябва да се отвори за други световни играчи, сред които, както му се струва, Русия заема важно място".
Посещението на Болсонаро дойде на 15 февруари, когато украинската криза вече ескалираше. Бразилският президент каза, че Бразилия не взема страна, но че "ми се струва, че президентът Путин е световен човек". Той отбеляза много области на сътрудничество между Бразилия и Русия, като отбрана, нефт и газ и селско стопанство, и каза, че е "солидарен" с Путин.
Правителството на САЩ се обяви против посещението, факт, потвърден от бразилския вицепрезидент Хамилтън Мурао. След пътуването прессекретарят на Белия дом Джен Псаки остро разкритикува Болсонаро, че е "от другата страна на барикадата от световната общност". Болсонаро отхвърли всякакви критики, като дори каза, че може би случайно след тази среща с него Путин обяви изтеглянето на част от войските по границата с Украйна, което бразилският президент нарече "голям жест".
Русия започва "специална операция" - и какво следва?
Руска военна операция (както Путин нарича войната в Украйна, бел. ред.), започнала малко след споменатите две посещения, извади от равновесие и двете южноамерикански правителства. Дни преди войната Фернандес отказа да критикува директно Русия или Путин, като просто каза, че се надява украинската криза да бъде разрешена чрез "мирен диалог и политическо решение без използване на сила". След началото на "специалната операция" Аржентина запази неловко мълчание, но на 2 март излезе с изявление, в което се казва, че "нито едно териториално придобиване чрез използване на сила или заплаха със сила не може да бъде признато за законно". На среща на Конгреса Фернандес осъди тази "специална операция” и доста неочаквано поиска минута мълчание "в памет на загиналите по време на всички войни и тези, които загубихме поради COVID-19".
Аржентинците също очакват публично изявление за Украйна от Кристина Кирхнер, бивш президент и настоящ вицепрезидент, която ръководи силна фракция в управляващата перонистка коалиция. Кирхнер е силна до такава степен, че всъщност е "президент в сянка". Но по типичния си начин, вместо да отправи директно осъждане, Кирхнер се съсредоточи първо върху себе си, а след това върху аржентинските проблеми.
Ако реакцията на Аржентина, поне първоначално, беше белязана от неяснота и препратки към собствените й проблеми, тогава Бразилия изглежда се е доближила до това да подкрепи Русия. Когато вицепрезидентът Мурао осъди действията на Русия, Болсонаро каза, че самият той е "единственият орган, който може да определи официалната позиция по тази криза". "Тук говори само президентът", отсече той. Болсонаро обаче не изрази позицията си. В същото време на 28 февруари той заяви, че Украйна "поверява съдбата на нацията на комик" и защитава признаването от Русия на "републиките" в Донбас.
Болсонаро повдигна и въпроса за необходимостта Бразилия да купува руски торове за огромния си селскостопански сектор, който без тях може да претърпи "сериозни щети". Той подчерта неутралитета на Бразилия, като добави, че "въпросът с тора е свещен за нас". Тъй като президентът очевидно нямаше намерение да критикува Русия, още по-малко лично Путин, бразилското външно министерство беше доволно от първоначалната си позиция, призоваваща за "преговори, водещи до дипломатическо решение на въпроса".
Вероятният съперник на Болсонаро в тазгодишната президентска надпревара Луис Игнасио Лула да Силва (Лула) и бразилската левица не стигат толкова далеч с руските пристрастия, колкото Болсонаро, но определено се съобразяват с неговата позиция на неутралитет. Лула каза: "Великите сили трябва да разберат, че ние не искаме да бъдем ничии врагове... Не се интересуваме от нова студена война." Бившият министър на външните работи и отбраната Селсо Аморим, който никога не е бил приятел на Съединените щати, каза, че "осъждането на Русия би означавало да се подчиниш на диктата на Вашингтон".
Украинският въпрос скоро влезе в дневния ред на международните организации, тези неудобни форуми както за Аржентина, така и за Бразилия, тъй като там се гласува и нееднозначните позиции трудно се поддържат дълго време. Когато в Организацията на американските държави беше внесена проекторезолюция, осъждаща агресията, Аржентина и Бразилия се противопоставиха. Но вместо да говорят по същество, те просто твърдяха, че като регионален форум OAД не е правилният форум за обсъждане на този въпрос.
Аржентина в момента не е член на Съвета за сигурност на ООН и не е трябвало да заема позиция по Украйна там. Бразилия, член на Съвета за сигурност, в крайна сметка гласува в подкрепа на резолюция, изискваща Русия да прекрати "специалната операция" и призоваваща за незабавно изтегляне на нейните войски. (Русия, както се очакваше, наложи вето на тази резолюция на Съвета за сигурност). Тъй като обхватът на войната стана по-ясен и по-труден за избягване, когато Общото събрание на ООН гласува резолюцията, Бразилия и Аржентина се присъединиха към 139 други държави в подкрепата ѝ.
Цялата политика е местна
Как тези две важни демокрации в техния регион, а в случая с Бразилия, страна, която също се стреми към глобална роля, се оказаха в толкова неудобно и противоречиво положение? Това изглежда е резултат от сложна смесица от идеология, лична вярност и вътрешна политика. Болсонаро изглежда се чувства близък с Путин. И двамата включваха публичния имидж на "мачо". И двамата имат авторитарни тенденции (въпреки че Болсонаро работи в много по-рестриктивна за него среда, тъй като Бразилия има свободна преса, законодателна власт, съдебна система и гражданско общество). И двамата се придържат към мътна смесица от национализъм и цивилизационен консерватизъм. Показателен важен идеологически елемент от пътуването на Болсонаро беше фактът, че друга спирка от посещенията му беше Унгария, управлявана от Виктор Орбан.
Очевидно Болсонаро е изчислил погрешно вероятността Русия действително да започне "специална операция". Той със сигурност не искаше да пропусне шанса да се появи като играч на световна сцена, където не е добре приет от много от колегите си. Той няма връзки с президента Джо Байдън, които имаше с президента Доналд Тръмп. А в Европа Болсонаро е нещо като парий, като се има предвид колко малко внимание обръща на въпросите за правата на човека, околната среда и равенството между половете. Сигурно е много раздразнен, че наскоро европейските лидери посрещнаха топло Лула и се отнасяха към него почти като към действащ държавен глава. Желанието да се изяви като глобален държавник със сигурност се засилва от факта, че той и Лула ще се борят един срещу друг на избори през октомври, като Лула е доста напред в анкетите.
Докато руската инвазия остави Болсонаро на грешната страна, както на международното, така и на вътрешното обществено мнение, Болсонаро показва, че след като заеме позиция, правилна или грешна, той е склонен да се придържа към нея, често с нарастващ гняв и враждебност към онези, които се осмеляват да го предизвикат. Това той демонстрира в отговора си на пандемията от COVID-19, която първо нарече "малък грип". Той не беше ентусиазиран от ваксинацията (и всъщност не се ваксинира) и се противопоставяше на задължителното носене на медицински маски.
В случая с Украйна Болсонаро зае позиция, която стигна до грубо очерняне на украинския президент Володимир Зеленски и не бързаше да я изостави.
Значението на руските (и съответно беларуските) торове, споменати от Болсонаро, в никакъв случай не е измислено. Повечето от бразилските торове идват от други страни, а Русия и Беларус са най-големите играчи на световните пазари на торове. И политически бразилският агробизнес е основният източник на финансова и политическа подкрепа за Болсонаро. Без съмнение без руски торове световните цени ще се повишат.
Въпреки това Бразилия със своя високоефективен експортно ориентиран селскостопански сектор е в много по-добра позиция от много други страни. Като направи проблема част от политическия си дневен ред, Болсонаро наруши дългогодишното желание на Бразилия да бъде приемана сериозно като голяма международна сила. Като по същество заявява, че Бразилия, поради зависимостта си от торовете не може да заеме самостоятелно позиция по глобален въпрос, предизвикващ остра загриженост, Болсонаро е особено неудобен за страна, която отдавна се гордее с умелата си дипломация.
Ако бразилецът Болсонаро заеме твърда позиция и остане в нея дори след като тя се оказа нежизнеспособна, то аржентинецът Фернандес е склонен да се върти от вятъра като флюгер. В същото време вътрешнополитическите съображения винаги са много по-важни за него от дългосрочните външнополитически цели. Вътрешният контекст за Фернандес е неговата принудителна нужда да преговаря и прилага план за изплащане на дълга на Аржентина към МВФ, организация, към която голяма част от аржентинското общество е враждебно настроено. Като се има предвид, че МВФ се разглежда в Аржентина почти като САЩ, посещението при Путин беше начин за Фернандес да укрепи позицията си вляво и да демонстрира своята независимост от Вашингтон.
Дори преди пътуването се спекулираше, че Фернандес може да го използва, за да търси допълнително алтернативно финансиране, като заем от Русия под формата на нейните специални права на тиражиране в МВФ за укрепване на резервите на Аржентина.
След като Русия започна инвазията, колебанието на Фернандес стана нещо обичайно: в началото той дълго мълчеше, след това последваха слаби изявления на МВнР. Чак на 1 март самият Фернандес публично осъди "спецоперацията", въпреки че не спомена Путин по име. Когато Аржентина в крайна сметка гласува заедно с огромното мнозинство държави за осъждане на Русия в Общото събрание на ООН, външният министър Сантяго Кафиеро се опита да каже, че този вот „не означава присъединяване към НАТО или изоставяне на неутралитета. Единствената насока, към която Аржентина се придържа, е отправната точка за интересите на аржентинците."
Поведението на Аржентина и Бразилия пред руските действия се характеризираше с непоследователност, докато краткосрочните вътрешнополитически ползи винаги бяха изведени на преден план. Това не означава, че политическите изчисления на всяка една от тези страни неизбежно ще я доведат до бързо и тясно сближаване с Украйна, САЩ и НАТО.
Лесно е да се разбере защо някои страни отказаха да скъсат с Москва. Китай, например, играе дългата игра за още по-мощна глобална позиция. Да остане близо до Русия е част от стратегията му.
Индия има продължителни отношения с Русия, основен доставчик на оръжие. Въпреки че Ню Делхи започна да диверсифицира външнополитическите си ориентации, включително чрез укрепване на връзките със Съединените щати, Индия не иска да прекъсва съществуващите отношения с настоящите си партньори.
Израел, който иначе би могъл бурно да подкрепи Украйна, също е предпазлив, тъй като трябва да поддържа добри бизнес отношения с Русия, които му позволяват да управлява конфликт с руските сили, когато атакува съоръжения на Иран или Хизбула в Сирия.
В Латинска Америка Куба, Никарагуа и Венецуела разчитат на руска подкрепа от години.
Въпреки изявленията на Болсонаро относно торовете, е трудно да се види позицията на Бразилия или Аржентина като нещо повече от политическа позиция, смесена с аматьорска импровизация. Присъдата, която ще бъде произнесена на техните лидери в световните столици, ще бъде същата, каквато те и техните предшественици са получавали многократно: те просто не са сериозни хора. За Бразилия, която гледа към бъдещето си, когато ще се присъедини към великите сили на света, и за Аржентина, която помни миналото, когато изглеждаше, че е на път да се присъедини към редиците на богатите и мощни държави, техните действия в кризата в Украйна трябва да бъдат обозначени като друга пропусната възможност сред многото, които са пропуснали преди.
Публикувано от Ричард Сандърс, старши сътрудник в Международния център Удроу Уилсън. Преди това той е служил като старши служител на външната служба в Държавния департамент на САЩ, от 1997 до 1999 г. е служил като отговарящ за Аржентина, а от 2013 до 2016 г. като директор на Службата на Бразилия.
СНИМКИ: Getty Images
