Взривът в метрото на Санкт Петербург, който уби 11 души, е трагедия и съответните съболезнователни послания пристигнаха от западните столици. Президентът на САЩ Доналд Тръмп го обяви за "ужасно нещо" и се обади на руския си колега Владимир Путин да предложи помощ. По същия начин и постоянният представител на САЩ в ООН Ники Хали обяви, че Москва и Вашингтон трябва да застанат заедно срещу екстремистките групировки.
Въпреки това нападението, макар и да изглежда, че потвърждава твърдението на Доналд Тръмп, че Русия, САЩ и страните от Европа се сблъскват със споделена заплаха от групировки като "Ислямска държава" и нейни имитатори, няма да доведе до изменения в политиката и няма да доведе до каквото и да е подобряване на отношенията между Русия и САЩ. Продължава да има твърде много недоверие между политиците и службите за сигурност и в двете държави. Отправените само денонощие преди нападението в Санкт Петербург думи на Хали най-добре характеризират настоящата позиция на САЩ: работата заедно с Русия срещу "Ислямска държава" не е изключена, но "няма любов или каквото и да е случващо се с нея в момента" и САЩ ще продължат да държат страната "отговорна" за действията ѝ в Сирия, отношенията ѝ с Иран и за това как провежда вътрешната си политика. Нещо повече - думите на Хали, че международния мир и сигурност са заплашени от страни, които нарушават човешките права, предизвикват раздразнение в Москва.
Западната готовност да засили и задълбочи антитерористичното партньорство с Кремъл ще зависи от това какви мерки ще предприеме Москва в идните дни. В миналото, най-вече след ужасяващото нападение срещу училището в Беслан през 2004 г., руското правителство обявяваше по-силни мерки за сигурност и/или променяше елементи от политическата система. Този инцидент, случващ се след серия от разпространили се по цялата страна мащабни протести срещу корупцията в правителството, почти гарантира, че западните политици, както и членовете на руската несистемна опозиция, ще приемат новите ограничения върху събиранията и по-голямото наблюдение не като правомерни антитерористични мерки, а като стремеж за по-нататъшното пречупване на протестното движение.
Докато разследването продължава, вниманието ще се фокусира върху три забележими, но несвързани групи заподозрени: руските граждани, които са пътували до Ирак и Сирия, за да се присъединят към "Ислямска държава" след 2014 г., но в момента се завръщат, след като "халифатът" отслабва, жителите на севернокавказките републики в Русия, които са "домашно-отгледани" радикали и централноазиатските мигранти, радикализирани в Афганистан или от "Ислямска държава", или от местни организации. Положението се усложнява поради тенденцията групировки като "Ислямска държава" или "Ал Кайда" да поемат отговорността за нападенията на "заклели се към тях терористи", дори и самите организации да не са участвали в планирането и извършването им.
Откакто руската намеса в Сирия започна преди около година и половина, терористите са се заклели да отмъстят на руска земя за действията на Путин. Санкт Петербург - родният град на руския президент, където той трябваше същия ден да проведе среща с белоруския си колега Александър Лукашенко, е примамлива цел. Дори и нападението да е било извършено от един "домашно отгледан" радикал, то може лесно да бъде изтълкувано като изпълняване на заканата. Но то може да не бъде достатъчно като основа за съживяването на връзките между САЩ и Русия в борбата срещу тероризма. Реалността е такава: въпреки че отделните нападения, от които страдат цивилни, са обсъждани шумно, има идеи, които предполагат, че действията на руското правителство са създали проблема. Подкрепата към сирийския президент Башар Асад, начинът по който се провежда военната мисия в Сирия, политиката в Северен Кавказ и подкрепата към автократите в Централна Азия правят Русия цел за терористичната дейност.
Както видяхме след нападенията от 11 септември 2001 г., имаше безпокойство при поканата на Русия във "войната срещу тероризма" поради притесненията, че това ще бъде прието от нея като сигнал за приемането и одобрението от страна на Вашингтон към нейните действия и особено спрямо начина, по който Кремъл се справи с бунтовниците в Северен Кавказ.
Да, наистина, Русия и САЩ се сблъскват с общ враг, но засега те ще продължат да се борят с него поотделно.
National Interest
