В 24-те часа, след като руският президент Владимир Путин подписа указите за признаване на Донецк и Луганск като независими републики, Европейският съюз, Великобритания и САЩ купиха общо 3,5 милиона барела руско гориво и рафинирани продукти на стойност над 350 милиона долара. Освен това Западът се е разделил с още 250 милиона долара за руски природен газ, както и десетки милиони за алуминий, въглища, никел, титан, злато и други стоки. Така само за ден сметката надхвърля 700 милиона долара.
И това ще продължи – поне засега, пише в коментар Bloomberg. Съединените щати и европейските им партньори ще купуват и в бъдеще от Русия природни изкопаеми, а Москва ще им ги доставя напук на най-голямата политическа криза между двата лагера от края на Студената война и рухването на Съветския съюз през 1991 година.
И двете страни са наясно с противоречието. Западът добре разбира, че залежите са „свещена крава“ за Путин и захранват имперските му амбиции. От друга страна, страните на запад прекрасно разбират икономическата вреда за самите тях, ако сведат вноса до нула. Кремъл от своя страна знае добре, че може да използва ресурсите си като оръжие и да „дръпне шалтера“ на Европа. Но Москва разбира прекрасно и друго – износът на тези стоки е жизненоважно за икономиката на страната. Това на практика е пазарната версия на доктрината за взаимно гарантирано унищожение от Студената война.
С други противници – например Иран или Венецуела, Белият дом нямаше колебания да използва нефта като геополитически инструмент. В резултат на това Техеран и Каракас не могат легално да продават горива не само в САЩ, но и на международните пазари. С Русия обаче е различно – тя може свободно да доставя своите горива в Америка, а Великобритания продължава да купува руски дизел.
На този етап нито Москва, нито Вашингтон или съюзниците му имат икономически, политически или военен интерес да превръщат в оръжие петрола, природния газ или останалите природни ресурси. Тук обаче трябва да се подчертае думата „засега“. Първоначалните санкции на Запада срещу Русия и реакцията на Кремъл отразяват именно това.
Европейският съюз и САЩ се прицелиха в пет средно големи руски банки, като ги обвиниха, че помагат на Кремъл. Те обаче не докоснаха трите държавни гиганта, които са ключови за търговията – ВТБ, Сбербанк и Газпромбанк. Именно затова Путин заяви на промишлено конференция само ден след признаването на двете републики, че Русия не предвижда проблем с доставките на природен газ към световните пазари.
И така страховете, че Кремъл ще спре газовите доставки си останаха просто страхове. За момента военната дейност остава ограничена до двете сепаратистки републики, които са далеч от могъщата мрежа от газопроводи, които пресичат Украйна от изток на запад. Неслучайно компанията, която управлява тръбопроводите в Украйна написа в Twitter „Бъдете спокойни и доставяйте газ“ - “Keep Calm & Transit Gas.”
Към момента най-голямата жертва на инвазията се оказа проектът „Северен поток – 2“ – тръбопровод, който свързваше Русия директно с Германия под Балтийско море. Берлин спря сертифицирането на проекта, като на практика го замрази. Но, гледайки реалистично, „Северен поток – 2“ така или иначе нямаше как да бъде одобрен преди лятото. Нещо повече – Германия не предприе никакви действия срещу „северен поток – 1“, който следва същия маршрут и доставя газ от няколко години. Защо не? Защото тръбите на „Северен поток – 1“ са пълни, а на новият не.
И докато политици приветстваха спирането на „Северен поток – 2“, за мнозина е ясно, че спирането му има повече дипломатически смисъл и няма особено отношение към енергийния пазар. За Берлин спирането на проекта праща сигнал до Москва без да нарушава настоящите газови доставки. Освен това Москва към момента не се нуждае от новите тръби, ако първият проект работи на пълни обороти. Газпром не е изпратил газ и по другия си газопровод – Ямал – Европа, който преминава през Беларус и Полша, от декември.
Не е изключено скоро да видим интересна ситуация – Газпром да увеличи доставките към Германия и останалата част на Европа. Сегашните цени са по-високи спрямо февруарските – ситуация, която може да накара европейците да увеличат договорите за доставки от 1 март. Ако това се случи, ще се получи куриозна ситуация – по-големи доставки на руски газ на фона на високо политическо напрежение с Русия.
Всичко това показва красноречиво, че към момента и двете страни имат интерес да държат стокообмена извън битката.
