Александър Дворников не е много познато име, но скоро може и да стане известно. Той е руският генерал, който президентът Владимир Путин назначи за ръководител на войната в Украйна след това, което смело може да се определи като разочароващо начало за Москва. На Дворников се приписват големи заслуги за спасяването на руската военна операция в Сирия и Кремъл се надява той да повтори успеха си в Европа.
В Сирия Дворников разбра, че Русия се сражава с разпръснати бойни групи с дълбоки връзки с населението на районите, в които се сражават - затова започна война срещу това население, като съсредоточи ресурсите си не върху самите бойци, а върху техните приятели и семейства. Целта му беше да ги ужаси и по този начин да им внуши желание да прекратят войната час по-скоро. Строго погледнато Дворников извършва масови убийства - пресметната тактика, целяща да спаси живота на руснаците и да сплаши другото население, за да не се включва в борбата. Путин го назначи заради репутацията му и способността му да командва и да убива.
Сирия и Украйна се различават по един съществен начин: сирийците нямаха никаква външна подкрепа, а украинците разполагат с помощта на НАТО. Досега НАТО беше част от икономическата война срещу Русия и източник на оръжия за украинците. Алиансът не е преминал границата към пряка, открита интервенция в голям мащаб. Дворников може да промени това.
Държавите-членки на НАТО дадоха ясно да се разбере, че няма да се намесят пряко, но с нарастването на жестокостите ще се увеличи и натискът за действие. Обществеността в повечето страни от НАТО се противопоставя на намесата, но са необходими само още няколко случая като Буча, за да се промени отношението ѝ.
Назначаването на Дворников за спасител е като молитва за успех. Дори ако бруталността на Дворников успее по някакъв начин да усмири Украйна, тя ще убеди останалата част от света да запази санкциите, като по този начин институционализира техните осакатяващи икономически ефекти. Икономическата война се води от огромна глобална коалиция. Русия едва ли е била икономически много стабилна преди войната, но има твърдения, че брутният й вътрешен продукт вече се е свил с 50 %. Това може да е преувеличено, но няма съмнение, че икономически нещата са зле. Ако Русия "спечели" в Украйна, това няма да реши този проблем. Дори може още повече да го задълбочи.
Единственият начин Москва едновременно да спечели в Украйна и да се освободи от санкциите е да създаде база за преговори и взаимни отстъпки. За да направи това, Русия трябва да има някаква основа, на която да стъпи, за да накара Запада да се откаже от режима си на санкции - т.е. да има с какво да търгува. Русия не може да наложи равностойни санкции, нито пък да предизвика обществена симпатия към себе си. Остава ѝ само една възможност: да заплашва западните икономики, като заплаши търговската и логистична система.
Това изисква военно решение. Русия разполага с над 20 подводници клас "Кило". Те са дизелови и нямат обхвата и издръжливостта на ядрените, но въпреки това могат да носят както торпеда, така и крилати ракети, което означава, че могат да ги изстрелят от разстояние. Съществуват редица контролно-пропускателни пунктове, които са от решаващо значение за Запада: Датският проток, Гибралтарският проток и Мексиканският залив са само някои от тях. Демонстрационен изстрел би довел до спиране на търговията и рязко повишаване на застрахователните тарифи. Целта на руснаците би била да демонстрират присъствие, да прекъснат връзката и да се измъкнат. Несигурността би застрашила търговията.
Разбира се, това би бил ултимативно крайният вариант на "спасение", за който пиша. В повечето случаи това би била стратегия със съмнителен успех. Целта на Русия може да е да спечели в Украйна, но това няма да реши основният ѝ проблем. Тя може да получи възможност за икономически преговори само с лостове за влияние, а в момента Кремъл разполага с малко икономически лостове. Единственото възможно решение е да разчита на военни заплахи. Като се има предвид мощта на военноморските сили на САЩ и НАТО, това е напразна надежда, но същото важи и за назначаването на Дворников. Добрите възможности за избор пред Путин се изпаряват бързо.
Британска гледна точка
Ръководителят на британската армия прогнозира, че войната в Украйна може да завърши с това, което той нарече "военна и тактическа безизходица", предаде БГНЕС.
Генерал сър Марк Карлтън-Смит също така предположи, че конфликтът трябва да предизвика преосмисляне на решението на правителството да намали числеността на британската армия.
Началникът на Генералния щаб на Великобритания заяви пред мозъчния тръст Policy Exchange, че руските сили се намират в "оперативна пауза", тъй като се прегрупират преди очакваната офанзива в Източна Украйна.
"Независимо дали това ще се окаже решаващата битка или не, в момента измерваме тази кампания в дни. Би трябвало да очакваме, че тя ще продължи с месеци, ако не и с години. Най-вероятният непосредствен и междинен резултат е военна и тактическа безизходица в Донбас, като руският режим може да претендира за известен успех и това може да послужи като потенциална отправна точка за последваща военна кампания. Не мисля, че международната общност и Европа, разбира се, ще могат да живеят спокойно със замразен военен конфликт в Европа", каза той.
Джордж Фридман: С всеки ден война Путин ще става все по-слаб
Автор: Джордж Фридман, основател на частната информационно-аналитична разузнавателна компания Стратфор