Въоръженият конфликт може да е ад, но очевидно е полезен за бизнеса на Израел, констатира Дъглас Блумфийлд в The Jerusalem Post.
Израел е широко критикуван за нежеланието си да доставя оръжия на Украйна, но може да се окаже една от страните, които могат да спечелят най-много от войната.
Премиерът на еврейската държава Нафтали Бенет направи тромав опит да посредничи за решение, което беше отхвърлено и от двете страни. Президентът на Русия Владимир Путин го отхвърли, като неназован висш украински служител твърди, че Бенет е посъветвал Володимир Зеленски да приеме исканията на Путин за прекратяване на военните действия. Бенет го отрече.
Израелската общественост застава на страната на Украйна с разлика три към едно и дори да праща дарения и доброволци, но Бенет изглежда невъзмутим. Неговото правителство изпрати полева медицинска болница в Украйна за няколко седмици, доставяше каски и бронежилетки и сподели малко разузнавателни данни, но отхвърли молбите за помощ под формата на оръжия. Искането на Украйна да ѝ изпрати противоракетни отбранителни системи като използваните в Железния купол беше отхвърлено. Израел дори забрани на САЩ да праща батареи, купени от американците от израелската армия - както забрани на Германия да праща противотанкови ракети, направени по израелски лиценз.
"Железният купол" може да не е точното оръжие за този конфликт, но очевидно няма опит да се осигурят много по-добри алтернативи за укрепване на отбраната на Украйна. Израел има много такива системи и ги продава по целия свят както на автократи, така и на демократи. Така че защо да не ги продадем на една зараждаща се демокрация, попаднала под натиска на брутален диктатор?
Основната причина е страхът. Например страхът, че Москва ще затвори достъпа на Израел до сирийското въздушно пространство, което се контролира от руските ВВС. Израел има практически свобода да нанася удари по цели на Сирия, Иран и Хизбула, които счита за заплаха, стига руските сили да не бъдат засегнати. Миналата седмица израелските изтребители бяха ударени от ракети С-300 след атака в Северозападна Сирия. Тези системи за противовъздушна отбрана се управляват от руските военни и първото им използване доведе до спекулации, че те биха могли да сигнализират за възможна промяна в политиката на Москва.
Значителна част от военната машина на Русия е смазана, а това, което е останало от нея, е разпръснато по бойните полета на Украйна. Стотици танкове са унищожени. Хиляди войници загинаха, което доведе до това, което Зеленски нарече "планина от трупове". Прехвалената руска армия претърпя може би най-тежкото си поражение от един век, независимо от изхода на този конфликт. Това струва скъпо на Русия в много отношения. Международната репутация на страната е разклатена, както и нейната икономика. Нейният лидер Владимир Путин е наричан военнопрестъпник. Нейната армия е унижена. Неговата отбранителна индустрия е доведена до точката, в която компютърните чипове за инсталиране в танкове и други оръжейни системи се извличат от домакински уреди.
Тази война демонстрира лоша подготовка, лошо управление, нисък морал и недостатъчни командни умения в руската армия. Войниците се оплакват от лошо и остаряло оборудване, неизползваеми дажби, липса на лекарства и дори неадекватни униформи и каски.
Според Стокхолмския международен институт за изследване на мира, Русия е вторият по големина износител на оръжие в света, с 19% от световните продажби на оръжие, доста зад САЩ (39%). Това може много да се промени. Предприятията на военнопромишления комплекс ще трябва да преминат към местно производство, за да компенсират огромните загуби, но това ще бъде трудно поради спирането на доставките на компоненти, внесени от чужбина, особено електроника.
След края на този въоръжен конфликт – както по политически, така и по практически причини – ще намалее броят на купувачите на руски продукти, които са показали сериозни недостатъци. Китай ще се опита да заеме второ място в света, но значителна част от оръжията му са по-лоши модели на руски технологии.
Един от видовете военна техника, произведена от Китай, очевидно е копирана от Израел. Мнозина смятат, че китайският изтребител J-10 е базиран на израелския самолет Lavi (лъвче), чийто производствен проект Израел затвори след завършването на етапа на прототипа. Съобщава се, че изтребители J-10 са били продадени на Пакистан. Израел се опита да продаде шпионски самолет тип АУАКС на Китай, но продажбата беше отменена под натиска на САЩ, тъй като Вашингтон се опасяваше, че Пекин може да го използва, за да атакува Тайван.
Лошото за руската отбранителна индустрия е добро за конкуренти, включително Израел, Китай, Франция, Германия и Южна Корея, които се стремят да запълнят празнината не само в количество, но, както показаха събитията в Украйна, и в качеството.
Израелският военнопромишлен комплекс
Израелският военнопромишлен комплекс се отличава с високо ниво на развитие и е признат в целия свят. Той спечели военната си репутация главно чрез решителната победа над арабските си врагове, които бяха въоръжени и обучени от Съветския съюз. Неговите военновъздушни сили са едни от най-мощните и напреднали в света, страната е световен лидер в разработването на дронове и беше такъв дори преди САЩ да изстрелят първия си дрон.
След войната на Йом Кипур от 1973 г. Израел разполагаше с голям излишък от отбранителни оръжия и значителен брой пленени съветски, египетски и сирийски танкове и други системи, които успя да възстанови и продаде в чужбина. Това също му позволи да търгува с военно оборудване със страни, с които не е имал предишни отношения. В началото на 80-те години на XX век, по време на войната в Ирак, Израел продава резервни части за американските танкове и самолети дори на Иран.
Мотото на успешна рекламна кампания за израелски оръжия беше фразата "Изпитано в битка".
Дългият списък с купувачи на израелско оръжие включва страни, които нямат дипломатически отношения с Йерусалим. Продажбата на бойни самолети, дронове, ракети, минохвъргачки, военна техника, патрулни катери, леко стрелково оръжие, боеприпаси и оборудване за наблюдение отвори вратата за търговски и дипломатически отношения и засили други връзки. САЩ може да са основният доставчик на оръжия и технологии за Израел, но също така купува някои видове ракети и противоракетни системи от него.
Днес Израел е на 10-то място по продажби на оръжие в света. Индия е нейният основен купувач, следвана от Азербайджан, Виетнам и Китай, според онлайн изданието Times of Israel. Според Observer Research Foundation продажбата на оръжие от Йерусалим за Делхи е "основа на стратегическо партньорство".
В момента Виетнам е един от най-големите в света купувачи на израелско оръжие и военна техника. Той купува оръжие и оборудване за наблюдение и разчита на Израел да помогне за замяната на съветските и китайските оръжия от времето на Студената война. Ханой се обръща към Йерусалим, тъй като му липсват технически опит и производствена инфраструктура.
Израел използва продажбата на оръжие като инструмент на външната политика и начин за установяване на дипломатически отношения. През 80-те години на миналия век Шри Ланка се обърна към Вашингтон за помощ за придобиване на израелски опит в борбата с тероризма и ѝ беше казано, че трябва да отиде директно в Йерусалим. Властите на Шри Ланка направиха точно това. Днес нейните военновъздушни сили включват 17 израелски бойни самолета Kfir, а пилотите ѝ се обучават в Израел.
Израел също е лидер в противоракетните технологии. Германия и Финландия са сред страните, които обмислят закупуването на израелски системи за противоракетна отбрана. Освен това пазарите се отварят сред арабските страни, които някога бяха смятани за врагове.
И така, Израел проучва възможността за получаване на допълнителни ползи в контекста на въоръжения конфликт в Украйна. Според The Jerusalem Post Израел, Египет и Европейският съюз преговарят за износа на израелски природен газ за Европа, за да помогнат за запълване на недостига, свързан с ограничаването на доставките от Русия.
Въоръженият конфликт може да е ад, но очевидно е полезен за бизнеса. По-малко очевидно е как студеният прагматичен подход на Израел би могъл да повлияе на вече опетнената му репутация в света сега, когато западните демокрации активно помагат на Украйна в горчивата ѝ борба за запазване на независимостта ѝ.
ОЩЕ: "Украйна да отстъпи територии в замяна на мир": Бордът на "Ню Йорк Таймс" вбеси Киев
Превод: Ганчо Каменарски
