Може ли Русия да разчита на своите традиционни съюзници в агресията срещу Украйна? Този, уж риторичен въпрос, задава в свой анализ за украинското издание "Правда" Юрий Пойта*. Ето какво пише той:
На първо място става дума за страните, които са членки на "руската анти-НАТО" – Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКБ), която освен Русия включва Беларус, Армения, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан. В момента почти всички страни-партньори на Русия от ОДКБ са формирали позициите си по руско-украинската война.
Повечето от опасенията на Украйна не се оправдаха: опитите на Москва да привлече съюзници (с изключение на Беларус) се провалиха. В момента вероятността за предоставяне на военна помощ на Руската федерация (изпращане на части от националните въоръжени сили) на страните-членки на ОДКБ за войната срещу Украйна е ниска. Нежеланието на тези страни да се превърнат в Беларус, да наложат санкции на техните и без това слаби национални икономики и непредвидимата реакция на обществото - всичко това в момента играе сериозно възпиращ фактор.
Военнотехническата подкрепа чрез предоставяне на готови образци на военна техника на Руската федерация също остава малко вероятна. Опитите танкови ешелони да бъдат прехвърлени в Русия несъмнено ще бъде разкрит с помощта на сателитното разузнаване на западните страни, които следят отблизо ключови железопътни възли и коловози.
Освен това страните от ОДКБ не са изразили официална политическа подкрепа за Русия. Всички те запазват повече или по-малко неутрален статут, както демонстрира последната среща на върха на ОДКБ: в окончателното изявление не се споменава Украйна, изказванията на участниците (отново с изключение на Путин и Лукашенко) се фокусираха върху собствените им проблеми.
Въпреки това Русия все още може да разчита на известна помощ от своите съюзници. И това трябва да бъде обект на постоянно внимание както от Украйна, така и от Запада.
Антисанкционна дупка
На каква подкрепа може да разчита Русия? На първо място, за да помогне при заобикаляне на санкциите. ОЩЕ: 10 трика, с които Русия заобикаля санкциите
Въпреки факта, че няколко служители на казахстанското правителство публично заявиха, че Казахстан няма да помогне на Русия да заобиколи санкциите, трябва да се очаква помощ да бъде предоставена във все още законните (полулегални) области. Това може да включва например закупуване на западно произведено оборудване за руската нефтена и газова индустрия. Казахстанските компании, които използват подобно оборудване и консумативи, могат законно да ги закупят и след това да ги прехвърлят на руски партньори.
През март за това говори и заместник-ръководителят на казахстанската компания "КазМунайГаз". Ако е необходимо, казахстанската страна на Caspian Pipeline Consortium ще закупи съответното оборудване и технологии чрез своите компании и ще ги предаде на руснаците, излезе от думите му.
Също така големите руски търговски вериги "Магнит" и "Лента", собственост на санкционирани руски олигарси, се опитват да формират логистични вериги за доставка на вносни стоки през Казахстан.
Някои руски компании започват да се регистрират в страните от ОДКБ. Например, вече има десетократно увеличение на броя на пререгистрираните от Русия компании в Казахстан (355 през март, 651 през април и 362 през май), за което руските адвокатски кантори предлагат комплексни услуги за преместване на бизнеса в Казахстан. Това се улеснява от разрешението на руското правителство за внос на паралелни стоки (без разрешението на притежателя на интелектуалната собственост), което на практика легализира контрабандата на чужди стоки, които се използват от руските търговци на дребно, внасящи авточасти от Азия, ОНД и Европа.
Следователно твърденията на лидерите на страната, че Казахстан няма да помогне за заобикалянето на санкциите, не са напълно верни. Същото може да важи и за други държави-членки на ОДКБ и Евразийския икономически съюз, както и за някои европейски производители, които се опитват да не загубят руския пазар, като доставят стоките си в Русия през трети страни.
Заповед за "защита"
Не бива да забравяме, че военнотехническата помощ на Руската федерация може да се предоставя (и вероятно вече се предоставя) тайно, чрез съществуващи канали на военнотехническо сътрудничество. В момента има много доказателства за западни компоненти в руските дронове "Орлан-10", танкове Т-72, автомобили КАМАЗ и руски ракети "Калибър": Американски министър: Руската армия ползва части от перални и хладилници за техниката си
В същото време не бива да забравяме, че страните от ОДКБ имат тесни връзки с Русия в областта на отбраната. Например, казахстанската компания "Тинис" (намираща се в Кокшетау, част от националната компания "Казахстан Инженеринг" на казахстанското министерство на отбраната и аерокосмическата индустрия) произвежда компоненти за руски самолети и хеликоптери. Основните потребители са самолетни и авиоремонтни компании в Русия и Беларус. "Тинис" доставя части за хеликоптери и самолети (Су, МиГ, Ил, Ми), сътрудничи с руските дъщерни дружества на Обединената авиационна корпорация, Russian Helicopters Holding и самолетни заводи в Улан-Уде, Казан, със завода в Кумиртау, с концерна "Калашников".
Ето какво казва ръководството на завода: "Нито един руски самолет или хеликоптер, работещи днес в Русия и Беларус, не лети без нашите продукти... Трябват им малки клапани или управляващи блокове, а такива предлагаме ние".
Освен това, според GUR MOU, руският производител на техника за противовъздушна отбрана "Уляновски механичен завод" привлича Казахстан за получаване на компоненти от германско производство.
Друг пример е киргизката компания "Дастан", която разработва и произвежда торпеда за подводници и надводни кораби (включително UMGT-291, USET-80, SET-65) и оборудване за руския флот (насочващо оборудване, части на корпуса), детонатори и др.). Компанията работи в сътрудничество с руски компании, включително санкционирания завод "Дагдизел" (Каспий), който разработва и произвежда морски подводни оръжия, двигатели, дизелови електроцентрали за кораби от ВМС на Русия.
Резултатите от априлската среща на работната група по военнотехническо сътрудничество към Международната комисия за военно-икономическо сътрудничество на ОДКБ могат да свидетелстват за готовността за продължаване и дори задълбочаване на сътрудничеството на Русия със страните-партньори. Киргизстан и Русия обсъдиха развитието на сътрудничеството и интеграцията на предприятия и организации за отбрана на страните членки на ОДКБ и проведоха разговори за "започване на работа по инвестиционен проект за военна и продукция с двойна употреба в Киргизстан".
Обучение на "миротворци"
И накрая, участието на ОДКБ може да бъде скрито под формата на мироопазваща операция.
В момента това е малко вероятно (защото между другото изисква мандат на ООН), но очевидно Русия е обмисляла такъв вариант в случай на "безкръвно превземане на Киев за три дни", създаването на марионетно правителство, което да покани ОДКБ да помогне за въвеждането на ред и разоръжаването на украинските въоръжени групировки, които масово ще сложат оръжието си. За да изпълни този план, ОДКБ разполага с мироопазващи сили (общо 3600 души), докато "мироопазващите" дейности могат да включват войски от Колективните сили за бързо реагиране на ОДКБ (общо 18 000 души).
Неотдавнашното допълване от страна на Русия на правната рамка за "миротворческата дейност" на ОДКБ може да показва вероятността от подобен сценарий. По-специално, през септември 2021 г. беше подписан протокол за изменения в Споразумението за поддържане на мира в рамките на ОДКБ. В него се въвежда понятието "координираща държава" и се посочва, че под нейната егида ще бъдат създадени колективни мироопазващи сили на ОДКБ за използване в мироопазваща операция на ООН. Протоколът беше ратифициран от руския парламент през април тази година и в момента се очаква ратификация от други държави-членки на ОДКБ.
Резултатите от майската среща в Съвместния щаб на ОДКБ, по време на която представители на министерствата на отбраната обсъдиха "оборудването на мироопазващите сили на ОДКБ със съвременно въоръжение, военна и специална техника", също показват продължаване на работата в направление "мироопазване". Това потвърждава факта, че Русия предварително подготвя подходящи "миротворчески" инструменти и не изключва използването им в благоприятна международна ситуация. Подобен сценарий може да стане реален в случай на военно поражение на Киев и подписването на споразумение "Минск-3" или "Истанбул-1". Това се доказва от своеобразно обучение на "миротворци на ОДКБ", което беше доста успешно през януари в Казахстан и доведе до пълна преконфигурация на властта в полза на действащия президент на Казахстан.
Светкавичното решение на Съвета на ОДКБ, бързото прехвърляне на 2030 души и 250 единици техника по въздух в Казахстан показва, че тази операция е била планирана и подготвена предварително.
Защо Москва не можа да подготви подобна операция в Украйна, която да започне в точния момент? Освен това Русия показва пълно неуважение към международните норми, а необходимостта от получаване на мандат от ООН също не може да бъде пренебрегната.
Задачи за Киев - какво трябва да направи Украйна в такава ситуация?
Първо, следене отблизо на потенциалното заобикаляне на санкциите. Предоставянето на помощ на руския режим укрепва неговата устойчивост и подкопава усилията на Украйна и нейните партньори за постигане на военна победа на Украйна над Русия.
За да се предотврати използването на полулегални схеми, механизмите за прилагане на вторични санкции за сътрудничество с руски филиали трябва да бъдат подобрени. Предвид достатъчната гъвкавост и опит на Русия в заобикалянето на санкциите и желанието на някои западни компании да продължат да работят както обикновено, вниманието към тази област трябва да бъде заострено. Това се отнася и за чуждестранни банки, които откриват сметки на руски юридически лица; директно към руски компании, които вече са се преместили в страни партньори; компании, които взаимодействат с тях.
Идеалното правило трябва да бъде, че ако компании на ОДКБ (или ЕАЭС) си сътрудничат с руския бизнес, тогава всички индустриални компании в страната без изключение трябва да загубят достъп до европейския пазар и технологии. Декларираният неутралитет тук не трябва да е формален, а реален.
Второ, трябва да се разгледа въпросът за налагането на санкции срещу предприятията от отбранително-промишления комплекс на страните партньори от ОДКБ, които вече си сътрудничат с руски санкционирани предприятия и доставят компоненти за руските въоръжения. Такъв може да е случаят например с "Тинис" и "Дастан". Спирането на доставките на критични компоненти за руската техника значително ще отслаби бойните способности на руските въоръжени сили и ще бъде ясен и недвусмислен сигнал за други компании.
Трябва да се наложат сериозни ограничителни и наказателни мерки на западните производители, които доставят оборудване на Русия през трети страни.
Последните срещи на върха на ОДКБ и Евразийския икономически съюз показаха, че съюзниците на Русия са готови да развиват партньорство с Русия, а военните престъпления на руските военни не създадоха токсична среда за Москва в страните партньори. Ето защо Украйна, заедно със своите партньори от ЕС и НАТО, трябва да работят за създаването на такава токсична и неудобна среда за Русия, включително сред най-близките й съюзници.
* Автор: Юрий Пойта, ръководител на Азиатско-тихоокеанския отдел на мрежата за изследване на новата геополитика
Превод: Ганчо Каменарски
