Горкият Володимир Зеленски. Той дойде във Вашингтон с протегната ръка и молба в очите да измоли от най-могъщия си покровител средства за защита на обсадената си страна. Възхвалите за неговия истински чърчилиански предизвикателен дух, лична смелост и решителен характер са останали в миналото. Вместо това той беше приет като неканен гост и дори унизен. Той е обвиняван за провала на лятната украинска контраофанзива, слабата отчетност за вече предоставената помощ и липсата на последователна стратегия.
Междувременно издирваният от Международния наказателен съд в Хага за систематично отвличане на украински деца руски диктатор Владимир Путин облизва устни в очакване. Бунтът на вече умрелия ръководител на ЧВК Вагнер Евгений Пригожин е отдавна потушен и са установени доставки на военна техника от Северна Корея и Иран. А основният му политически съперник Алексей Навални мистериозно изчезна в дебрите на ГУЛАГ.
Западните санкции срещу Русия в най-добрия случай са провалени. Икономиката на Путин расте, макар и малко по малко. А армията му – след удивителна слабост през първата година от военните действия – се скри зад цели пояси от мини, препятствия и бронирани машини, всичко това под прикритието на авиация, на което Украйна няма отговор.
Още: Въпросът пред САЩ: Християнска Украйна или еврейски Израел?
Оттук - накъде?
С наближаването на края на 2023 г. възникват два въпроса. Първо, как ще изглежда близкото бъдеще на бойното поле? И по-важното, как изобщо ще приключи войната?
Краткият и незадоволителен отговор и на двата въпроса е, че бъдещето в най-добрия случай е мъгливо. Това е сериозен конфликт и опитът да се предскаже утрешния ден може да коства постовете на генералите и империите на лидерите.
Но може да се очаква, че ако САЩ и европейците продължат да увеличават военната помощ за Киев, отделяйки общо 100 милиарда долара (скромна сума в сравнение с общите им бюджети за отбрана от над 1,2 трилиона долара), тогава Украйна ще овладее повече позиции от руските сили. Сегашната позиция на украинските въоръжени сили ще бъде затвърдена от пристигането на американските изтребители F-16 в Киев тази пролет-лято и появата на по-модерни ракетни системи (ATACMS и HIMARS) с разумен запас от боеприпаси.
Още: Притеснителен анализ от САЩ: Какво наистина ще се случи, ако помощта за Украйна спре?
Ще успеят ли украинците да започнат нова офанзива през пролетта на 2024 г.? Напълно възможно, но появата на рояк дронове над бойните полета дава на отбраняващата се страна истинско предимство в битката. С вечно зоркото око на дронове с голям обсег, шансовете за изненадващ светкавичен пробив са нулеви. Железният закон на сухопътната война влиза в действие: офанзивата изисква три пъти повече сили от отбраната.
Най-разумно е да се очаква, че през пролетта фронтовата линия ще остане много статична. Освен ако новата украинска авиация по някакъв начин не изтръгне контрола върху въздушното пространство от Русия, няма причина да очакваме значителни промени.
Възможен е обаче и много по-черен сценарий. Ако САЩ и Европа оттеглят военната си помощ, армиите на Путин ще могат да преминат в настъпление. Лишени от достатъчно оръжия и числено превъзходство, украинските сили ще трябва да се оттеглят. Самият Зеленски говори за "партизанска война" на срещата с лидерите на Конгреса, като каза, че украинците ще се бият до последния човек.
Ето защо мисията на Зеленски във Вашингтон беше толкова важна. Той разбира, че подкрепата на САЩ и някои европейски страни намалява. Осигурявайки военна помощ за следващата година (САЩ и Европа ще си поделят разходите приблизително 50/50), Зеленски ще има запас от сигурност, за да издържи до изборите в САЩ през ноември. Путин ще направи всичко възможно войната да не стихне дотогава, защото се надява на победата на Доналд Тръмп, който ще ограничи американската помощ за Киев. Така че Зеленски не може да се съмнява: предстои му поне още година борба.
Това ни води до най-трудния въпрос: как ще свърши всичко това? Ако Запада запази подкрепата си независимо от резултатите от изборите в САЩ (това далеч не е сигурно, а разумно предположение), тогава шансовете за сериозни мирни преговори след една година ще се увеличат рязко. Вероятно те ще се състоят или под егидата на ООН, или на група от държави с участието на САЩ, Европейския съюз, Китай и Индия.
В крайна сметка е малко вероятно украинските сили да успеят да изтласкат Русия изцяло от окупираната част на страната. Може би Зеленски ще се откаже от претенциите си за Крим и сухопътния коридор между полуострова и Русия в замяна на мълчаливото съгласие на ЕС и НАТО да предоставят на Киев членство. Разбира се, самите украинци (и руснаци) ще трябва да вземат тези решения, но принципно споразумение за приключване на конфликта по схемата за края на Корейската война не може да бъде изключено: Като Северна и Южна Корея: Сценариите пред Украйна за край на войната
Като бивш командващ на НАТО съм мислил много за заплахите, които Русия на Путин представлява за глобалната система. Той е опасен и безскрупулен играч, чиято армия все още е боеспособна и чиято страна е голяма и богата на ресурси. Това е страшна комбинация.
Цената за Запада за подкопаването на въоръжените му сили е сравнително малка, но важна, защото демонстрира на други сили глупостта на подобни военни начинания (например евентуално нахлуване в Тайван от Китай или в Гвиана от Венецуела). Никакви войски на САЩ или НАТО няма да са необходими в Украйна, докато ѝ предоставяме необходимата военна помощ. И това са печеливши дивиденти от нашите инвестиции.
Търпението никога не е било силна страна на Америка и с отслабването на подкрепата за Украйна вероятността от безизходица се увеличава. Как можем да гарантираме, че Путин няма да надделее в този незаконен и неморален военен конфликт? На този етап, исканията на Зеленски са относително скромни. В крайна сметка той не иска западни войски, а само военни средства за защита на своята страна.
Още: Страхът в Украйна расте: Петте фактора, които играят в полза на руснаците
Автор: Джеймс Ставридис. Колумнист на Bloomberg, пенсиониран адмирал от военноморските сили на САЩ, бивш върховен командващ на съюзните сили на НАТО, председател на борда на попечителите на фондация "Рокфелер" и почетен декан на Факултета по право и дипломация Fletcher в университета Tufts.
Превод: Ганчо Каменарски
