Измина една година, откакто Русия изпрати войски в Украйна и Студената война, останала в литературата на XX-ти век, се завърна отново. Целта на конфликта обаче не е да се предотврати разпадането на Украйна и включването ѝ в руската сфера на влияние или директно в границите на Русия. Става дума за запазване на господството на Съединените щати и техните сили в Европа. Такова е мнението на автор на анализ*, публикуван в консервативното издание The National Interest.
Доктрината Улфовиц (на името на тогавашния заместник-министър на отбраната на САЩ Пол Улфовиц) "изтече" в The New York Times през 1992 г. Нейната същност е да се осигури на всяка цена американско превъзходство в постсъветския свят и "да се изкоренят съперници, както настоящи, така и бъдещи". Освен това ръководството на САЩ превърна отбранителните споразумения в крайъгълен камък на своята политика и съзнателно монополизира глобалната търговия с оръжие. Това попречи на съюзниците да разработят свои собствени отбранителни системи и задълбочи зависимостта им от американските технологии. Така съперничещите фракции в НАТО трябваше да се обединят в името на оперативната съвместимост.
Ако тази картина ви е позната (а вероятно е така), тогава е важно да разберете кога е формирана тази доктрина, как е възникнала и защо все още обяснява отношението на много хора към Запада - включително на руския президент Владимир Путин.
Разпадането на СССР и чувството на неспазени обещания
Основите на доктрината Улфовиц са положени от победата на САЩ над Съветския съюз. Първо, изтеглянето на съветските войски от Афганистан поради тактическото използване на партизанска война с помощта на САЩ изтощи съветската икономика и доведе страната до колапс през 1991 г. Второ, победата на САЩ над Саддам Хюсеин в "загряващата" война през същата година (Първата война в Персийския залив) позволи на Вашингтон да демонстрира върха на военната си мощ, да възстанови гордостта, разклатена след поражението във Виетнам, и да върне доверието на съюзниците.
В тази връзка доктрината Улфовиц предвиждаше САЩ да затворят устата на бившите суперсили Германия и Япония и да ги включат в "система за колективна сигурност и демократична зона на мир под ръководството на Съединените щати". С Русия действаха по различен начин - страната просто изчезна от погледа. В очите на Запада тя се превърна в незначителен геополитически съперник: мирните ѝ предложения бяха отхвърлени, силните думи за бъдещи обещания за неразширяване на НАТО бяха нарушени.
Запис, разсекретен и публикуван от Националния архив за сигурност (противно на внушаването в името, това всъщност не е държавният архив на САЩ, а е частна инициатива на журналисти, прететендираща да е в противовес на желанието на всяка власт в Съединените щати да се възползва и крие за термина "национална сигурност"), разказва за среща между последния лидер на СССР Михаил Горбачов и държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър в Москва. На нея Бейкър обещава, че НАТО няма да се разширява при никакви обстоятелства и нарича Алианса "механизъм за осигуряване на американското присъствие в Европа" (бел. ред. - според стенограмата на разговора, Бейкър уверява Горбачов, че САЩ нямат намерение да се възползват от процеса на обединение на Германия, но и че следва да има допълнителни разговори, с които да се гарантира, че НАТО няма да се разшири на изток, ако Германия е част от Алианса. Езикът е много хлъзгав и казаното прилича на обещание, което обаче не е парафирано с какъвто и да е документ: Наистина ли САЩ обещават на Русия НАТО да не се разширява на Изток: Спомени от Харвард). "Ние разбираме, че е важно не само за Съветския съюз, но и за други европейски страни да имат гаранции, че ако Съединените щати запазят присъствието си в Германия в рамките на НАТО, сегашната им военна юрисдикция няма да се измести нито на сантиметър към Обединението на Германия и няма да доведе до разпространение на въоръжени сили на НАТО на изток", уверява той (бел. ред. - но Бейкър веднага добавя: "Вярваме, че консултации и дискусии в рамката на механизма "2 + 4" трябва да гарантират, че обединението на Германия няма да доведе до разширението на НАТО на изток").
На същата среща Горбачов предлага на Бейкър новосъздадената Русия също да бъде приета в Алианса, тъй като СССР се е разпаднал и НАТО вече не е необходимо. Бейкър го нарича "сън" (думата dream обаче има значение и на "мечта"). Но когато Борис Елцин дойде на власт, той също предложи да се присъедини към НАТО и отиде дори по-далеч, наричайки членството в НАТО "политическа цел" на Москва. През 1994 г. Русия подписа програмата на НАТО "Партньорство за мир". Нейната цел беше да се преодолее пропастта и да се разчисти пътя на страната към членство в НАТО.
Когато САЩ осъзнаха своята привилегирована позиция на единствената безспорна суперсила, те не тръгнаха по начертания от Бейкър път: в крайна сметка тези "гаранции" бяха дадени на Съветския съюз, а не на Русия. Използвайки тази формалност, на срещата на върха във Вашингтон през 1999 г. САЩ убедиха страните от бившия Варшавски договор (Полша, Чехословакия и Унгария) да се присъединят към Алианса. Русия се противопостави, но освен символично роптаене Москва нямаше какво да предложи. Наследникът на мощния Съветски съюз се оказа несъвместим с НАТО - затова при вземането на глобални решения тя не беше взета под внимание. Но дори и с по-малкия си размер и свиващата се сфера на влияние, Русия все още се смяташе за ключов играч в международните отношения.
Възходът на Путин и краят на търпението
През 2000 г., три седмици преди официалното идване на власт, младият и решителен Владимир Путин даде интервю за кореспондента на BBC Дейвид Фрост. Той изясни възгледите си: "Русия е част от европейската култура. И не мога да си представя страната ни отделно от Европа и това, което обикновено се нарича цивилизован свят, така че трудно мога да си представя НАТО като враг."
След атентатите от 11 септември, 2001 година Путин имаше възможността да докаже, че Русия е готова да си сътрудничи със Запада в борбата срещу тероризма, след като преди това беше изправена пред подобни проблеми в Чечня. Руското разузнаване си сътрудничи със Съединените щати по време на началната фаза на нахлуването в Афганистан, споделяйки ключови логистични, топографски и градски точки, особено в района на Кабул и околностите. Путин също оказва натиск върху бившите централноазиатски републики да отворят пътища за доставки за Афганистан за войната на Джордж У. Буш срещу тероризма. Съединените щати не отвърнаха с реципрочен жест или дори с благодарност. Напротив, те отидоха още по-далеч и създадоха собствени бази в Узбекистан и Киргизстан. Америка се настани в задния двор на Русия.
ОЩЕ: САЩ официално приключиха войната с тероризма
Въпреки тези приятелски жестове и нестандартното мислене на Путин, НАТО и САЩ така и не се отърваха от манталитета на Студената война. Алиансът се разшири още по-активно. През 2004 г. седем страни влязоха в НАТО - България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения. Алиансът не само се придвижи отвъд Германия с далеч повече от инча, за който говори Бейкър, но и пропълзя до прага на Русия. Самият Джордж Кенан, бившият посланик на САЩ в Съветския съюз и архитект на сдържането, критикува разрастването на НАТО и обърна внимание за възможните последствия. Той предупреди, че тази "фатална грешка" може да "разпали националистически, антизападни и милитаристични тенденции в руското обществено мнение".
Повратната точка дойде през 2007 г., когато Путин стана нетърпелив към това, което счете за арогантност от западните си колеги. На Мюнхенската конференция по сигурността Путин нарече "очевидно" следното - че разширяването на НАТО няма нищо общо нито с модернизирането на самия Алианс, нито с гарантирането на сигурността в Европа. Напротив, тази сериозна провокация, според него, отслабва взаимното доверие. "И ние имаме право откровено да попитаме: срещу кого е тази експанзия? И какво стана с уверенията, които бяха дадени от западните партньори след разпадането на Варшавския договор? Къде са тези изявления сега? Никой дори не ги помни", каза тогава Путин.
Последствията от разширението на НАТО
Позицията на САЩ, която лиши Русия от достоен равностоен статут, още повече разгневи Путин. Той, подобно на значителна част от руския политически елит, заключи, че Съединените щати не възнамеряват да си сътрудничат с Русия по отговорен и уважителен начин. Кремъл разбра, че Вашингтон само изпълнява плана, очертан през 1992 г., за налагане на волята си на света и "изтребване на съперниците, където и да се появят".
Действията на Америка в Украйна, намесата ѝ в политическите дела на страната и проправянето на пътя за присъединяване към НАТО и Европейския съюз затвърдиха тази мисъл в съзнанието на Путин. Взаимоотношенията между украинските партии доведоха до революцията на Евромайдана, пораждайки по същество вечно разделение в украинската политика, което само се задълбочаваше всяка година.
От гледна точка на Путин, разполагането на войски в Украйна през 2022 г. беше единственият начин да се даде сигнал на НАТО, че Русия е икономически и геостратегически способна да устои на всяко по-нататъшно разширяване. И да напомня, че Москва не е забравила думите на Бейкър към Горбачов, че вече са начертани нови червени линии и доктрината Улфовиц няма да помръдне повече.
ОЩЕ: Има ли риск от война между Русия и НАТО - ултиматум, предпоставки и отговор
* Автор на анализа: Самид Баша. Военен и политически анализатор със степен по международни отношения от университета "Дикин" в Австралия. Специализира в областта на Азиатско-Тихоокеанската регионална динамика и изследвания на конфликти и сигурност
Превод: Ганчо Каменарски
