Проблемът с нелегалната имиграция все още е кошмарът на европейските страни, пише турското издание Evrensel. Макар че границата Турция-Гърция е затворена поради засилени мерки за сигурност по отношение на нелегалните мигранти, новите маршрути са доста активни. Тяхното начало са линиите, достигащи европейските брегове през Тунис и Либия. Изглежда, че контрабандисти, превозващи хора в импровизирани лодки, далеч над капацитета им, също са преминали през тези две линии.
Не минава ден без новина за потъваща лодка. След инцидентите с лодки, които дори не са новост в световната преса, съмнения, твърдения и обвинения не липсват. Последна потъна лодка със стотици хора, тръгваща отново от Тунис. Твърди се, че лодките може да са били потопени от бреговата охрана на различни държави. Ужасни обвинения!
Европейските държави, които са затегнали мерките срещу нелегалната имиграция в собствените си териториални води, се опитват да я спрат при нейния начален източник. В този контекст европейците, които предложиха около 1 милиард евро на Тунис в замяна на задържане на имигрантите, получиха отказ. Тунизийският президент Кайс Саид отхвърли предложението с отговор, в който се казваше: „Няма да защитаваме вашите граници“. Разбира се, тази ситуация е доста поразителна за Тунис, който се бори с икономическата криза и инфлацията. Все още обаче остават без отговор въпроси като това как Тунис ще се справи с наплива от имигранти и как ще осигури необходимото финансиране. Още: "Решен съм да опитам отново": мигрантите на път към Европа
В Либия, друг канал за контрабанда, мерките срещу нелегалните имигранти изглежда са се увеличили. Либийският маршрут е предпочитан от имигранти от страни като Сирия, Палестина и Ливан, както и от Египет и Судан, където все още продължават конфликтите. Има много ужасяващи твърдения в Либия, че мигрантите са бити, измъчвани, оставяни да умират в пустинята. През последните седмици либийските сили за сигурност провеждат многократни операции срещу нелегални имигранти, включително обиски на къщи. Либия, която е депортирала пеша хиляди египетски имигранти, също е подложена на натиск в рамките на подхода на европейските страни да намалят миграцията при нейния източник.
Защо мигрантският поток не спира?
В Судан има конфликти, ние проявяваме разбиране, но защо хора от други страни тръгват на път с такъв риск? В значителна част от Близкия изток и Северна Африка няма война, няма конфликти, но защо притокът на имигранти продължава да се увеличава?
Отговорът е едновременно прост и много сложен: поради нестабилност. Например в Египет нито е имало война като в Сирия, нито има страни, готови за конфликт. Въпреки това значителна част от тези, които се опитват да отидат в Европа през Либия и Тунис, са египтяни. Например един борец от египетския национален отбор по борба изчезна от лагера на отбора през последните седмици. Няколко седмици по-късно националният състезател по борба, който обяви, че е стигнал до Франция, предизвика бурни дискусии. От тях се разбра, че месечният доход на един национален борец в Египет е под 100 долара. По същия начин образованото население, а именно инженери и лекари, накратко, поне един завършил университет и поне един говорещ чужд език, са смазани от инфлацията и намират решението, като поемат много рискове и тръгват по европейския път, пише още Evrensel.
Несъмнено най-засегнатите от икономическата нестабилност страни са Ливан и Сирия, откъдето притокът на имигранти продължава.
Нестабилността по отношение на сигурността е най-важният фактор, предизвикващ нелегалната имиграция в страни като Ирак, Палестина и Либия.
Друга причина за миграцията, която все още не е намерила място в световния дневен ред, е сушата. От съседния Ирак до Египет и Либия всяка година сушата се засилва в целия регион. Докато броят на пясъчните и прашните бури се увеличава всяка година в сравнение с предходната, тези бури също замърсяват земеделските земи и питейната вода.
Неприятни прогнози
Регионалните експерти прогнозират, че през следващите години безработните, без ниви и вода стопани ще мигрират от селото към градовете. Изглежда, че тази миграция, която ще създаде много проблеми, ще обърне посоката си към Европа с нови канали за контрабанда.
Едно от често срещаните погрешни схващания е, че единствената причина за нелегалната имиграция е войната. В интерес на истината, от хората се очаква да се върнат, когато войната свърши. Въпреки това, поради много причини, задействащи нелегалната миграция, както и много фактори - реконструкция, възможности за работа, рехабилитация на инфраструктура, загубена по време на войната квалифицирана работна ръка - възстановяването понякога може да отнеме десетилетия. Още: Близкият изток се променя. Как Иран дърпа конците
Поради тези причини е необходимо поне дебатите за сирийците в Турция да бъдат разгледани в детайли, вместо да се компресират в нереалистични тесни пространства като „Оставете ги да си ходят или да останат“. Ясно е, че значителна част от сирийците няма да се върнат в днешна Сирия, затова най-здравословното нещо, което трябва да се направи, е да се разработят политики, които ще осигурят интеграцията на тези хора в обществото.
Никоя държава не може да се справи с наплива от имигранти, чийто брой достигна 5 милиона за няколко години. Въпреки това интегрирането на милиони имигранти в обществото чрез спазване на техните човешки права, което е част от политиката на отворени врати, прилагана от Турция в началото на 2011 г., сега трябва да се разглежда като въпрос на държавно ниво, а не като партиен въпрос.
Ако Турция не иска нови имиграционни потоци, тя трябва да помогне на страните, борещи се със сушата и икономическата и политическа нестабилност с конструктивни пътни карти.
Автор: Хедие Левен
Превод: Ганчо Каменарски
