"Чернокожите в тази страна са научени, че трябва да бъдат два или три пъти по-добри, за да постигнат нещо. Ние винаги сме внимателно наблюдавани", казва Арик Люис в репортажа на Катарина Вилхелм за германската телевизия Das Erste под заглавие Vorbereiten auf den Rassismus (Подгответе се за расизъм).
Той все още може да си спомни, когато родителите му започнали да говорят за расизъм, за факта, че като черен американец той няма същите шансове в сравнение с белите в Съединените щати. "Винаги сме наясно, че хората ни възприемат като "различни". Това е бреме, с което се научаваш да живееш", казва той.
Люис живее в Лонг Бийч, Калифорния. За времето в колежа в Индиана той се среща с хора, които никога досега не са срещали чернокож.
Коректно поведение към полицията
В Съединените щати има специален термин за този разговор между деца и техните родители: "Говоренето". Черните деца се обучават на шестгодишна възраст или дори по-рано относно факта, че би било по-добре да не влизате в конфликт с полицията и ако вдигнете ръце, трябва да сте спокойни и приятелски настроени. Рискът: насилие или дори смърт - родителите обсъждат това с децата си.
Видео, което в момента се споделя хиляда пъти в социалните медии, дава глас на черните деца, които обясняват как биха се справили с полицаите в критични ситуации: "Бъдете изключително любезни, когато говорите с полицията, включително учители, хора на позиции във властта, защото те имат възможност да направят живота ви по-труден", се казва в него.
Образователна дискусия: ежедневието на черните семейства
Официалната статистика показва, че чернокожите са по-голямата част от убитите от полицейско насилие. Следователно "Беседата" е част от ежедневието на черните семейства. Фактът, че много бели хора знаят малко или нищо за това, се дължи и на това, че белите родители просто не трябва да говорят с децата си за това, казва Джелани Памърт от Портланд: "Обикновено белите хора не говорят на децата си за расизъм. За черните родители това е от съществено значение, също така защото децата ще се сблъскат с него в някакъв момент, в грижите за деца, в училище. Черните деца много бързо осъзнават своя статус и цвят на кожата."
Детска книжка като помагало за родители
Джелани Мемори издаде "Детска книга за расизма" - книга за расизма за деца на пет и повече години. Авторът като черен баща на 6 деца излезе с идеята и каза: "Децата обикновено нямат толкова много проблеми с нея, колкото бихте си помислили. През повечето време не е неудобно децата, но възрастните да говорят за това." Книгата иска да им даде думите, с които да започнат разговора.
Препоръката на автора - бъдете честни и назовете конкретно нещата, осигурете контекст на децата. Те бързо биха задали правилните въпроси. Той също говори с децата си за настоящите демонстрации: "Децата ми бързо разбраха, че не е добре да убият някого. Особено, когато този човек не е въоръжен. Реакцията им беше мъка, а след това гняв. И така можете да след това им обяснете защо има протести и дори бунтове."
Подгответе се за живота
Филмовият редактор Люис също има дете - тригодишна дъщеря. Той вече говори с нея по теми като несправедливост и вероятно скоро също за расизъм и полиция, дори и да го натъжава: "За съжаление аз със сигурност ще отнеса част от нейното детството. Но трябва да я подготвя за света и какво я чака нея и хората, които приличат на нея".
Превод: Ганчо Каменарски
Още: "Аутопсия: Флойд е имал COVID-19, открити са и следи от наркотици"
