Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Упадъкът на Русия като енергийна суперсила

16 август 2022, 07:30 часа • 5605 прочитания

Скоро ще се навърши половин година от инвазията на Русия в Украйна. Приходите от петрол и газ стимулират руската икономика, която е устойчива на санкциите. Обемът на износа през 2022 г. ще надхвърли миналогодишните цифри от над 170 милиарда щатски долара. Независимо от това статутът на Русия като енергийна суперсила, който тя придоби още в епохата на империята през 19 век, е силно разклатен. Това пише в анализ на японското издание Nihon Kezai.

Президентът Владимир Путин не спира да повтаря, че опитите на Запада да срине руската икономика са се провалили. Със сигурност няма признаци на финансов колапс в момента. Въпреки това липсват гаранции, че високите приходи от продажба на енергийни продукти ще се запазят. Износът, както на петрол, така и на газ, намалява и до голяма степен зависи от сегашните изкуствено високи цени.

Особено поскъпна газът. Месечното производство на газ в Русия падна до най-ниското си ниво от 4 години насам, докато износът достигна своя връх, според Японската национална корпорация за нефт, газ и метали.

Спотовата цена на газа в Европа през 2020 г. остана в диапазона от 2 до 5 долара за милион BTU (британска топлинна единица), но след началото на войната достигна $20-40, а в даден момент надхвърли $80.

Самата Русия допринася за нарастването на разходите, като намалява енергийните доставки за Европа. Според Дайсуке Харада, ръководител на изследователския отдел в Японската национална корпорация за нефт, газ и метали, това не е устойчиво ниво. Експертът смята, че авторитетът на Русия като производител е паднал значително.

Потребителите започнаха да се отдалечават от Москва. Европейският съюз, най-големият вносител на газ, реши да намали потреблението си с 15% и се договори с Азербайджан да удвои обема на доставките.

Отдалечаването от Русия е още по-изразено в областта на петрола, където способността за износ от страните производителки надвишава възможността за доставка на газ. В сравнение със сорта Брент, руският петрол обикновено се търгуваше с отстъпка от няколко долара за барел поради високото си съдържание на сяра, но след началото на инвазията отстъпката достигна 25 долара, а в един момент около 40 долара.

Аномалии се срещат и в Русия. Нормалното ниво на добив на петрол по проекта "Сахалин-1", финансиран от Япония, е 220 000 барела на ден, но "през юни падна до 10 хиляди барела" (според вицепремиера Юрий Трутнев). Ефективното сондиране вече не е възможно поради напускането на персонала на американската компания ExxonMobil, която е основен оператор.

Бъдещето на „Сахалин-2”, който произвежда LNG (втечнен природен газ), също е застрашено. Shell реши да се оттегли от проекта, а оборудването, необходимо за производството, вече не може да се внася поради санкции. Президентът Путин подписа указ за предаване на проекта на руска корпорация в опит да подобри ситуацията, но не е ясно дали ще може да продължи да произвежда на сегашното си ниво в отсъствието на Shell.

Стратегията на Русия за износ на енергия трябваше да е розова. Поради декарбонизацията петролът постепенно изчезва от сцената. Предвиждаше се обаче доставките на нисковъглероден газ да се увеличат в средносрочен план. Но в резултат на войната този сценарий се промени.

Русия започна да изнася газ за Китай чрез газопровода „Силата на Сибир“ в края на 2019 г. Цената, изчислена на базата на статистически данни, е много по-евтина от цената на синьото гориво от Централна Азия и Мианмар. Когато през 2014 г. беше договорен дългосрочен договор, Русия беше в международна изолация поради анексирането на Кримския полуостров.

Русия планира да започне изграждането на тръбопровода "Силата на Сибир 2" през Монголия след 2023 г. Ясно е кой ще води преговорите за цената, тъй като това е необходимо условие.

Президентът Путин преразглежда законите и разпоредбите, както намери за добре. Той превърна износа на енергия в политически коз. Използвайки и проблема с храните, руският лидер разклаща Запада, опитвайки се да вземе инициативата в украинската криза.

Тези стъпки носят известен успех. Русия обаче вече не може да се похвали, че е енергийна суперсила, запазила стабилност на доставките дори по време на Студената война. Цената на отстъплението й от движещата сила, установена от братята Нобел в Азербайджан по време на Руската империя и която поддържа развитието на страната оттогава, ще бъде тежко бреме за бъдещето на страната.

Превод: Ганчо Каменарски

Ганчо Каменарски
Ганчо Каменарски Отговорен редактор
Новините днес