Украйна в НАТО няма да спре Путин. Какво тогава?

Президентът на Франция Еманюел Макрон веднъж проповядваше за опасностите от унижаването на Русия във войната й в Украйна. Сега обаче той се опитва да се утвърди като виден руски ястреб в Европа. По време на неотдавнашна среща на 20 страни в Париж, която имаше за цел да консолидира подкрепата на Запада за Киев, Макрон генерира заглавия, като намекна, че разполагането на европейски войски в Украйна не трябва да се изключва. Той се усети около седмица по-късно, като подчерта, че съюзниците на Украйна не могат да си позволят да бъдат "страхливи" пред лицето на руската агресия.

Още: Завръщане към Студената война: Путин рискува с Пхенян, за да победи в Украйна

Още: Топ 3 снайперски пушки в армията на САЩ за всички времена

Първоначалните коментари върху изказването на Макрон предизвикаха буря в Европа. За мнозина предложението на френския президент не беше изненадващо. Премиерът на Полша Доналд Туск отхвърли идеята. Канцлерът на Германия Олаф Шолц заяви направо, че „няма да има сухопътни войски, никакви войници на украинска земя“ от НАТО или Европейския съюз. Администрацията на Байдън повтори, че няма планове за разполагане на американски военни в Украйна. Още: САЩ: Не очакваме през юли покана за Украйна за членство в НАТО

Амбициозният лидер на Европа искаше да изпрати на руския президент Владимир Путин силно послание: Украинската победа е от такова стратегическо значение, че Западът ще направи всичко необходимо, за да я постигне. Но в действителност Макрон и отпорът, който получи, доведоха до точно обратното: успехът на Украйна в крайна сметка не е толкова важен за Запада, особено ако може да доведе САЩ и Европа до пряк конфликт с Русия, най-голямата сила в света с ядрени оръжия. Е, не за всички - прибалтийските държави, а и Полша, подкрепиха Макрон: Путин да го е страх, не нас: Франция развива идеята за войници на НАТО в Украйна

Украйна в НАТО

Украйна отдавна гледа на членството в НАТО като основен приоритет на външната си политика. Дори преди нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г. украинският президент Володимир Зеленски постави въпроса пред администрацията на Байдън. След като войната започна, членството в НАТО стана по-спешно за украинците. През септември 2022 г. Зеленски официално подаде молба до НАТО и Алиансът се съгласи да ускори това, което обикновено е дългогодишен процес. Кампанията на Киев продължава оттогава, пътуване, което без съмнение е било разочароващо за Зеленски. По време на срещата на върха на държавните глави на НАТО във Вилнюс през 2023 г. Зеленски стигна толкова далеч, че избухна срещу нежеланието на Алианса да даде на Украйна твърда дата за влизане.

Още: Позиция: Украйна трябва да бъде поканена да влезе в НАТО

Още: Подли трикове: Как Русия отнема жилищата на собственици в Мариупол (СНИМКИ и ВИДЕО)

Лесно е да се разбере защо Зеленски беше разстроен. Вярно или не, той остава убеден, че Путин не би се осмелил да започне своята инвазия, ако Украйна вече беше под чадъра на НАТО, който включва военна суперсила и три ядрени държави. Зеленски също така счита, че НАТО е най-доброто възпиращо средство на Киев срещу нова руска атака в бъдеще. Не може да се обвинява украинският президент за нищо от това. Още: Лондон: Украйна да не очаква много от срещата на върха на НАТО

Вашингтон и Брюксел се отнесоха към Украйна като към хамстер на колело. Морковът на членството в НАТО се мотае пред Киев, привидно пред очите му, но всъщност недостъпен. Вместо да бъде честен с Украйна – Запада няма никакво желание да влезе във война с Русия – той избира да поддържа надеждите на Украйна живи чрез комбинация от реторична гимнастика, държане за ръце и демонстриране за добродетел.

Докато членовете на НАТО несъмнено са най-ревностните военни поддръжници на Украйна, последните две години на войната показаха, че тази подкрепа има строги ограничения. Администрацията на Байдън е повтаряла безброй пъти, че американските оръжия, изпратени в Украйна, не трябва да се използват срещу цели на руска земя; тя отхвърли призивите на Киев за забранена за полети зона над Украйна в началото на войната, за да не би американски и руски пилоти на изтребители да започнат да стрелят един срещу друг; Вашингтон подчерта, че пряк сблъсък между американски и руски сили ще бъде избегнат в максимална степен и промени темпото на доставки на оръжия за Киев, за да намали вероятността от руска ескалация. Вашингтон не е сам. Правителството на Германия продължава да не предоставя на Киев крилатата ракета с голям обсег Taurus (Таурус) поради опасения за ескалация – позиция, подкрепена от Бундестага, пише в свой анализ по темата The American Conservative.

Още: Путин в Пхенян - какво да очаква светът?

Още: Първи бой между роботи в Украйна: Започва нова военна ера (ВИДЕО)

Украйна не е член на НАТО, така че Алиансът няма задължение да я защитава. Но предвид отказа на НАТО да влезе във войната директно, където битката с Русия би била смъртоносна и незабавна, е трудно да се разбере защо Путин би повярвал, че НАТО ще направи това, ако Украйна бъде привлечена в Алианса след края на войната. Членството в НАТО включва сериозни, последващи ангажименти към тези страни в клуба, включително желание за ескалиране до ядрено ниво - и водене на ядрена война - за защита на суверенитета и териториалната цялост на своите членове. Може ли да се каже с достатъчна сигурност, че САЩ, Германия, Обединеното кралство и Франция биха рискували собствената си национална сигурност, за да спасят Киев? Още: Столтенберг: Украйна е по-близо до НАТО (СНИМКА)

Възпирането не е магия. Тя трябва да бъде подкрепена от достатъчен военен капацитет, сериозност на целта и уверение, че цялата тежест на НАТО ще бъде насочена срещу противник, ако е необходимо. Ако някоя от тези съставки липсва, тогава възпирането ще се провали. Забележките на Макрон и шумът, който предизвика, само добавят допълнително съмнение в Путин, че всяка гаранция на НАТО за отбрана на Украйна е надеждна.

Ако НАТО не желае да се бие за Украйна днес, малко вероятно е да има желание да го направи утре. Путин добре знае това.

Превод: Ганчо Каменарски