Боевете в Украйна са трагедия и голяма опасност. Но това е и огромна геополитическа възможност за САЩ. Това пише в свой анализ за изданието The National Interest британският журналист Гидеон Рахман. Ето какво има предвид той:
Доминиращата геополитическа тенденция на XXI век е постоянният упадък на американската хегемония и ерозията на еднополюсния свят, който се появи за кратко след края на Студената война. Неуспехите на Русия на бойното поле в Украйна и силният и ефективен дипломатически отговор на администрацията на Байдън дадоха шанс на Америка да спре тенденцията, а може би и да я обърне.
След 2000 г. поредица от събития подкопаха световната мощ и престиж на САЩ: 11 септември, две неуспешни войни в Ирак и Афганистан, световната финансова криза, започнала от Уолстрийт, възходът на Доналд Тръмп, възстановяването на руската мощ и неумолимия възход на Китай.
Идеята, че Съединените щати и Западът като цяло са в необратим упадък, се превърна в основа на руския и китайския официален дискурс. Руският президент Владимир Путин многократно заявява, че западният либерализъм е остарял. А китайският му колега Си Дзинпин непрекъснато повтаря, че Изтокът се издига, а Западът, напротив, е в упадък.
Силният стил на лидерство на Путин събра фенове по света още преди началото на инвазията в Украйна. Неговият фен клуб включва фактическият владетел на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман, Родриго Дутерте във Филипините, Виктор Орбан в Унгария – и дори Тръмп, който нарече Путин "стратегически гений" броени дни преди началото на боевете в Украйна.
Но начинът, по който върви войната в Украйна, ще отслаби престижа на Русия и нейния лидер. САЩ и ЕС, от друга страна, показаха, че "загниващият" западен съюз все още е страхотен – когато се събуди. Благодарение на господството на долара, САЩ изключиха Русия от световната разплащателна система SWIFT. Дори китайските технологични компании се страхуват от доставки за Русия (Huawei например затвори бизнеса си там), защото в противен случай са изправени пред вторични американски санкции. Превъзходството на западната военна техника, предоставена на украинците, също беше демонстрирано на бойното поле.
Всичко това е важен сигнал не само за Русия, но и за Китай. Преките сравнения между САЩ и Китай през последните години изглеждаха много обнадеждаващи за Пекин: днес Китай е най-големият производител и световен износител, с най-големия флот и валутни резерви в света. Но Китай, за разлика от Съединените щати, няма толкова широка мрежа от съюзници. Сравнете Китай със САЩ, ЕС, Япония и Южна Корея и съперничеството вече не изглежда равностойно. Оказва се, че понятието "Запад" включва и развитите демокрации в Азия. И това послание е особено подходящо на фона на украинската криза.
За разлика от администрацията на Тръмп, Белият дом на Байдън разбира колко важни са съюзниците и работи усилено, за да ги задържи на своя страна. Основната цел на Америка през следващите няколко години е да изгради съюзническо единството, демонстрирано от украинската криза. Необходимо е да се разработи съвместен подход и да се предложат общи мерки в ключови области – технологични стандарти, финанси и сигурност в Азиатско-Тихоокеанския регион.
Да, настоящият момент в историята предлага уникална възможност за възстановяване на глобалното лидерство на САЩ около възраждащия се западен съюз, но има и ясни опасности. Отвръщането на отчаяната ядрена сила е деликатен и опасен бизнес.
Основната заплаха за подновеното глобално лидерство на САЩ обаче е у дома. Рядко американската демокрация е била по-крехка, отколкото е днес. Ако Доналд Тръмп се върне в Белия дом благодарение на теории на конспирацията и етнически национализъм, ЕС ще бъде разклатен и западният съюз отново ще има сериозни проблеми.
ОЩЕ: Украйна има основателна причина да се страхува от падането на Борис Джонсън
Автор: Гидеон Рахман. Британският журналист е главен колумнист за Financial Times по въпросите на външната политика. През 2016 г. печели наградата Оруел за политическа журналистика. През същата година е удостоен с наградата Коментатор на наградите на European Press Prize.
Превод: Ганчо Каменарски
