Да се признае, че контранастъплението на Украйна не напредва толкова бързо, колкото се очакваше, означава да се посочи вече всеизвестен обективен факт. Да се каже обаче, че събитията трябваше да се развият много по-бързо и Украйна щеше да постигне много повече, ако беше използвала "правилната" тактика на Запада, означава да се покаже пълно невежество по военните въпроси. Точно това германската армия изрази в изтекла оценка на украинската контраофанзива по-рано този месец, критикувайки Киев за предполагаемия неуспех да приложи на практика всичко, научено в западните учебни лагери. Това пише в коментарен материал на британското издание The Telegraph.
Факт е, че според ръководителя на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ генерал Марк Мили, украинските войски на юг са изправени пред задача с безпрецедентна сложност: да пробият и достигнат под вражеския огън през предварително подготвени минни полета до отбранителните руски позиции, изградени от професионалисти - и всичко това без превъзходство във въздуха и въпреки факта, че руснаците продължават да минират района и поддържат постоянен артилерийски обстрел. Добавете към това факта, че Украйна хвърля често млади новобранци в бой, докато се опитва да овладее новите западни технологии и да се откаже от съветските стратегии, и ще разберете, че задачата, която предстои, е наистина титанична.
Самият факт, че украинските части без западно оборудване като танкове Leopard 2 са имали повече успехи в района на разрушения Бахмут в Донбас, отколкото техните по-добре въоръжени колеги на юг, показва какво е предприела Русия, за да спре настъплението на Киев към Азовско море.
Разбира се, оцеляването на екипажите на ударените западни танкове е много по-често, отколкото когато говорим за случаи с руските танкове, но противотанковият снаряд ще спре Leopard 2 почти със същата лекота като T-64. Това забавя всяка офанзива и мотивира отбраняващите се руснаци.
Source video shows, fighting moved extremely close to the village, but Russian soldiers are still inside (the Bradley fires at them) and won't surrender any square meter (like they did last year) until the last moment. pic.twitter.com/Q7MVAIMScs
— Julian Röpcke🇺🇦 (@JulianRoepcke) August 11, 2023
В някои райони на южния фронт плътността на руските мини е до 5 броя на квадратен метър (това беше казано от главния секретар на Съвета за сигурнпост на Украйна Олексий Данилов), а британското военно разузнаване твърди, че някои от тях са скрити от летния растеж на тревите и храстите, което ги прави по-трудни за откриване.
Така протича това изключително тежко контранастъпление, което продължава от началото на юни. В много отношения то принуди Украйна да промени тактиката: да премине от мобилно нападение с тежка техника към пехотни атаки с малки щурмови групи. Може би те се вписват по-добре в силните страни на Киев, дори ако това е крачка назад от подхода на западните комбинирани оръжия.
Този стил на бой може да е по-изтощителен, но изглежда, че Украйна има по-добра координация на ниво взвод и рота - така Киев е по-успешен в комбинирането на пехота и артилерия, за да напредва без излишен риск. Следователно крачка назад в абстрактните въпроси на принципите и подхода обещава значителна крачка напред в практически план.
Разбира се, има доста подробности от фронта, но пукнатина в редиците на руските войски може да доведе до същия пробив на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), както миналата година при Харков.
Въпреки това значителното вливане на военни способности в опит да се обърне ситуацията, да се излезе от задънената улица и да се създаде непредвиден проблем за Кремъл, ще отнеме месеци. И, разбира се, няма гаранции, че дори прехвърлянето на авиация - било то F-16, хеликоптери или десантни кораби - ще доведе до недвусмислен успех. Неуспешният десант на Диеп и прословутото нападение над Арнхем по време на Втората световна война показват с какво са изпълнени подобни операции.
Украйна може да се опита да пробие руските линии на север. Тогава нейните въоръжените сили ще могат да се обърнат на изток и юг и да се втурнат към брега през тила на руснаците. Подобен ход обаче е изпълнен с очевидни уязвимости: открит фланг и дълга логистична опашка.
Занапред няма лесни отговори. Украинските стратези трябва да помнят старата военна максима: никога не забравяйте, че врагът също има глас.
Освен ако руската позиция внезапно се срине, рязък украински напредък е малко вероятен. След няколко кратки седмици по-лошото време отново ще се усети и земята пак ще се превърне в лепкава кал, която ще парализира всички маневри и ще направи непроходими всички маршрути освен най-подготвените. Следователно има реален шанс тази година да не видим съществени размествания на фронтовата линия.
ОЩЕ: Украинската контраофанзива бележи напредък, макар и бавен (ВИДЕО)
Какви ще бъдат глобалните последици, ако позициите бъдат замразени с още една година?
Натискът ще се засили от най-амбициозните слоеве на обществото в онези от съюзническите на Украйна страни, където предстоят избори. Властите ще почувстват необходимостта да демонстрират влиянието си върху президента Зеленски (вече видяхме напрежение поради предполагаемата неблагодарност на Украйна за оръжия и дипломатическа подкрепа: Гневният туит на Зеленски за членството в НАТО едва не доведе до обратен ефект). Тези, които имат по-русофилски убеждения, ще поискат прекратяване на военните действия или ще заплашат да спрат трансфера на оръжие. Всичко това ще изисква съгласувани дипломатически действия, водени от Съединените щати и по същия начин от НАТО като цяло.
Зелена светлина за началото на президентските избори в САЩ през 2024 г. вече е дадена: започна процес срещу Доналд Тръмп по обвинения в опит за изкривяване на резултатите от вота през 2020 г. Като цяло въпросът за по-нататъшната подкрепа на Украйна ще стане още по-остър в близко бъдеще: Нови обвинения за Тръмп: Този път за намеса в изборите през 2020 година
Времето все още е на страната на Украйна, но бавната офанзива вече я принуди да промени тактиката на бойното поле. Ако конфликтът "замръзне" още повече, след няколко месеца Зеленски ще трябва да промени тактиката и политически.
Автор: Доминик Никълс, за The Telegraph
Превод: Ганчо Каменарски
