На 22 май, 2024 година светът беше на ръба на ескалация с ядрен привкус поради атака с украински дронове срещу два руски стратегически радара за ранно предупреждение в Армавир, пише Responsible Statecraft.
Последвалата атака на украински дронове срещу радарна станция в Орск на 26 май се провали.
Тези случаи подчертават няколко важни момента. Първо, украинците биха могли ненужно да провокират остра криза, в която руснаците, решавайки, че една от защитите срещу ядрен удар на САЩ е пробита, биха отвърнали на удара. Второ, това още веднъж подчерта необходимостта Русия да придобие всеобхватен космически ядрен радар. Още: САЩ нарекоха "опасен" украинския удар с дрон по важен радар дълбоко в Русия
Защо атаките са важни?
Ударът на украинските въоръжени сили над Армавир беше от голямо значение. Той незабавно изключи и двата руски радара. И е вероятно в рамките на минути след атаката да се е провела спешна среща на командващия руските стратегически ракетни сили и висши офицери.
Такива атаки не могат да бъдат пренебрегвани и президентът Байдън, и държавният секретар Антъни Блинкен трябва да обърнат голямо внимание на този проблем: Станция, пазеща Русия от ядрен удар, е поразена при атака с дронове (СНИМКИ)
Дори след десетилетия на скъпоструващи опити да се създаде базирана в Космоса система за ранно предупреждение, която да проследява изстрелванията на ракети от подводници на САЩ по целия свят, Русия не успя да подбере специализирана технология от високо ниво, необходима за това.
За да запълни частично тази сериозна празнина в способностите за ранно ядрено предупреждение, диктаторът Владимир Путин инициира и подкрепи националните усилия за създаване на плътна и способна стратегическа радарна система за ядрено предупреждение, използваща множество гигантски радари (обикновено с височина от 30 до 35 метра).
Тъй като тези радари формират ядрото на стратегическия капацитет на Русия за ранно предупреждение, всяка намеса в тяхната работа - особено в непредсказуема глобална среда - носи много сериозен риск от погрешно тълкуване на ситуацията, което от своя страна може да доведе до изстрелване на ядрена ракета. Още: "Вражеската ПВО е сляпа": Русия е загубила радар за 100 млн. долара в Крим, твърди Украйна
Поради кривината на земната повърхност на големи разстояния радарният лъч, разпространяващ се почти по права линия, не „вижда“ обекти близо до повърхността. Затова радарът не наблюдава самолети, летящи над Украйна. Дори ракетите ATACMS, които се изстрелват от украинското черноморско крайбрежие и се издигат на височина до 40 км, преди да се плъзнат към целта си, са не откриваеми за тези радари. Затова радарите в Армавир не представляват заплаха за украинските самолети, крилати ракети, безпилотни самолети или ракети ATACMS. Реалната заплаха за тях са руските въздушни радари, работещи в тандем с наземни ракетни системи земя-въздух.
Защо тези радари са толкова важни?
Нека си представим, че балистична ракета Trident (британските ядрени ракети, базирани на подводници) е изстреляна към Москва от Индийския океан приблизително на географската ширина на Момбай на западния бряг на Индия (20° северна ширина). Дистанцията на полета до Москва ще бъде приблизително 4500–4600 км.
Ако балистична ракета бъде изстреляна по т. нар. „енергийно оптимална“ траектория (под ъгъл приблизително 34°), то за да достигне Москва, тя ще се нуждае от най-ниската скорост в момента на пълно изгаряне на горивото. В този случай времето между стартирането на двигателя и удара ще бъде приблизително 21-22 минути.
Ракетата Trident обаче е предназначена да изстрелва бойни глави с много по-високи скорости в края на активната част от траекторията. Следователно ядрена бойна глава може да бъде изстреляна към Москва с малко по-висока скорост и с по-нисък ъгъл на издигане от 25° (често наричана „леко равна траектория“) - и все пак да достигне Москва за 18-19 минути.
Ако изстрелването към Москва следваше леко плитка траектория, руснаците щяха да разберат, че са атакувани едва 6 минути по-късно - когато бойните глави и предните степени на ракетата влязат във ветрилообразния лъч на радара в Армавир. Ако радарът в Армавир откаже по една или друга причина, ще минат цели 8 до 9 минути, преди атаката да бъде засечена от радарите в Москва. Радарът в Москва ще следи за наближаващи ракети за 1 до 2 минути, преди да събере достатъчно данни, за да задейства аларма. Това означава, че руското ръководство ще има само 6-7 минути да вземе решение. Още: Единствен по рода си руски радар е история: Нов украински успех според близък до ФСБ източник (ВИДЕО)
Така че не е трудно да се разбере защо руснаците ще са толкова възмутени от украинските удари, които допълнително намаляват и без това ограниченото им време за реакция при ядрена атака.
Ако руснаците имаха добра космическа система за ранно предупреждение, те щяха да знаят за атаката около 19 минути преди бойните глави да пристигнат и да унищожат Москва. Освен това те веднага биха разбрали за изстрелването на балистични ракети от други части на света.
Въпреки че дори това време за предупреждение е забележително кратко, ясно е, че разликата между 19-минутен прозорец спрямо 8 или 9 може да бъде критична. В един случай Русия може да предпочете автоматизирано решение, изпълнено със „случайно“ унищожаване на САЩ и Западна Европа, а в другия да бъде направена по-обоснована оценка от политическите лидери и професионалните военни. Още: Украинците поразиха руската радарна система "Подльот" за 5 млн. долара (ВИДЕО)
Всеки опитен експерт, който е следил отблизо многото изявления на Путин относно ядрените оръжия, знае, че той познава отблизо системата за предупреждение и нейните ограничения. Руският президент редовно присъстваше на откриването на радарни станции за ранно предупреждение, като не криеше загрижеността и желанието си за създаване на адекватни и надеждни системи.
В момента руснаците разполагат само с изключително ограничена космическа система за ранно предупреждение. Системата наблюдава само районите на американските позиции на междуконтиненталните балистични ракети близо до северните граници и не е подходяща за проследяване на подводни атаки. Нещо повече, руснаците дори нямат 24/7 покритие на позициите на американските междуконтинентални балистични ракети, тъй като това изисква 9 спътника, а на този етап само 4 са активни.
Опитах се да предупредя ръководството на САЩ за този сериозен проблем, който можеше да бъде решен още преди 30 години, ако САЩ бяха „заели“ определени технологии на руснаците. Предложих да предоставя на руснаците специализирани космически инфрачервени антени и електроника, които да им позволят да създават свои собствени системи. Не се прие.
Тази технология няма да разкрие никакви важни военни тайни на руснаците. Освен това те няма да имат способността да „реверсират“ компонентите. Подобно на най-модерните компютърни чипове, това ще изисква мощни технологични възможности.
Вместо да признае, че това ще служи на интересите на целия свят да има надеждни и ефективни системи за ранно предупреждение, както в Русия, така и в Съединените щати, администрацията на Клинтън пренебрегна този сериозен проблем, който според мен застрашава оцеляването на самата цивилизация днес. Наследниците му също не постигнаха успех в тази област.
Тази сериозна заплаха за нашата цивилизация - и може би за оцеляването на цялото човечество - можеше да бъде премахната от компетентно политическо ръководство преди 30 години в полза на целия свят. Това обаче не се случи и в резултат на това ударът по радара в Армавир от страна на Украйна е изпълнен със заплаха за сериозна криза.
Още: HIMARS порази най-новата руска радарна станция: ВИДЕО от специалните сили на Украйна
Автор: Теодор Постол, за Responsible Statecraft. Постол e професор по наука, технологии и международна сигурност в Масачузетския технологичен институт. Преди работата си там, той е работил в Националната лаборатория в Аргон, Пентагона и Станфордския университет.
Превод: Ганчо Каменарски
