Когато Кралството на сърби, хървати и словенци бе основано през 1918 г. и по-късно прекръстено на Кралство Югославия през 1929 т., то бе повече от благороден експеримент. Югославия представляваше опит да се създаде чувство за суверенитет, националност и икономическо единство сред хора, които са живели в течение на векове под Османско иго и в някои случаи под това на Австро-Унгарската империя в последните години преди Първата световна война.
След Втората световна война, Социалистическа федерална република Югославия се бореше за равенство между етническите групи, използвайки методите на модерния социализъм и федерализъм. Резултатът бе необвързана държава, която бе сред най-успешните в Южна Европа.
Икономиката ѝ отбеляза разцвет през втората половина на ХХ век. Секуларизмът бе правило и религиозният екстремизъм бе нещо, случващо се другаде. Обществото бе толерантно и изненадващо открито по стандартите на Европа от ХХ век и правителството бе по-стабилно от това на съседна Гърция и значително по-свободно и развито от съседна екстремистка Албания.
Триумфът на равенството над религиозните разделения
Не дълго след като СФРЮ бе формирана, Индия стана независима от британско управление през 1947 г., ставайки напълно независима република през 1950 г. Както и Югославия, и ранните лидери на Индия работеха неуморно, за да превъзмогнат едновременно двойното наследство на колониалното потисничество и религиозните и кастови разделения.
Мнозина бяха изненадани, когато Индия се разви като необвързана държава повече оформена от социалдемократически ценности, отколкото от сектантско разделение. Мнозина бяха удивени от скоростта, с която кастовата система бе демонтирана от политиката по време на годините на основателя на модерна Индия Джавахарлал Неру.
Днес технически погледнато Индия остава обединена нация, докато Югославия отдавна я няма. Въпреки това, за разлика от други държави, които са били някога част от по-голямо обединения, народите на Балканите си спомнят с добро за югославските години. Това се дължи на факта, че в годините след нея икономическите стандарти рухват в по-голяма част от бивша Югославия и заплахата за разделение продължава да тлее, докато много политически въпроси, произлизащи от разпадането на държавата, остават неразрешени.
Първоначалният провал на Югославия имаше благородно начало. То може да се проследи в клаузите на конституционните реформи на Тито от 1974 г., които предлагаха автономия на несръбските провинции в състава на Сърбия, а именно Войводина и Косово, докато подобна автономия не бе предложена на сръбското население в другите федерални единици на Югославия като Босна и Хърватия.
Реформа или разруха?
През 1986 г. сърбите, чувствайки се разочаровани от резултата от реформите през 1974 г., публикуваха Меморандума на Сръбската академия на науките и изкуствата. Публикацията бе незабавно осъдена от управляващата Комунистическа партия като реакционна, макар и самият документ да предлагаше единствено умерени реформи в съществуващата държава.
С приближаването на 90-те години на ХХ век комбинацията от насилието на етническите албанци срещу сърбите в Социалистическа автономна провинция Косово, комбинирани с чуждестранното поощряване на хърватския и босненския сепаратизъм, въвлече Югославия във война, която накрая доведе до разпада ѝ.
През ХХ век Индия и Югославия споделяха много еднакви ценности и постигнаха резултати по подобен начин в един и същ времеви период. Въпреки това, докато Индия продължи да прогресира като държава през 90-те години на ХХ век и в новото хилядолетие, все още присъства опасността, която може би сама си причинява, комбинирайки благородни каузи и игнорирайки външните фактори, както направи Югославия навремето.
"Хиндутва" - (Индийство)
В редица случаи, опасностите, с които Индия се сблъсква, са дори още по-смъртоносни. Когато Нарендра Моди стана министър-председател през 2014 г. той представляваше най-новото постижение на модерното политическо движение "Хиндутва" (Индийство).
Терминът "Хиндутва" , използван за първи път от Винаяк Дамодар Саваркар, един от водачите на движението за независимост на Индия от британския колониализъм, през 20-те години на ХХ век, бе интерпретиран дори още по-екстремно от Индийската народна партия на Моди през 1989 г., когато прие Резолюцията от Палампур като свой водеща доктрина.
Резултатът бе "Индийство", използващо Индийската народна партия (ИНП) като свой важен партиен двигател, за да превърне във втора ръка граждани местните нехиндуистки малцинства, включващи мюсюлмани, сикхи и християни.
Движението "Хиндутва" иска да комбинира идеята за хиндуистка религиозна и индийска национална идентичност, по този начин лишавайки нехиндусите, или по-добре казано, тези, които не практикуват типа хиндуизъм на ИНП, от пълна индийска идентичност.
Югославските лидери, включващи най-вече Тито, искаха да създадат идея, според която югославската гражданска идентичност може да съществува съвместно с националната идентичност на индивида. В крайна сметка и самият Тито произлиза от смесено семейство. По същия начин и основателите на Индийския национален конгрес искаха да създадат антиколониална индийска идентичност, която да не нарушава правото на човек да има лични религиозни вярвания, включително и липсата на религиозни вярвания.
С издигането на Моди и със силна Индийска народна партия, балансът може да се загуби. Все едно Разделянето на Индия, едно от най-бруталните наследства на британското владичество, сега изглежда недовършено, а не отдавна решен въпрос, принадлежащ на миналото.
Още повече, че в съвременна Индия малцинствата не призовават за сепаратизъм или за специален статут, както е случаят в много движения, водещи към разпада на по-големи страни. Вместо това малцинствата просто искат правото да бъдат индийци с пълните права на останалите граждани. Вместо това дискриминацията, социалното изключване и най-притеснително престъпността на мафията стават правило, а не изключение в съвременна Индия.
Индийските мюсюлмани, сикхи и християни все повече биват изолирани в отделна нова каста на недосегаемите, въз основа не на древната вътрешна хиндуистка дефиниция за каста, а въз основа на извратеното съвременно разбиране за невъзможността на различните вероизповедания да съществуват съвместно в това, което официално е секуларна държава.
Да направим Индия отново обединена
Опасно е, че докато религиозните малцинства в Индия искат "да станат отново индийци", ако бъдат тласнати твърде надалеч от екстремистите, вярващи в "Хиндутва"-та, ще достигнат до заключение, че не са желани като "индийци" и че индийската идентичност е нещо, запазено единствено за хиндуистите.
Тогава какво ще направят те? Може да поискат ново разделяне на държавата, този път обаче без трансфер на население, а просто за нови държави, които да се изградят на места, където хиндуистите не са мнозинство. Подобно решение без съмнение ще предизвика насилие, особено в космополитните части на Индия.
Подобно насилствено решение, което би отслабило страната икономически и геополитически, ще бъде логичен край на "Хиндутва".
Постколониално самодоволство
Някога непоклатимата партия на Индийския национален конгрес изглежда, че не може да се противопостави на екстремистката форма на управление на Индийската народна партия. в Много отношения ИНК стана жертва на собствения си успех. В резултат на това самодоволството и корупцията се загнездиха в нея. Сценарият не е съвсем различен от този, на който станахме свидетели в Южна Африка, където Африканският национален конгрес става по подобен начин жертва на собствения си успех.
Решението и в случая на Индия, и в случая на Южна Африка е да се разбере, че може да има партия, която да е включваща, модерна и икономически безпристрастна без необходимостта да се прибягва към бранд, който представлява антиоколониалния национализъм.
Нуждата ИНК или да се преоткрие, или да бъде заменена от нова умерена сила е дори още по-спешна в сравнение с Южна Африка, по простата причина, че няма риск Южна Африка да се завърне към апартейда, докато има смъртна опасност Индия да изпадне до държава, основана на хиндуистка тирания.
Индия може или да се завърне към съвременните си корени, или да поеме по пътя на Югославия. Ако вторият път бъде избран, лидерите на "Хиндутва"-та ще могат да винят единствено себе си и след като индийската икономика пострада по начина, по който пострадаха икономиките на много от бившите югославски републики, едва тогава може и да разберат, че етническият и религиозният екстремизъм имат лоши последствия без каквито и да е уравновесяващи добри страни.
Asia Times
