В случай на война с Русия, кошмарът на всеки войник ще се сбъдне за целите британски въоръжени сили. Подробностите с право се пазят в тайна (но едва ли са тайна за руснаците). Общата картина обаче е ясна и много мрачна: Великобритания не разполага с достатъчно сили и средства за изпълнение на основната си бойна задача. Това твърди в свой анализ за The Times Едуард Лукас, който до 2018 година е старши редактор в The Economist и е кандидат за депутат от лейбъристите в долната камара на британския парламент от 2024 година. Ето какво казва той:
Пенсионираният генерал Бен Ходжис (бившият главнокомандващ на американските военни части в Европа) каза на депутатите, че британските сухопътни сили са изчерпали "всички важни боеприпаси" на осмия ден от миналогодишното учение Warfighter. Участниците във военното съвещание миналата седмица бяха информирани, че при интензивността на стрелбата като в Украйна от страна на руската армия артилерийските ни боеприпаси ще свършат за два дни.
Опасността се засилва от географията. Най-вероятният театър на война за британските войници днес е Естония, разположена на разстояние от 2400 километра, което ще отнеме един ден, за да бъде преодоляно. Способността ни да прехвърлим голямо количество военна техника и провизии на такива разстояния, дори и в мирно време, не е тествана от никого. Когато ни свършат конвенционалните боеприпаси, само американците, които се бият на предела на възможностите си, или ядрените оръжия могат да ни спасят от поражение. Ако Русия издържи през първата седмица, тя ще спечели.
Нашите проблеми са причинени от огромно самодоволство. Кремъл заплашва своите съседи от 90-те години на миналия век. А ние се фокусирахме върху правенето на пари. Изминаха 20 години, откакто Великобритания за последен път проведе голямо танково учение. Беше в Оман през 2001 г. Учението показа ненадеждността на оборудването, липсата на резервни части, гориво и други доставки. Оттогава тези проблеми само са се влошили в много случаи.
Както отбелязва Джъстин Бронк от Кралския съвместен институт за отбранителни изследвания, ние се съсредоточихме върху производството на боеприпаси за лазерно насочвани бомби Paveway IV, които са много точни и имат ниска експлозивна мощност. Те са идеални за борба със слабо въоръжените афганистански бунтовници, при които е важно да се сведат до минимум цивилните жертви. Но те са много по-малко полезни в голяма война срещу Русия.
Политиците не желаят да се занимават с непривлекателната и скъпа работа по трупане на запаси от военна техника и боеприпаси. Когато Гавин Уилямсън беше британски министър на отбраната, военните го молеха спешно да предостави средства за логистични доставки, които очевидно не бяха достатъчни. Военни източници казват, че отговорът му бил: "Няма да ме снимат пред шибан военен склад". (Самият Уилямсън чрез своя съветник заяви, че не помни подобни думи). Вместо това, "всеобхватният преглед" на правителството и публикуваната по-рано "доктрина за съчетана сигурност" елегантно подчертават необходимостта от комбиниране на икономически и военни способности, възхваляват добродетелите на цифровата война, информационните операции и високотехнологичните звънци и свирки като дронове и роботи.
През ноември Борис Джонсън каза на британските депутати с учудващо неуместна увереност, че ерата на големите танкови битки в Европа е приключила. Владимир Путин не чу пророчеството му. Той вероятно няма най-модерния подход към войната. Ако Русия смята силите за възпиране на НАТО за слаби, тогава балтийските държави може да са следващите. Не сега, не веднага, но съвсем скоро. "Ние не контролираме хода на събитията. Трябва да увеличим усилията си и да се превъоръжим", казва пенсионираният генерал сър Джеймс Бъкнал.
На пръв поглед модните тенденции са се променили. Новият началник на щаба на Великобритания генерал сър Патрик Сандърс изнесе вдъхновяваща реч миналата седмица за това как нашата армия се фокусира днес върху Русия. Но засега само си поставяме цели, а не разполагаме със средства.
Украинските загуби (а това са поне 18 000 убити и ранени) са по-големи от цялата пехота на нашите бързо намаляващи сухопътни сили. Да, нашите въоръжени сили са много по-добре оборудвани, защото Великобритания разполага с едни от най-модерните оръжия в света. Но дори и най-модерният танк, самолет и кораб е абсолютно безполезен, ако му липсват необходимите резервни части, ако му свърши горивото, няма членове на екипажа и снаряди за стрелба.
Ситуацията с нашите европейски съюзници е още по-лоша. Например Дания е инвестирала сериозно в авангардни оръжейни системи като нови фрегати. Но те нямат запасите от управляеми боеприпаси, необходими в една истинска война. Важно изключение е Финландия, която гледа на съседката си Русия с постоянен страх. Тя разполага с мощна артилерия и големи резерви от добре обучени запасни войници.
Помощта за Украйна има политически и стратегически смисъл, защото нашата свобода и сигурност там са застрашени. Но такава помощ допълнително изчерпва нашите оскъдни резерви. А Украйна демонстрира спешната необходимост да вземем трудни решения за изграждането на нашите собствени военни способности, преди Кремъл да разположи своите войски с поглед към нас.
Правителството казва, че военният бюджет ще бъде увеличен до 2,5% от БВП. Но не преди 2030 г. Министърът на отбраната Бен Уолъс иска пари. Но дълги години в бюджета му имаше черна дупка, тъй като на армията бяха поставени твърде много задачи и не бяха отпуснати достатъчно средства. Спестява се от логистика и резервни части, защото е по-малко забележимо. Цената на такъв недалновиден подход сега става очевидна.
Парите сами по себе си няма да ни вдигнат от земята и да започнем да трупаме запаси за всеки случай. Производствените линии са износени. Има много подводни камъни. Минава много време от началото на разработването на оръжия до въвеждането им в експлоатация. Някои компоненти се доставят от Китай. Краткосрочно решение на проблема може да бъде закупуването на военна техника и оръжия от страни с големи въоръжени сили, но не срещащи сериозни военни проблеми (например Бразилия). Друго решение могат да бъдат касетъчните боеприпаси, които са много ефективни срещу противник като Русия. Великобритания обаче ръководи международните усилия за забрана на тези страховити боеприпаси.
Имаме нужда от фундаментално преосмисляне на проблемите. Ако нашият най-висок приоритет е да помогнем на НАТО да защити своите европейски съюзници от Русия, тогава нашите скъпи и лошо защитени самолетоносачи изглеждат като бели слонове. Мечтите на правителството за глобална Великобритания се разбиват точно на прага ни от геополитиката на реалния свят. Дълги години ние сами сме избирали какви войни да водим. Следващата война може да избере нас.
ОЩЕ: Руски генерал към войниците: "Нямате оръжие? Това е ваш проблем, никой няма да ви даде!"
Превод: Ганчо Каменарски
