Руското нахлуване в Украйна затвърди в световното обществено съзнание идеята за необходимостта от преразглеждане на константите, определяли поведението на световните и регионалните сили след разпадането на Съветския съюз, и от търсене на нови основи на външната политика. Това пише Висам Исмаил, „Al Mayadeen“ в своя статия, представена от БГНЕС.
Регионалното равновесие в Близкия изток се основава на идеята за отчитане на жизненоважните интереси на Съединените щати с възможност за пренебрегване на позицията на други големи играчи като Русия, Китай, Европейския съюз и регионалните сили. Русия се осмели да използва военна сила при липса на международен консенсус, което създаде сложни ситуации, изискващи сериозна оценка на възможните ползи и рискове. Всичко това се случва в една международна реалност, в която има множество центрове на власт и източници на заплаха.
Кризата в Украйна има тежки икономически последици за целия свят, включително за държавите от Близкия изток, и повечето от тях сега се опитват да се предпазят от негативните последици от тази криза. Редица държави, като Турция, успяха да си осигурят позиции, които им дават право да допринесат за новите основи на международния баланс, който ще последва войната в Украйна.
Стратегическото разположение до Русия, Украйна и Европа, контролът над жизненоважни проливи, близките отношения с Москва и Киев, както и членството в НАТО и стратегическите отношения със САЩ, показват необходимостта от внимателно планиране и установяване на позицията. От това зависи ситуацията в самата Турция и в останалата част от региона.
След началото на руската инвазия в Украйна турската държава успя да си осигури много важна роля, печелейки доверието и на двете страни като посредник в преговорния процес. Благодарение на точната оценка на настоящата ситуация и възможните последици турските власти не се поддадоха на западната истерия и въпреки затварянето на проливите Босфор и Дарданели за въоръжени сили, не се присъединиха към антируските санкции. Според Анкара вариантът със санкции влияе негативно върху хода на разрешаване на кризата и не е ефективен инструмент за сдържане на голяма сила като Русия. И накрая, политиката на санкции може да провокира по-нататъшна ескалация и да подкопае всички опити за разрешаване на конфликта.
В същото време турската държава разчита, че ангажиментът към европейската позиция ще бъде коз, който ще проправи пътя към присъединяването на Анкара към Европейския съюз.
Въпреки това сме свидетели на отдалечаване на турските власти от политиката на НАТО. Вместо да участва в плана на НАТО за потапяне на Русия в блато, подобно на войната в Афганистан, и да се опитва да я изолира и да разруши икономиката на страната, като я лиши от ресурси за изпълнение на задачите ѝ, Анкара избра балансирана политика. Последното се основава на необходимостта да се поддържат отношения и с двете страни в конфликта.
Анализът на турската външна политика от нейното основаване досега не показва ангажираност към системите за колективна сигурност и международното право като основа на подхода към международните отношения. Външнополитическата стратегия на турската държава се характеризира с прагматизъм, като на преден план са националните интереси. Тя се основава на идеята за поддържане на органични отношения със Запада и НАТО и за търсене на регионална роля, чрез която да може да влияе върху глобалния баланс на силите.
Желанието да играе роля извън границите на турската държава с площ от 783 000 кв. км, включително окупирането на части от сирийската и иракската територия и развитието на отношенията с държави, с които има исторически или културни връзки (Либия, Азербайджан и държави в близост до южните граници на Русия), е естествено от гледна точка на стратегическите интереси.
Когато анализираме контекста на настоящата позиция на Анкара, можем да кажем, че ангажиментът към европейската политика по отношение на украинската криза не би донесъл желаните ползи за турската държава. Така например тя допринесе за облекчаване на миграционната ситуация в Европа, като прие поток от сирийски бежанци, но това не допринесе за присъединяването на Турция към Европейския съюз. Освен това турските военни операции в Сирия не са одобрени от НАТО и САЩ.
Ако към това добавим и недоверието, което сериозно засегна отношенията между НАТО, европейската и американската страна и Турция след ракетната криза около комплексите С-400 и развиващото се сътрудничество с руската държава в Сирия, можем да разберем по-добре причините за настоящата политика на Анкара.
Що се отнася до Москва, турската държава не предприема инициативи, които биха могли да бъдат приписани на някаква форма на подкрепа, допринасяща за целите на руската инвазия в Украйна. Затварянето на турските проливи за военни кораби на всички държави беше насочено предимно към руските военноморски сили и отразяваше най-вече позицията на НАТО. Ето защо, въпреки че турската държава спазва неутралитет и упражнява правата си в съответствие с Конвенцията от Монтрьо, контекстът на решението за затваряне на проливите е неразривно свързан с опитите за умиротворяване на Запада, който търси начини да накаже руската държава и да я накара да прекрати войната.
От гледна точка на прагматизма на турската политика, решението за затваряне на въздушното пространство за руските самолети, превозващи сили за Сирия, може да се окачестви като липса на признаци за решение и като последица от упоритостта на руската държава да постигне целите, които си е поставила в началото на войната. Всичко това накара турската държава да се опита да излезе от дипломатическата безизходица, както и да реагира на засилването на руските въздушни нападения в Хама и Идлиб в Сирия.
Следователно можем да заключим следното: ролята на Турция в кризата между Русия, Украйна и западните държави, излиза извън рамките на неутралитета, необходим за успешното посредничество за прекратяване на нахлуването на Москва в Украйна, както и за постигане на целите на външнополитическия проект на Турция. Основата на последното е жизненото пространство, което гарантира на турската държава водеща позиция в международната система.
Затова всеки дисбаланс в решенията на турската държава и противоречивите реакции на засегнатите страни ще доведе до негативни последици. И тогава Анкара ще се превърне от влиятелен посредник в играч, който може да се провали заради политиката си на балансиране между руската държава, от една страна, и позицията си в НАТО, от друга.
