Изборът на Доналд Тръмп за президент на САЩ не само не бе предвиден, но подейства и като невиждан шок в Америка и по света. Начело на Съединените щати застава човек не само без опит в политиката и публично управление, но и персонаж, който в кампанията си наруши всякакви установени табута на коректното говорене. Всички социологически агенции сбъркаха в прогнозите си и като цяло американската публичност бе убедена, че един "клоун" с открити расистки изказвания и заплахи да срине всякакви установени традиции и правила в САЩ не може да стигне до президентския пост. Днес обаче изборът му е факт!
Отвъд ужасяващата персона на кандидат-президента Тръмп, както и отвъд неизбежните крайности на всяка кампания, остават множество открити въпроси. Какво ще прави Тръмп отсега нататък? Доколко кандидат-президентът Тръмп ще повтори анонсите от кампанията вече като президента Тръмп? Големи промени ли следва да очакват САЩ или, обратно, Републиканският кръг около новия президент ще укроти своя нов бос? И най-вече: Какви промени засягат света отвъд САЩ? Каква част от изказаните в кампанията намерения – или закани – ще бъдат осъществени? Какво да очаква Европа и Европейският съюз от Доналд Тръмп? На какво се надява развеселената и празнуваща Русия на Путин? Какви промени засягат страните от Източна Европа, Балтийските държави, Украйна.
И не на последно място: Какво ново да очаква България след избора на Тръмп с нейната бедност, корумпирана власт, слаби институции и постоянни колебания във външно-политическите си ориентации? Какво да очаква една България, разпъната между съмнителни енергийни проекти с масирано руско влияние и западно-европейски път към нормализация?
Тези и други въпроси бяха дискутирани днес (16.11.16 г.) на конференция на Нов български университет и РискМонитор, озаглавена „Факторът Тръмп“. Сред гостите бяха Антони Тодоров, Иво Инджев, Асен Григоров, Евгений Дайнов, Георги Ангелов, Стефан Тафров, Христо Иванов, Илиян Василев, Ружа Смилова, Стефан Попов и др.
„Никога не съм виждал такъв шок и паника в Америка... Стъпвайки в Ню Йорк през 90-те, едно от първите неща, за които чух, беше наглият и скандален новобогаташ, за който всички говорят и сега ... Шокът в момента се простира навсякъде, но по-интересното е трудността, която следва и въпросите какво предстои в бъдещето, каква е прогнозата“, започна конференцията Стефан Попов. Според него има четири основни линия и прогнози, които поставят някои от изданията зад Океана: първата – Тръмп като авторитарен лидер; втората – традиционен републиканец; третата – да продължи да се държи като разбойник и четвъртата – инпийчмънт. А това сценарно мислене значи само едно – огромно объркване.
Според Попов Америка за света винаги е представлявала една сигурност, гарант, който стои отзад и пази сигурността. Оттеглянето на САЩ от поддържането на този модел е точно това, което иска Тръмп, а именно тук идва и големият проблем за нас.
Следващият гост-лектор Стефан Тафов, бивш посланик на България в Италия през 90-те, сподели мнението, че действително след Втората световна война именно САЩ гарантират сигурността в света. Тафов смята, че с Тръмп, обаче, трите основни стълба на ООН – мир и сигурност; развитие и околна среда; човешки права, ще бъдат пренебрегнати. С него светът ще се върне назад и ще се съсредоточи само в първия стълб – сигурността.
Относно отношенията с Русия – въпросът според лектора е дали ще се опита Тръмп да постигне сделка или мълчаливо ще изчака анексирането на Крим срещу гаранция от Русия, че ще намали натиска срещу Балтийските страни и може би Балканите. И също: дали Европа ще е в състояние да развие собствена отбранителна система и идентичност.
„Що се отнася до Меркел – тя поздрави Тръмп, но заговори много ясно за културни ценности и загатна, че ако Тръмп успее да ги уважи и спази, Германия ще го подкрепи, но ако ли пък не, немците ще се насочат по-скоро към Европейския съюз. НАТО или ЕС – това е стара германска дилема...“, отбеляза Тафов.
Журналистът Иво Инджев започна своето изложение с една интерсна метафора: „Тръмп е назначен за главен мениджър на планетата, без дори един ден да е учил за това. Общото между него и Близкия Изток е, че никой не знае какво ще се случи“. Инджев спомена, че президентът на Сирия Башар Асад смята, че Тръмп ще стане "естествен съюзник" на Дамаск, ако се бори с тероризма. Но дали това ще се случи? Каква всъщност ще бъде позицията на регионалните сили – Иран например? Това бяха само част от въпросите, които участниците в конференцията задаваха сами на себе си и дори самите те нямаха отговори.
След избирането си Тръмп се отказа от много от основните стълбове на кандидат-президентската си кампания. Отрече да прекрати или трансформира „Обамакеър“, промени коренно отношението си към Хилари Клинтън, която от непоносим враг се превърна в „разумна жена, с която дори би се съветвал“. Преустанови вижданията си и за депортирането на 3 млн. имигранти, като намали значително цифрата. Тръмп започна да се отмята и от издигането на стена с Мексико, като обяви, че на някои места, в някои области тя може да е само "ограда". Затова можем да заявим, че онези, които вкарват Тръмп в рамки, грешат. Той е на път да се окаже един добър сделкаджия.
Според бившия ни посланик в Русия Илиян Василев, има голям проблем със самото разбиране на Тръмп. А що се отнася до Путин – за Василев той е „най-добрият играч във виртуалната политика, но няма този ресурс, за който претендира...Точно така се опитва и да внуши, че те с Тръмп ще се разберат, а Европа едва ли не трябва да трепери от този факт“. Василев счита, че дискутиращите европейските политици не знаят как да реагират нито на него, нито на Тръмп. „Голяма истина е една: Русия и САЩ са вътрешно несъчетаеми. Има неща в международната политика, които няма как да бъдат променени – те са изначални. Хипотезата е, че Тръмп сам ще изведе кораба, но това е абсурно да е така, както е абсурдно Ялтенското споразумение. Проблемите на Тръмп са главно вътрешни. Тръмп е точно такъв, какъвто трябва да има Америка. Проблемът идва, когато Америка се прибере от онези места, където потиска конфликти. Тогава тези точки ще пламнат, това вече е заплаха и за нас“, отбеляза Василев.
Ружа Смилова се изказа, че „...целият сигнал, който праща Тръмп е, че САЩ ще се затвори, ще насочи политиката си навътре. Америка ще бъде велика, но не в международен план. А поляризацията в Щатите ще се задълбочи. Остава въпросът до каква стенен бляскавите обещания на новия президент могат да се реализират.“
Евгений Дайнов пък постави въпроса: „Загива ли стария ред и имаме ли институционални антитела тук, за да се справим с това загиване, ако е така?“ Той направи интересно сравнение между Тръмп и Бойко Борисов: „За мен Тръмп напомня много Бойко Борисов, когато беше кмет – едно хулиганче от Банкя, което се опитва да се хареса на тези от централната част на София. Мълча си две години, но когато видя, че няма да се хареса на интелигенцията, започна да си показва рогата“.
Друг от гостите на дискусията – Антони Тодоров - постави въпроса: „Не показа ли изборът на Тръмп границите на електоралната деморакция и доколко рационална е тя?" Тодоров смята, че неговият избор е разделил първо самата Републиканска партия, след това и цялото американското общество: „Той спечели, защото обещаваше всичко на всички. Опасността наистина идва от изолацията на САЩ. Но дали ще се стигне до разрив между Европа и Америка – не, защото от край време световният фактор, който стои най-близо до Америка е Европа, въпреки вътрешните проблеми на ЕС“.
Конференцията завърши Георги Ангелов, който отбеляза, че Тръмп е обещал същевременното копаене на въглища в защитени зони и покровителство на шистовия газ – две несъвместими политики. Той припомни, че Тръмп обеща търговска война с Китай, но това е също толкова невъзможно, тъй като половината от търговията на САЩ лежи на сделки с Китай. „Това са безкрайно много противоречия, които водят само до един извод: трябва да свикнем, че ще живеем в свят на изненади. Светът не е това, което беше преди 60 години, САЩ не е военен хегемон, Западът вече не е доминиращ икономически. Основният конфликт сега няма да е между Русия и САЩ, а между САЩ и Китай“, завърши Ангелов.
Може би трябва да се замислим, че най-големият сюжет на XXI-ви век е какво ще стане с Азия и как Китай от регионална става световна сила. От руска гледна точка безкрайното противопоставяне на Запада увлича Русия да е един своеобразен партньор на Китай, но това е по-скоро путинизъм, защото има много повече европейски културни ценности, които доближават Русия до Европа, отколкото до Китай. А Америка може би ще стане велика точно тогава, когато спре да се занимава с несвойствени задачи.
