20 август, 2018 година, е една от важните дати за южната ни съседка Гърция - страната най-накрая слага край на дългата поредица от преговори и спасителни средства, които измоли от международните институции и европейските си партньори.
Първият спасителен заем в размер на 80 млрд. евро беше отпуснат на Атина през 2010 година, когато се оказа, че приходите в хазната не стигат за покриване на разходите. Срещу тези средства правителството на Папандреу обеща реформи и промени. Но не успя да постигне много и само две години по-късно, идвайки на власт с "Нова демокрация" и премиерът Андонис Самарас поиска още 144 млрд. евро, за да се справи с кризата.
Третата програма по ирония на съдбата подписа един от най-големите борци срещу спасителните заеми - лидерът на "Сириза" Алексис Ципрас. Популистът дойде на власт в началото на 2015 година с обещание за край на зависимостта на Гърция от международните кредитори, но само няколко месеца по-късно сложи подписа си под споразумение за 86 млрд. евро кредити.
И отново се оказа, че съдбата е подготвила изненада - именно крайнолевият Ципрас се оказа един от най-големите реформисти в Гърция в последните години. Неговото правителство извърши промени, чакани от десетилетия от кредиторите. Сега страната е на път да се върне към стабилен икономически растеж и сама да се справи, след като приходите се увеличават, а разходите са под контрол.
Къде обаче сгрешиха международните институции и европейските партньори в гръцкия казус? В анализ гръцкият вестник "Катимерини" припомня, че пропуските не са никак малко. Три от тях обаче са много сериозни.
На първо място са силно негативните стереотипи за Гърция, подхранвани от медии и популистки политици в Северна Европа и основно в Германия. Създаде се образът на мързеливите и безполезни гърци в първите години на спасителните програми. В същото време се неглижира участието на западния бизнес, сред които и германската Siemens, в големи скандали. Сделката между оператора OTE и германския гигант беше определена като най-големият корупционен скандал в историята на Гърция.
В последните години това прозвище се пренесе към фармацевтичната Novartis, за която има съмнения, че е плащала на бивши министри, за да си осигури безпрепятстван достъп до гръцкия пазар.
На второ място кредиторите на Гърция не оценяват усилията, които Атина полага. Например през 2014 година страната за първи път успява да запише бюджетен излишък, каквито са исканията на институциите. Но това не носи поощрения, като например облекчаване на условията по заемите, за да може да се гарантират следващите реформи.
Така на политическата сцена изгря "Сириза "и нейният лидер Алексис Ципрас. Много западни политици неофициално признават тази своя грешка, но щетите вече са налице. Месеци наред крайнолявото правителство водеше безплодни преговори, които застрашиха сигурността на цялата еврозона и доведоха до банкова ваканция в Гърция. Три години по-късно някои от ограниченията все още са действащи, сред които например ограничени количества за теглене и превод на средства.
В първите месеци на управлението на "Сириза" кредиторите на Гърция направиха следващата сериозна грешка. Институциите и партньорите на страната влязоха в тона на Атина и започнаха да заплашват страната с изхвърляне от еврозоната и други методи за изнудване, за да принудят страната отново да се върне в коловоза на спасителните програми. А така не се постига ползотворен диалог и едва ли може да се очаква и устойчив растеж на страната.
В крайна сметка Гърция се превърна в един експеримент на кредиторите си, в страна, в която хората се експлоатират до край. И макар и реформите и постигнатото да е хвалено от мнозина, всички институции си имат едно наум и гледат да бъдат подготвени, ако Атина се завърне към старите си навици. А страната дължи 248 млрд. евро на своите благодетели.
