Липсват гаранции, че Украйна няма да се присъедини към НАТО - заяви руският президент Владимир Путин. САЩ също оставят вратите на Алианса отворени за нови кандидати, признават от Белия дом. Михаил Ходарьонок, военен наблюдател на Gazeta.Ru, проучи какви военностратегически последици могат да настъпят за Русия, ако Киев някога бъде приет в структурите на Алианса.
Москва няма точна информация за това как точно върви разговорът между Киев и Вашингтон относно перспективите за присъединяване на Украйна към НАТО, заявява руският президент Владимир Путин в интервю за телевизионния канал Русия 1. В същото време той подчертава, че не споделя позицията на онези, които се смеят на възможността Украйна да се присъедини към алианса, тъй като няма гаранции, че Киев няма да се присъедини към организацията.
„По отношение на присъединяването на Украйна към НАТО: да, знам и виждам коментарите на нашите наблюдатели, виждам реакцията на нашите медии,на нашите политици. Всички се смеят на украинския президент Зеленски, казват, че всичко това е бърборене и нищо няма да се случи. Аз съм на друго мнение. Вече казах как стана разширяването на НАТО и вече припомних, че никой не ни попита” - казва Путин.
Защо Украйна се нуждае от НАТО
В Русия е широко разпространено мнението, че държави с нерешени териториални проблеми не се допускат в Северноатлантическия алианс, но това не е напълно вярно. Всички ограничения за присъединяване към НАТО са формулирани в член 10 от Северноатлантическия договор. Първо, страната-кандидатка трябва да се намира в Европа. На второ място, тя трябва да споделя принципите на Договора. И накрая, всички страни членки на алианса трябва да се съгласят да приемат новия член.
Украйна изглежда е важна държава от геополитическа гледна точка и следователно влизането й в НАТО, според редица експерти, не изглежда като нереален сценарий.
САЩ също многократно са декларирали подкрепа поне за сближаване между Украйна и НАТО. Настоящата администрация на Белия дом заяви, че Вашингтон се ангажира да държи вратите на Алианса отворени за кандидати.
Като цяло американската стратегия през последните години се основава на опит за включване на Киев в европейските икономически структури и Северноатлантическия алианс, който най-накрая може да откъсне Украйна от Русия в политически и военностратегически план.
С приемането на Украйна в НАТО в страната може да се появят морски бази на Алианса - например в Одеса, Очаков, Николаев и дори Мариупол. Летищната мрежа на Украйна ще може да се използва като предни и оперативни летища, където във възможно най-кратки срокове могат да бъдат разположени значителни по бойната сила Обединени военновъздушни формирования на НАТО.
На територията на Украйна ще може да бъдат разположени големи групировки от сухопътните войски на Алианса, които лесно ще бъдат трансформирани в ударни.
При такова развитие на събитията в районите на Харков и Мариупол могат да бъдат разположени американски средства от системи за предупреждение за ракетноядрен удар и в близост до тези градове ще бъдат базирани части и формирования, снабдени с изтребители от 5-то поколение F-35 и F-22.
Какво може да направи Русия
Подобен сценарий вероятно ще промени ситуацията за Русия в югозападната стратегическа посока. Да предположим, че американските крилати ракети с наземно базиране и балистични ракети със среден обсег бъдат разположени в районите на Харков, Суми и Чернигов на Украйна. Това на практика ще намали до нула времето за полет на тези продукти до столицата на Русия и до Централния индустриален регион, което ще намали ефективността на всички налични възможности на вътрешната система за предупреждение за ракетни атаки, създадена на базата на радара тип „Воронеж”.
С други думи руското висше военнополитическо ръководство практически няма да има време да издаде заповед за насрещно-ответен ракетноядрен удар. Остава само опцията за ответна атака след падането на ракетните бойни глави на територията на Руската федерация. Тоест в тази хипотетика САЩ могат да приложат на практика своята теория за Бърз глобален удар.
Що се отнася до действията на тактическата авиация на Съвместните военновъздушни сили на НАТО, тогава например разстоянието между Москва и Харков по права линия е само 647 км. А обхватът за бойна употреба на съвременните изтребители F-15EX е повече от 1500 км. Тоест ракетни и бомбени удари могат да бъдат нанесени срещу руски цели, разположени далеч отвъд Волга.
„На 2-4 април 2008 г. в румънската столица Букурещ бе проведена среща на върха на НАТО. Тогава дневният ред включваше въпроси за признаването на Косово, военните операции в Афганистан, разширяването на Алианса, присъединяването на Хърватия, Албания и Македония към него, както и План за действие по подготовка за членство в НАТО (ПДПЧ) на Украйна и Грузия. „Изминаха 13 години, но досега нито Грузия, нито Украйна се присъединиха към редиците на Алианса. Освен това, нека ви напомня, че по инициатива на Германия и Франция в Букурещ предложението на Вашингтон за присъединяване на Грузия и Украйна към ПДЧ в НАТО беше отхвърлено. В румънската столица официално предложение на САЩ за първи път беше игнорирано от европейските партньори. Тоест за тези две държави дори няма такъв план“ - казва бившият началник на Генералния щаб на руските въоръжени сили Юрий Балуевски.
В същото време дори предоставянето на такъв план за действие, продължи събеседникът на Gazeta.Ru, няма да даде толкова много на Киев. От друга страна, САЩ дори без този документ прилагат на практика разпоредбите на такъв план в Украйна, казва Балуевски.
През последните години самата Украйна направи много, за да се доближи до стандартите на НАТО: тя промени своята Военна доктрина, преформатира практически всички бойни и общи военни разпоредби и системата на военните звания.
Армейският генерал Балуевски също припомни, че през 2019 г. Върховната Рада на Украйна направи поправки в Конституцията, които консолидираха хода на пълноправното членство на страната в Европейския съюз и НАТО. През юни същата година Украйна получи статут на партньор за разширени възможности на НАТО. Този статут ще даде на страната по-широк достъп до програмите и ученията на Северноатлантическия алианс, но присъждането му не означава никакви решения по въпроса за членството в НАТО. В момента пет държави имат подобен статут - Австралия, Грузия, Йордания, Финландия и Швеция.
„Напълно възможно е украинската тема да бъде обсъдена на срещата на президентите на Русия и САЩ Владимир Путин и Джо Байдън в Женева на 16 юни. Но лично аз не очаквам някакви пробивни решения от тази среща на върха. Целият въпрос по приемането на Украйна в НАТО е доколко ще се различаваме в мненията след Женева. В същото време политическите ветрове едва ли ще променят радикално посоката си след срещата в Женева - както по отношение на Русия, така и на Украйна“ - добавя бившият шеф на Генералния щаб.
Превод: Ганчо КАМЕНАРСКИ
