Кои са загиващите в морето мигранти? Медиите и политиците разглеждат тези трагедии от гледна точка на геополитиката, статистиката, правната страна и хуманизма. Завладяното от най-различни илюзии и заблуждения гражданско общество се разкъсва между желанието да приюти, страхът от наплива на идващите, а понякога и просто от омраза.
Незнанието поражда най-резки чувства и най-предпазливо поведение. Ако Европа не изпитва носталгия по покойните страсти, тя има нужда да почерпи сили от собствената си култура, за да погледне на себе си, да се разбере, да придобие вдъхновение.
Преди повече от 2 хиляди години Вергилий описва в „Енеида“ трагедията на победените троянци. Тези хора още тогава са бягали от разправата. По улиците на Троя са текли реки от кръв, заливайки дворци и храмове. Гърците са убивали синовете пред очите на бащите… Ужасът и насилието така и не са престанали да бъдат част от човешката история. Нещо повече - те, както и преди, остават нейната движеща сила. Може ли да не бъдат разбрани тези хора, които днес мечтаят за собствена Италия? Те също пресичат Средиземно море. Като Еней, носещ на раменете си баща си и държащ сина си за ръка.
Но съдбата на днешните мигранти е още по-печална в сравнение с тази на троянците. Те са познали ужаса в Билия, Сирия и Африка, но те нямат възможностите, които са били дадени на Вергилий в сънищата и прозренията. Без способни да реализират мечтите им лидери, те нямат визия за бъдещето. Те са водени от „каналджии“ , които само изпиват жизнените им сокове. Морето е само продължение на ужасите им. Те влизат в него без карта, документи и надежди.
Как да не си спомним за Вергилий? Когато Еней с приятелите си идват в Картаген, в един от дворците вниманието им е привлечено от мраморен барелеф. Те с учудване виждат запечатаната в камъка история на техните преживявания. Толкова далеч от Троя, в чужда страна, някой се е развълнувал от тяхната съдба.
Трябва да си припомним, че първият признак за човещина е готовността да оплачеш участта на другите. Скръбта в дадения случай не е просто мимолетно съчувствие, а признаването на ценността на живота на другите.
Автор: Тиери Грийе, Le Monde
