Войната в Сирия се точи вече осма година и неизвестните там са много. Сега изглежда сякаш конфликтът е най-близко до своя край, но дали е така? Изминалата 2018 година беше изпълнена с важни събития, касаещи Сирия. Когато става въпрос за събития в Сирия и Близкия Изток като цяло, трябва да се има предвид, че там протичат сложни процеси. Техният генезис датира много назад във времето и касае отношенията между отделни етно-религиозни общности и опитите за "елелементарно" представяне от мейнстрийм медиите е довело до сериозно изкривяване на истината. В предстоящия обзор ще се опитаме да представим основните играчи, които се явяват страни в конфликта, като няма да се придържаме към строга хронология, а ще дадем приоритет на събитията по важност.
Стратегическата база Абу Духур - значим успех на правителствените сили
Началото на годината беше белязано от ожесточени боеве в района на Източна Гута, край Дамаск. Целта беше стратегическата база за ремонт на военна техника, която се намира в западната част на обкръженото предградие. Джихадистите от Хаят Тахрир ал Шам, формирана около Джебхат ан-Нусра (сирийския клон на Ал Кайда) обединиха сили с Ахрар ал Шам (протурско джихадистко прокси, което се счита за представителство на Мюсюлманското братство в Сирия) и заедно нападнаха позициите на сирийската армия. Терористите успяха да обкръжат базата, а след това се опитаха да я щурмуват. Сирийска армия в продължение на няколко дни успешно защитаваше позициите. На 4 януари сирийската армия предприе контраатака. След масирани военновъздушни удари елитните формирования на сирийската армия атакуваха джихадистките позиции в квартала Хараста с цел да разбият обръча в обградената военна база. В следствие от дейтствията на сирийската армия джихадистите от Хаят Тахрир ал Шам започнаха да напускат позициите си южно от град Синджар и да местят складовете си с амуниции от гореспоменатия град и от град Хан Шейхун. Това се дължеше на изключителната бързина, с която сирийската армия, водена от специалното подразделение "Тигри", напредна към града. Само за 10 дни елитният отряд освободи 12 селища, намиращи се на север от стратегическата авиобаза Абу Дахур , които до момента бяха под контрола на Хаят Тахрир ал Шам. Сирийската армия щурмува и две селища от другата страна - откъм град Алепо.
Интересен факт е, че специалното подразделение "Тигри" не е от редовната сирийска армия. Те са изключително добре обучени доброволци, с голям опит и най-модерните оръжия в Сирия. Победата, която извоюваха сирийските сили за стратегическата база "Абу Дахур", беше от сериозно значение за по нататъшните военни ходове.
Сирийската армия на няколко фронта
Ключови точки от конфликта бяха боевете в провинция Идлeб, Хама и Алепо. Правителствените сили водеха битка на няколко фронта. Ахрар ал Шам, подкрепени от така наречената "свободна сирийска" армия, се притекоха на помощ на Хаят Тахрир ал Шам, като предприеха масирана контраатака срещу сирийската армия, биеща се в района около авиобазада Абу Духур. В същото време и ИДИЛ (Ислямска държава) атакуваха правителствените сили. NDF (националните защитни сили) на Сирия бяха подкрепени активно, както от "тигрите", така и от Лива ал Кудс (Йерусалимската бригада - проправителствена милиция, съставена от палестински доброволци, живеещи в град Алепо), които участваха в защитата на стратегическата авиобаза. Паралелно с това правителствените сили продължиха да напредват западно от град Кханасер, територии контролирани от ИДИЛ.
Битката се водеше с променлив успех, като Хаят Тахрир ал Шам, подкрепени от други джихадистки групировки, превзеха над 20 селища в Идлeб към средата на януари. Проправителствени източници съобщиха, че терористите са използвали лошото време, което не е позволявало сирийската армия да бъде подкрепена от въздуха. В този момент на сцената се появиха и силите на Турция, които обстрелваха кантона в Африн с артилерия. Президентът на Турция Реджеп Ердоган заяви, че иска да прочисти южната турска граница от силите на кюрдите. Тук е моментът да споменем, че кюрдските военни са активно подпомагани от друг геополитически играч в региона - САЩ. Кюрдите в Сирия са около 2 милиона и формират приблизително 10 процента от населението. Правителството на Асад позволи на кюрдите, намиращи се около град Манбидж, да преминат през територията, контролирана от армията, за да пратят подкрепления и амуниции на своите другари в кантона Африн. Също така командването на сирийската армия обяви, че всеки турски самолет, който навлезе над сирийското въздушно пространство, ще бъде мишена за сирийската противовъздушна отбрана. Въпреки деградацията на отношенията с Анкара след опита за преврат, САЩ продължиха да се съобразяват с турското настояване кюрдите да не бъдат допускани като страна в международните преговори за бъдещето на Сирия. Същевременно Москва поддържа последователна позиция, че кюрдските представители трябва да участват в политическия процес – макар че тази позиция няма кой знае какви реални последствия.
Що се отнася до военните действия край Идлеб, важно е да се спомене ключовата роля на сирийските ВВС, подпомагани активно от руските. Уахабитската организация Хаят Тахрир ал Шам, водеща свирепи боеве за авиобазата "Абу Дахур", пък се намира под прякото влияние на Саудитска Арабия. Важна роля за сирийските сили имаше удържането на град Синджар, който беше атакуван от ИДИЛ, с цел обграждането на "тигрите", за да ги лишат от връзката им с другите части на сирийската армия. От запад армията на Асад се биеше срещу HTS (Хаят Тахрир ал Шам), Ахрар ал Шам, ТИП (тюркменска ислямска партия) и ССА(свободна сирийска армия).
Важен ход за сирийската армия беше успешното овладяване на железопътната линия между градовете Хама и Алепо в началото на февруари. Като значим успех за Хаят Тахрир ал Шам беше отчетено свалянето на руски самолет Су-25. Пилотът катапултира, но след това беше убит от джихадистите. Доста нашумя случай край град Дума, Източна Гута, където джихадисти използваха отвлечени сирийски деца като човешки щит.
Появиха се информации за химическа атака в град Дума от страна на сирийската армия, водена от Башар Асад. Те бяха подкрепени от САЩ (американският президент Доналд Тръмп обяви Асад за "животно") и Франция, но режимът на Асад отрече и припомни как е обявила, че е открила 24 тона химически отровни вещества в контролирана от бунтовниците територия, а малко след случилото се в Дума вече посочи, че са открити химически отрови в складове на терористи, произведени във Великобритания и Германия. И се започна играта с информация и дезинформация - мисията на ОЗХО беше бавена, преди да стигне до града и дори беше стреляно по нея, излъчено беше интервю по "Россия 24" със сирийче за лъжите на "Белите каски", разпространени бяха снимки от Дума, при които "белите каски" къпят с маркуча разни хора, за да ги "предпазят от хлорина", а други са оставени без ръкавици и противогази, сякаш са абонирани за безсмъртие, появи се и обобщение-разследване по темата. Разследване на ОЗХО посочи други два случая през 2017 година за предполагаема химическа атака в Сирия.
Провинциите Хама и Алепо цялостно бяха изчистени от ИДИЛ. Четири дни бяха необходими на "Тигрите" и подкрепящите ги подразделения за да освободят 170 населени места и 1100 кв.км. територия през февруари. Израел и САЩ нападаха и удриха Сирия, въпреки че от ответна страна нямаше отговор в този период. САЩ твърдяха, че са извършили "защитни" удари, без да дават обяснения какво по-точно означава "защитни". Израел пък удари сирийската армия под претекст, че ги е страх от иранското присъствие в Сирия. Не последваха удари срещу ИДИЛ, чието присъствие на израелската граница е от години, нито пък срещу Ал Кайда, което позволи на Русия да отправя обвинения за икономическите интереси на САЩ в региона, макар че режимът на Путин също използваше формирования, за които отричаше, че изобщо същестуват. Такова е ЧВК Вагнер, което претърпя изключително сериозно поражение в сблъсък с американски военни, за което обаче не се разбра почти нищо официално, макар че руското МВнР в крайна сметка призна за такъв сблъсък след мащабни журналистически разследвания на западни медии. А военният министър на Израел призна, че предпочита ИДИЛ пред Асад. През 2013 г. Израел разреши на американската компания Genie Energie да експлоатира района, след като бяха открити петролни залежи там. Проверка кой стои зад Genie Energie показва, че тя е управлявана от следните хора: Дик Чейни (бивш вицепрезидент на САЩ от времето на Джордж Буш), Рупърт Мърдок (медиен магнат), Джеймс Уозли (бивш шеф на ЦРУ), Джейкъб Ротшилд и Лари Съмърс (бивш управител на американския държавен резерв). Това дава едно обяснение защо след всяко движение на Сирийската армия към Кунтейра следваха израелски удари.
Що се отнася до ударите в Дейр ез-Зор, там кюрдите завладяха най-голямото нефтено находище в Сирия - "Омар". В този район няма никакви кюрди, но с наближаването на Сирийската армия към Дейр ез-Зор, САЩ и кюрдските им съюзници за близо седмица овладяха всички находища в района. Преди това завладяха и язовир Табка, където се произвежда близо 1/3 от електричеството в Сирия. Логично кантонът Африн не представлява никакъв интерес за американската коалиция, нищо че там 80% от населението са кюрди и се счита за най-кюрдския район в Сирия - там обаче няма находища на петрол.
Източна Гута - следващият значим успех на сирийската армия
Един от най-важните ходове за сирийската армия беше настъплението им към Източна Гута. Там бяха разположени салафитско-уахабитски групи, чиито членове пращат собствените си малки дъщери да се взривяват в Дамаск, което се разбира от приложеното видео.
Покъртителни са и кадрите, в които сирийски граждани са затваряни в клетки и са използвани като жив щит във военни действия.
В жертва на подобни действия се превръщат дори деца.
Показателно е облеклото на жените в контролираните от салафитските групи територии. Те са изцяло покрити с никаби, защото следват ученията на саудитския ислям, а не традиционния за Сирия ислям от школата на ханафите.
Овладяването на Източна Гута беше от стратегическо значение, защото от там ежедневно се изстрелваха ракети и снаряди по цивилното население на Дамаск, най-многолюдният град в страната. Сред най-потърпевшите от ударите на терористичните групировки са християнските градове и квартали.
Терористичните групи обединени срещу правителствените сили
Впечатление правеха и съвместните действия на различни групировки, насочени срещу правителството на Башар Асад. Ахрар ал Шам се обединиха с Нуредин Ал Зинки, за които различни информации сочат, че получават финансиране от САЩ.
Тук е моментът да обърнем внимание и на друга силна джихадистка групировка - Файлак Ал Рахман. Te са втората сила след Джайш Ал Ислам. Тази група е контролирана и финансирана от Катар. За разлика от другите 3 групировки в Източна Гута, те се опитаха да си докарат имидж на "умерени революционери, борещи се против режима на Башар Асад". Освен религиозни убийства и отвличания, може да споменем, че групата на Файлак Ал Рахман стана известна със стрелба по протестиращи граждани.
По време на операцията към Източна Гута през пункта Хамурия са потърсили спасение при сирийската армия около 10 000 цивилни граждани при сирийската армия. Информацията беше разпространена дори от част от световните информационни агенции.
Важна роля имаше превземането от турските сили на град Африн. Това се случи към края на март, а кюрдските войски в региона се оттеглиха. По данни на кюрдската администрация, по време на турската операция "Маслиновата клонка" са убити 500 цивилни граждани и над 1000 са ранени. Отрядите за народна самоотбрана (YPG) са дали 820 жертви.
Руският министър на отбраната Сергей Шойгу заяви през март, че за една седмица са били предотвратени 3 опита за употреба на химически оръжия от страна на опозицията в Източна Гута. Той отбеляза още, че в рамките на 5 дни около 80 хиляди цивилни са били евакуирани от територията, контролирана от бунтовниците. Реакции на освободените цивилни граждани, може да видите в следващото видео.
Военните успехи на сирийската армия в Източна Гута бяха последвани от израелски бомбандировки. Два израелски F-15 от ливанското въздушно пространство, изстряха 8 ракети и се изтеглиха. В същото време сирийската армия беше обвинена за използване на химическо оръжие в Дума, район контролиран от Джайш ал Ислам.
В противоречие с твърденията за химическа атака, в освободения град Дума се проведе многочислен про-правителствен митинг. Въпреки това последваха военни удари срещу Сирия, подкрепени от Германия и Турция, както и от ЕС в лицето на Доналд Туск.
Джайш Ал Ислам са единствената фракция в сирийската война, за която е безспорно доказано, че е използвала химически оръжия. Това стана през 2016 г, в Алепо. Тогава ислямистите обгазиха с хлорни снаряди квартал "Шейх Максуд", контролиран от кюрдските милиции. Скандалът беше голям. Джайш Ал Ислам се видяха принудени да признаят, че са използвали химически боеприпаси, но хвърлиха вината на полеви командир, който самоволно е взел решението и щял да бъде наказан.
По време на боевете в Дамаск и Източна Гута редица световни медии разкриха за договорка между сирийското правителство и опозиционните групировки. Според споразумението членовете на организациите и техните семейства получават възможност да се изтеглят към Идлиб в замяна на освобождаването на цивилното население от контролираните от джихадистите градове, като Куфрая и Фаула.
Важна победа извоюва сирийската армия вземайки под контрол магистралата между столицата Дамаск и град Хама, което улесни логистиката на армията на Асад.
Битката за провинция Дараа
Ключова цел за сирийската армия беше провинция Дараа. Същевременно обект на нападение на ИДИЛ бе стратегическият град Абу Камал. ИДИЛ атакуваха правителствената армия и от изток - пресичайки с лодки река Ефрат, и от запад - през пустинята. Абу Камал беше успешно защитен, благодарение и на намиращите се в района ирански и други шиитски милиции, чиято цел е да пазят този изключително важен от стратегическа гледна точка град.
Сирийската армия продължи да жъне военни успехи и в Дараа. Там също военните бяха посрещани като освободители, както личи от следващото видео.
Към средата на юли сирийската армия почти изцяло успя да овладее провинции Дараа, с малки изключения останали под влиянието на ИДИЛ.
Ожесточени битки се проведоха в южната провинция Суейда, която претърпя масирани атаки от страна на ИДИЛ. Сирийската армия отвърна с контраудар, но джихадистите подложиха на терор местното население. Световните агенции предадоха за отвлечени жени от групировката.
Сирийските сили продължиха с настъплението срещу ИДИЛ покрай границите с Йордания и окупираните от Израел Голански възвишения.
Идлеб - последният бастион на джихадистите
В разгара на лятото по цялата фронтова линия в провинция Идлеб имаше взаимни артилерийски обстрели и набези на диверсионни групи, които потърсиха слабите места на противника. Сирийските и руски ВВС увеличиха интензитета на бомбардировките, а джихадистите на няколко пъти обстрелваха жилищните квартали на Алепо.
Доста пъти от началото на сирийската война се публикуваха слухове или манипулации за евентуална военна намеса на Китай в конфликта. През август за пръв път имаше изявление на официален китайски представител (посланика в Сирия), че това ще се случи. В провинция Идлеб има поне 10 хиляди джихадисти - уйгури, членове на свързаната с Ал Кайда Туркестанска ислямска партия. Същата се бори и за отцепване на уйгурския автономен район от Китай и създаване на ислямски емират там.
На практика към края на лятото Идлеб и Латакия останаха последният бастион на джихадистките групировки. Арестите на мирни граждани от страна на ситуираните там групировки не се отричат дори от про-опозиционните медии. Все още ожесточени боеве се водеха край Суейда, където, макар и обградени, бойците на ИДИЛ оказваха сериозна съпротива.
Към края на август се очакваше всеки момент да започне голяма военна операция срещу Идлеб. Русия и САЩ струпаха военни кораби в Средиземно море, близо до Сирия. По непотвърдена информация и двете сили концентрираха и подводници.
Същевременно сирийски християни от град Камишли протестираха против кюрдската окупация. Кюрдите от своя страна отправиха изстрели във въздуха, за да разпръснат демонстрантите.
Междувременно, турската армия продължи да струпва сили покрай границата със Сирия при Идлеб. Информация за турски военен конвой, който е пресякъл границата на Сирия и се движи през провинция Идлеб към град Морек, Северна Хама, на практика потвърди, че турците превръщат своите т.нар. наблюдателни пунктове във военни бази.
Към края на септеври Сирия беше отново атакувана с въздушни удари от страна на Израел. Този път целта на нападението беше международното летище в столицата Дамаск.
На Източния бряг на река Ефрат кюрдите, подкрепени от ВВС на САЩ, претърпяха поражения срещу ИДИЛ. Град Хаджин не беше превзет, а позициите, които кюрдите овладяха при границата с Ирак (от другата страна на град Абу Камал) бяха загубени. Това се случи към края на ноември.
Въпреки принципното споразумение за деескалация в Латакия, Хама, Идлеб и Алепо бойните действия продължават. Терористите почти всекидневно обстрелват и пращат диверсионни групи в армейския тил. Сирийската армия отвръща на ударите. Руски и сирийски разузнавателни самолети са забелязани над Латакия, а също така и елитния 5-ти корпус на сирийската армия беше изпратен на този фронт.
През последния месец от годината изключително тежки боеве за град Хаджин се провеждат между ИДИЛ и SDF-СДС. В последните дни, към силите на СДС в района на Хаджин са се присъединили и отряди от "Женските сили за самоотбрана" (YPJ). Кюрдските сили са превзели поне половината град. ВВС на САЩ бомбардират усилено позициите на ИДИЛ. Засега джихадистите дават много сериозен отпор.
Изключително важен за изхода на войната ход може да се окаже решението на САЩ да изтегли войските си от Сирия. Американските власти заявиха, че изтегляне на силите e в ход, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп написа в социалната мрежа Twitter, че унищожаването на "Ислямска държава" е било единствената причина САЩ да бъдат там, а тази цел била изпълнена.
Оттегляне на САЩ от конфликта
Още преди избирането си за президент Доналд Тръмп беше заложил в програмата си изтеглянето от Сирия. На няколко пъти САЩ изявяваха намерение да оттеглят войниците си, но това често беше последвано от информация за химическа атака.
В края на годината, САЩ изглежда най-после взе решението да се оттегли. Повечето американски сили са разположени в Северна Сирия, макар че малък контингент се намира в гарнизон в Ат-Танф, близо до йорданската и иракската граница.
Мнозина анализатори не вярват на обяснението на Тръмп и подозират, че САЩ просто ще пренасочат вниманието си към Иран и Венецуела. Не се изключва и възможността за сделка с Русия, свързана с геополитическите интереси на двете страни. Отворен остава въпросът и какво ще се случи с подкрепяните от САЩ кюрди, след като Турция изглежда няма никакво намерение да последва примера на САЩ. Отговорите на тези въпроси ще бъдат дадени в бъдеще.
Ключовата роля на Иран и ядреното споразумение
Изключително важна роля за успехите на сирийската армия имаше Иран. Въпреки налаганите американски санкции, страната остава много сериозен фактор в региона.
През май САЩ се оттегли от историческото ядрено споразумение. Сделката ограничаваше активността на ядрената политика на Иран за сметка на освобождаването от санкции. Дори и този ход обаче беше направен със смекчаващи обстоятелства. Осем държави няма да бъдат засегнати от новите петролни санкции срещу Иран, наложени от САЩ. Те още имат право да продължават да купуват ирански петрол. Става въпрос за България, САЩ, Австралия, Израел, Австрия, Чехия, Унгария, Словакия, Швейцария. А ЕС подкрепи ядрената сделка с Иран и се противопостави на САЩ, като дори тръгна да прави механизъм за защита на европейски компании, търгуващи с Иран, от американски санкции. Редица анализатори обаче задоха резонния въпрос - ще иска ли една компания да се лиши от американския пазар за сметка на иранския, независимо за коя област става въпрос?
Развитието на Иран и отношенията с великите сили се очаква да продължи да бъде от ключова роля и за решеването на сирийският конфликт.
Мигрантски поток - някои се връщат, други си отиват
От началото на година 750 хил. сирийци са се върнали по домовете си, но в същото време и повече от 900 хил. нови бежанци са напуснали страната, пише EurActiv, позовавайки се на данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците.
Експертите отчитат нарастващ брой на сирийците, които искат да се върнат в Сирия след военни успехи на режима на Башар ал Асад, подкрепени от Русия и Иран, от освобождаването на Хомс, Алепо и предградия на Дамаск.
Често обаче те заварват домовете си напълно разрушени или заселени от други техни сънародници, останали без имот от войната. В страната няма работа и около 70% от хората живеят в изключителна бедност - с по-малко от два долара на ден. Почти няма работещи болници, здравни центрове и училища.
Експертите отбелязват още един притеснителен факт - перспективите за бъдещето не са много по-обнадеждаващи. Затова не е чудно, че нова вълна бежанци се задава - за първите четири месеца на годината 920 хил. сирийци са напуснали домовете си. Това е най-големият брой на бежанци от 2011 година насам.
Растящият брой бежанци се подхранва и от ожесточени боеве в южната част на страната, които подгониха към 6,6 млн. души към други райони на Сирия. Повечето бежанци се нуждаят от помощ, за да оцелеят - от храна, вода и лекарства. Намират подслон в изостанени сгради или лагери, а децата рядко посещават училище.
Условията в съседните страни не са много по-добри - 3 млн. сирийци живеят в лагери в Турция. В Ливан и Йордания подслон от войната намират по около 1 млн. души.
Вижда се началото на края
Въпреки че краят на войната в Сирия изглежда по-близо отвсякога, едва ли някой може да се наеме да прогнозира кога и как това ще се случи. Сирия обаче едва ли ще бъде отново цяла. Разкъсана между интересите на големите геополитически играчи, най-големият потърпевш е сирийският народ.
Надяваме се, че с настоящият обзор сме развенчали част от митовете и сме ви помогнали да разберете поне в известна степен процесите в Сирия, причините и следствията от тях. Ще продължим да следим за вас ситуацията в страната, а дотогава както стана модерно напоследък - Pray for Syria! (Молете се за Сирия).
