Колкото по-дълго продължава един въоръжен конфликт, толкова по-вероятно е той да ескалира. Това пише политологът Стивън Уолт в статия за Foreign Policy. Според него инцидентът с ракета в Полша трябва да накара и двете страни да прекратят военните действия възможно най-скоро.
Ето какво още пише той:
Ако смятате, че рискът от ескалация на въоръжения конфликт в Украйна е незначителен, то трагичната смърт на двама полски граждани от изглежда случайно прелетяла украинска зенитна ракета ще ви накара да се замислите. В Украйна се водят широкомащабни боеве и дори воюващите страни да се опитват да бъдат внимателни, въоръженият конфликт е объркана работа, пълна с несигурност и непредвидени последици. Оръжията могат да се повредят, местните командири невинаги изпълняват заповеди, а мъглата на войната затруднява разгадаването на намеренията на врага и лесно може да има погрешно тълкуване на намеренията му.
При този инцидент хладнокръвието бързо взе връх, но все пак ясно показа колко реална е случайната или неволна ескалация. Когато се появиха първите съобщения за ракетна катастрофа на полска територия, украинският президент Володимир Зеленски побърза да заяви вдъхновена от Русия "ескалация", а полски официални лица заговориха за прилагането на членове 4 и 5 от Северноатлантическия договор, наричайки случилото се заплаха за сигурността на Алианса.
Когато се официализираха причините за случилото се, западните власти побързаха да освободят от Киев всякаква отговорност за трагедията. Те правилно посочиха, че Украйна е изстреляла ракета в защита против руските ракетни атаки срещу критична инфраструктура и напомниха на всички, че именно Русия започна войната и незаконно окупира украинска територия.
Трябва да отдадем дължимото на американските и полските лидери, които реагираха бързо и се опитаха да овладеят ситуацията, без да допуснат нейното изостряне. Но това едва ли дава основание за самодоволство. Представете си какво би станало, ако ракетата, която се отклони от предварително зададената траектория и удари територия на Полша, убивайки двама души, се беше оказала изстреляна от Русия.
Москва ще отрече участието си или ще нарече станалото инцидент. Но дори руснаците да кажат истината, кой ще им повярва? Ще има настоятелни искания за някаква форма на отговор, подхранвани от спекулации, че Москва е наредила удара, за да тества решимостта на Алианса. Някои анализатори биха говорили, че руският президент Владимир Путин тества почвата за възможен ядрен удар или се опитва да види дали Кремъл може да се измъкне с директни атаки срещу логистични центрове извън Украйна. Цял хор от гласове ще крещят, че НАТО трябва да отговори на Русия по подходящ начин и да "възстанови възпирането".
Този инцидент и особено рефлексната реакция на Зеленски също показва, че Украйна ще се опита да използва този тип случаи, за да отправи нови обвинения срещу Русия, за да събере още повече симпатии и подкрепа в чужбина. Още вечерта след инцидента Зеленски казваше, че не е бил убеден от първоначалните разкрития на разследването и че все още вярва, че това е руска ракета. Логиката на подобно поведение може да бъде разбрана, но тя все още не е в наш интерес, нито дори в украински. Подобен подход лесно може да предизвика негативен отговор. Financial Times цитира не назован западен дипломат, който казва: "Това става нелепо. Украинците разрушават доверието ни в тях. Никой не обвинява Украйна и тя открито лъже".
Несъмнено Киев трябва да има силен глас, когато се решава съдбата му, но страните, които го подкрепят, също трябва да имат глас. "Да останем с Украйна" не означава, че трябва да оставим настрана своите интереси и тревоги, особено когато те не съвпадат напълно с интересите и целите на Киев. Никой отговорен световен лидер не може и не трябва да жертва интересите на страната си в името на други държави, а добрият съюзник няма да мълчи и ще каже на партньора си, ако смята поведението му за неразумно.
Не трябва да забравяме и нещо друго. Този въоръжен конфликт може да се засили и да стане по-смъртоносен не само в резултат на "случайна" или "неумишлена" ескалация. Това далеч не е единственият и дори не най-вероятният начин. Обикновено едно състояние ескалира не защото другата страна е преминала някакъв критичен праг или защото е изтълкувала погрешно нейните действия, а защото губи. Ето защо Германия по време на Първата световна война започва неограничена подводна война, а по време на Втората световна война използва ракети Фау-1 и Фау-2. Ето защо Япония започна да изпраща камикадзета по време на боевете в Тихия океан и защо САЩ нахлуха в Камбоджа през 1970 г.
Същата ситуация се развива днес в Украйна. Това, което започна като "специална военна операция" и трябваше да продължи няколко дни или седмици, се превърна в голяма война на изтощение без видим край. След многократни неуспехи Русия мобилизира няколкостотин хиляди допълнителни войници (Путин явно не очакваше такава стъпка, когато започна "операцията") и сега провежда целенасочена кампания за унищожаване на инфраструктурата на Украйна. В същото време съюзниците на Киев увеличават своята дипломатическа, икономическа и военна подкрепа. В този процес няма нищо случайно. Ескалацията възниква поради факта, че нито една от страните не е готова за преговори. Всяка страна иска да спечели и със сигурност не възнамерява да губи.
Позицията на Киев е лесна за разбиране. Украинците се борят за оцеляване. Нашето съчувствие е на тяхна страна, оказваме им материална помощ и с право. Но американците са свикнали да хвърлят вината за всички проблеми на света върху автократичните лидери и тяхната зла природа и затова им е трудно да разберат позицията на Путин.
Междувременно руският лидер и неговите сътрудници смятат, че техните жизненоважни интереси са застрашени. Признаването на тази реалност не означава защита на действията на Путин и оправдаване на действията на руските военни в Украйна. Това е само напомняне, че Москва не започна конфликта за забавление и че едва ли ще приеме лесно поражението.
За съжаление тази ситуация показва защо е желателно да се сложи край на този въоръжен конфликт и защо ще има огромни пречки по пътя. Ако военните действия се проточат, рискът от нови опасни инциденти и умишлени решения за ескалация ще бъде непосилно голям. Освен това не можем да сме сигурни, че новите инциденти ще бъдат интерпретирани правилно или че изкушението да се повишат лихвите винаги ще среща твърда съпротива. Тези, които призовават за по-голямо внимание към дипломацията и сериозни усилия за уреждане, правилно отбелязват, че докато летят куршуми и ракети, тази заплаха ще съществува.
Но преговорите не са панацея. Всъщност сега е трудно да сме оптимисти за перспективите пред дипломацията. Сега Киев пое инициативата на бойното поле, но няма признаци, че Москва е готова да направи компромис, още по-малко да изпълни всички украински искания. И ако и двете страни вярват, че могат да подобрят позицията си, като продължат да се бият, сделка не е възможна.
ОЩЕ: Обстрел по АЕЦ Запорожие от руски позиции, руснаците са притиснати в Луганска област (ВИДЕО)
Дори ако страните проявят интерес към сериозни преговори, ще има много пречки пред успеха. Между Москва и Киев има дълбока омраза и няма никакво доверие. Много заинтересовани страни ще искат да кажат думата си и да повлияят на резултата по някакъв начин. Списъкът от практически въпроси, които трябва да бъдат решени, е много дълъг и тези въпроси са изключително сложни.
Необходимо е да се разделят воюващите, да се установят граници, да се върнат затворници и пленени граждани, да се окаже помощ на Украйна за възстановяването, да ѝ се дадат гаранции за сигурност, да се потърсят отговорност от виновните за военни престъпления, да се премахнат санкциите и т.н. Решаването на всички тези проблеми ще бъде изключително трудно.
Виждам едно положително нещо в този неприятен инцидент. Той напомня на всички, че колкото по-дълго продължава един въоръжен конфликт, толкова по-голям е шансът той да ескалира. А ескалацията може да има катастрофални резултати. Отклонена ракета може да даде на лидерите и от двете страни в този конфликт стимул да го прекратят възможно най-бързо. Ако не го направят, има всички шансове да има нови опасни инциденти. И кой знае какво ще последва.
Автор: Стивън М. Уолт, колумнист във Foreign Policy
Превод: Ганчо Каменарски
