В Русия един сензационен процес върви към своя край. Бившият министър на икономиката Алексей Улюкаев беше осъден на 8 години затвор, засега на първа инстанция. Това дело разкри много за един от най-влиятелните мъже в Русия - Игор Сечин.
Повечето руснаци изглежда така или иначе са били убедени, че бившият министър на икономиката Алексей Улюкаев е корумпиран. Според допитване на държавния Общоруски център за проучване на общественото мнение (ВЦИОМ) от август тази година, 57% от руснаците смятат подсъдимия за виновен, а едва 7% от анкетираните изразяват друго мнение.
В петък, 15 декември, Улюкаев бе признат от един московски съд за виновен за получаването на подкуп в особено големи размери. Прокуратурата настояваше за наказание от 10 години лишаване от свобода и глоба от 500 милиона рубли (около 7 милиона евро). В крайна сметка обаче бившият министър беше осъден на 8 години лишаване от свобода при строг тъмничен режим и глоба от 130 милиона рубли. Самият Улюкаев, който има здравословни проблеми, а и не е в първа младост, каза, че за него дългогодишната присъда не се различава особено от смъртно наказание.
61-годишният Улюкаев е първият министър в най-новата история на Русия от периода след 1991 година, който е арестуван още докато е на поста си. Влиятелният министър на икономиката беше изненадващо задържан в средата на ноември 2016 година, когато тъкмо напускал сградата на петролния концерн "Роснефт". Спрелите го сътрудници на тайните служби (ФСБ) намерили в багажника на неговото служебно БМВ кожено куфарче с два милиона щатски долара. Обвинението твърдеше, че куфарчето току-що е било предадено на Улюкаев от шефа на "Роснефт" Игор Сечин. Самият Сечин, който е бивш заместник-премиер и близък довереник на Владимир Путин, беше и основният свидетел на обвинението срещу Улюкаев. Според Сечин, бившият министър на икономиката поискал подкупа, за да даде одобрението си за купуването на държавните дялове в петролната компания "Башнефт". Сделката е за милиарди.
Улюкаев обаче категорично отхвърля обвиненията на Сечин и твърди, че е станал жертва на комплот. Той смятал, че в куфарчето има бутилки с вино, които Сечин преди това му бил обещал. Обвинението по време на процеса така и не можа да представи категорични доказателства, че Улюкаев е поискал въпросния подкуп. Кой от двамата казва истината – Сечин или Улюкаев – това на практика остана неясно.
Сензация в Русия предизвика фактът, че Сечин беше призоваван да се яви пред съда като свидетел точно четири пъти, но нито веднъж не се появи, извинявайки се с голямата си служебна заетост. "Пълна гротеска", заяви по този повод Улюкаев, който описа процеса като "цирково представление", в което той самият бил "застаряващ гладиатор с хартиен меч, принуден да се защитава срещу съвсем реално оръжие".
Какви точно са причините за съдебния процес срещу Улюкаев си остава загадка за много руснаци. Допреди това той беше смятан за човек с тежест и международно признат експерт от правителството на Дмитрий Медведев. Ползваше се със славата на либерал, а в началото на 90-те години на миналия век беше дори член на една дяснолиберална партия. При все това Улюкаев почти винаги е демонстрирал лоялността си към Кремъл. Той посети например редица западноевропейски страни, в това число и Германия, за да пледира за нови инвестиции в руската икономика - и то точно, когато бяха обявени санкциите срещу Русия заради анексията на Крим. Улюкаев обаче не спадаше към най-тесния кръг от довереници на Путин, а понякога си разрешаваше и самокритични забележки по адрес на закъсалата от дълги години руска икономика.
Някои наблюдатели като руския журналист Константин Егерт обръщат внимание, че съществуват редица противоречиви и необясними факти в случая с Улюкаев. Егерт твърди например, че силно охраняваната главна квартира на "Роснефт" е твърде странно място за предаването на огромен паричен подкуп. Нелогично, според него, е и това, че парите са били предадени на Улюкаев чак седмици след продажбата на дяловете на "Башнефт" – т.е. в момент, в който Улюкаев вече не би имал възможност да провали сделката. А и сумата на подкупа била необичайно ниска за подобно ниво от сделки в Русия, твърди Егерт. Вярно е, че Улюкаев е бил скептично настроен спрямо продажбата на "Башнефт" на "Роснефт": "Той е бил наясно, че шефът на "Роснефт" няма да плати най-добрата цена за петролната фирма, която придобива", казва Егерт.
Андрей Черепанов, който е работил заедно с Улюкаев в министерството на икономиката, също споменава подобен мотив. Според него, министърът бил "обидил приятел на Путин", а Улюкаев не бил и вече "от полза за екипа на Путин", нито пък бил от Санкт Петербург, където е роден Путин и повечето му приятели. За разлика от Улюкаев, Сечин от десетилетия се познава с Путин – още от времето, когато сегашният държавен глава е бил заместник-кмет на града. Според някои руски медии, Сечин в момента е вторият по власт и мощ човек в страната след Путин.
На годишната си пресконференция Путин бе запитан какво мисли относно отказа на Сечин да се яви като свидетел пред съда. Президентът определено защити своя приятел, заявявайки, че това все пак не представлявало нарушение на закона.
Процесът срещу Улюкаев се водеше при открити врата и с представители на медиите. Някои от тях предполагат, че е възможно Сечин да е искал да предотврати обвързването на името му с процес за корупция. Защото в крайна сметка той ръководи най-големия петролен концерн на Русия, който изнася продукти и в чужбина, и в чийто надзорен съвет от известно време насам е и бившият германски канцлер Герхард Шрьодер.
Автор: Роман Гончаренко за Deutsche Welle. Превод: БГНЕС
