На границата между Европа и Азия се намира Каспийско море (вътрешно море.) Изхождайки от наименованието "вътрешно море" се създава впечатлението, че това е истинско море, но някои страни го наричат "езеро." Заради това, че водоемът заема голяма територия то дълго време се е смятало за най-голямото езеро в света. Преди няколко години САЩ поставиха под съмнение определението на Каспийско море за "езеро". Предложението на САЩ да се класифицира водоемът, като море подкрепиха някои други страни, но не и Русия. Защо САЩ настояват на своето, твърдейки, че става въпрос за море, а Русия държи на "езеро"? Това пише в свой анализ китайското издание Sohu.
Екосистемата на Каспийско море прилича на морската, то е богато на рибни ресурси. До 90-те години на ХХ век на бреговете на Каспийско море имаше само две страни - СССР и Иран. Съветският съюз тогава беше свръхдържава, конкурираща се със САЩ. Нейната съвкупна национална мощ превъзхождаше Иран, но между тях нямаше сериозни спорове за правото на ползване на водоема. През 1991 година СССР се разпадна на 15 суверени държави и сега на бреговете на Каспийско море има не две, а пет страни.
Русия, Иран, Казахстан, Туркменистан и Азербайджан имат излаз на Каспийско море. С времето тези страни извършиха технологичен пробив в сферат нa търсенето и проучването на природни ресурси и откриха в Каспийско море големи запаси на нефт. По оценка на експертите в Каспийско море има над 60 млрд. тона нефт, което е два пъти повече, отколкото има "нефтеният крал" Саудитска Арабия. Тези страни с изключение на Русия, се занимават с износ на нефт от този регион и на това се крепи тяхната икономика. Най-вече това се отнася до Азербайджан. В началото на развитието на нефтената промишленост той беше главен износител на нефт. Но тогава петролът нямаше такъв международен статус, както сега и не представляваше "жизнената артерия на промишлеността." Затова от продажбата на нефт Азербайджан нямаше такава баснословна печалба, като сега имат Саудитска Арабия и ОАЕ. Нещата за Азербайджан обаче тръгнаха нагоре в началото на този век и от 180 000 барела дневно през 1997 година, 10 години по-късно добивът се качи до 800 000 барела. 80% обаче идват от находища в Каспийско море.
Когато в Каспийско море бяха открити нефтени залежи, висшите кръгове на Азербайджан бяха изпълнени с надежда да възстановят икономиката с разработването на находищата. Ако Каспийско море беше езеро, то в съответствие с международната практика, всички пет крайбрежни страни биха имали право на усвояването му. Корабите на други държави биха могли да пускат котва само със съгласието на Русия и останалите четири страни. Ако водоемът, по предложение на САЩ, бъде признато за море, то Русия и другите четири страни могат да претендират за изключителна икономическа зона в 12 морски мили, цялата останала акватория ще бъде призната за международни води и корабите на всички страни в света ще мога безпрепятствено да спират в нея и да добиват нефт.
В действителност САЩ настояват Каспийско море да се смята за "море" именно заради нефта, от който искат да получат част. Същите цели преследва и Русия, която твърди, че Каспийско море е езеро. Русия е най-силната страна в Каспийското крайбрежие с добре развита промишленост. Ако водоемът бъде признат за езеро това ще бъде най-изгодно за Русия. През август 2018 година беше подписана Конвенцията за правовия статут на Каспийско море, в която се казва, че само пет прикаспийски страни имат право да разполагат войските си в дадената акватория и не се допуска присъствието на въоръжени сили на други страни.
Азербайджан и другите страни осъзнават важността на тези нефтени запаси, затова не започват сътрудничество със САЩ. Конвенцията прави невъзможно използването на сила за вмешателство в делата, свързани с Каспийско море. Сега Русия удържа победа по въпроса, но САЩ не са се предали все още. На техните официални карти и в документи водоемът се нарича "море". Тази позиция се подкрепя и на международната арена. Остава само да се изчака окончателното решение за съдбата на Каспийско море.
