Няма народ без минало и то винаги е противоречиво, предизвикващо дискусии, спорове и скандали. Отдавна починали личности и събития, случили се преди десетилетия, понякога столетия, вбиват клин в обществените отношения и ги обричат на вечно буксуване.
На днешната дата през 1953 година умира един човек, чието име и до ден днешен предизвика ожесточени спорове в Източна Европа и Русия. Сталин. Защитниците му дават за пример невероятния индустриален растеж, в следствие на който СССР печели Втората световна война. Противниците привеждат цената – Гладомор, репресиите от 1937 година, зловещото НКВД, пактът Молотов - Рибентроп, провалът в първата година на войната, ГУЛАГ.
Парадоксалното в ситуацията е, че огромната част от действията на Съветите от този период са ясно документирани и е лесно да се проследят. Въпреки това фигурата на Сталин постоянно изплува от историческата мъгла, за да напомни за себе си.
Политиците по цял свят се възползват от тези противоречия с неприкрито удоволствие и плам. Пример за това е завършилата съвсем наскоро с фиаско кампания на Московското кметство. Паралелно с изслушванията пред съда на Алексей Навални, се появи предложение за поставянето на паметник на площада на Лубянка. Срещу сградата на КГБ, в момента ФСБ. На 22.08.1991-ва година руснаците свалят паметника на Феликс Дзержински, основател на страховитата служба, от това място. Символиката на този акт може да се сравни със символизма на падането на Берлинската стена. 30 години по-късно беше обявено гласуване за това дали Железният Феликс да бъде възстановен или на негово място да бъде поставен Александър Невски. Обществената дискусия бе толкова ожесточена, че се наложи кметът Собянин да я прекрати, оттегляйки предложението. Същата е ситуацията и с мавзолея на Ленин. Поне веднъж годишно се провежда огромна дискусия на тема "да махнем ли мумията или не?".
Ако все още нямате усещане за дежа вю, спомнете си какво се случва, когато някой спомене паметника на Съветската армия в София. Олелията по този повод понякога е толкова силна, че засенчва доста по-актуални и пряко засягащи живота ни теми.
За жалост, огромна част от властимащите в световен мащаб намират в историята отдушник на обществените настроения, с което я правят още по-нееднозначна, отколкото е. Сложно е да се приеме, че това е фактологична наука, чиито интерпретации са пагубни. Тънката граница между личното мнение, често семейната история, веднъж прекрачена обрича хората на вечни скандали за обективни факти.
В завършек, историята с трупа на Сталин е повече от показателна. След смъртта си, той е положен до Ленин. През 1956 година Хрушчов подема кампания за развенчаването на култа към личността на предшественика си. Тя завършва през нощта на 31 октомври 1961-ва година, когато тялото на диктатора е изнесено по конспиративен начин от мавзолея и погребано зад него. Легендата гласи, че върху ковчега са излети два тона бетон, а златните копчета от униформата на Вожда са били изтръгнати. Хрушчов се е страхувал от Сталин даже 8 години след смъртта му. По същото време отвъд Океана са празнували Хелоуин.
