Военната ситуация в Украйна се влошава и външните министри на НАТО се събраха в Брюксел, за да разработят дългосрочен план за снабдяване на Киев с всичко необходимо, пише американското издание The National Interest.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг призна: "Украинците имат достатъчно смелост, но боеприпасите им свършват". Америка е раздвоена от други въпроси и все повече прехвърля задачите за координиране на украинската отбрана към Европа. Но освен трескавото търсене на боеприпаси и пари, както и скромната стратегия за развитие на съвместен военнопромишлен комплекс, европейските лидери изглежда нямат нито идеите, нито възможностите за решителна и навременна намеса.
Предложението на френския президент Еманюел Макрон за евентуално изпращане на войски на НАТО в Украйна получи подкрепа от Полша и Чехия, но предизвика ужас в самия Париж. По-важното е, че Германия, Великобритания и Съединените щати продължават категорично да изключват изпращането на свои войски. Така вместо нов подход остава старият модел: НАТО се озадачава как да помогне на Украйна, без да провокира открита война с Русия, и в крайна сметка не успява да окаже решителна помощ, без която няма да се обърне хода на войната. Още: Путин превърна немислимото в реалност: Трилиони долари за оръжие на Запад
Друг модел, който се повтаря отново и отново е употребата на изтъркани клишета: Запада "не може да позволи на Русия да победи", "Базираният на правила ред" може да се срине. И така нататък. Освен това се появи нова "теория за доминото": ако Украйна падне, руските орди неизбежно ще потекат по-далеч на Запад. Ситуацията около издирвания от Международния наказателен съд в Хага за систематично отвличане на украински деца руски диктатор Владимир Путин се влоши със смъртта на руския опозиционер Алексей Навални. Това е опростена борба между доброто и злото, демокрацията и деспотизма, цивилизацията и мрака. "Няма да има мир, докато тиранинът не бъде свален." Затова западният Алианс трябва неотклонно да подкрепя Украйна.
Това, което липсва на тази реторика обаче, е реализъм. Какъв е реалният баланс на силите между опонентите и какъв извод се налага след 2 години тежко военно противопоставяне между Русия и НАТО? Не е изненадващо, че западните лидери не са склонни да признаят, че тежката ситуация в Украйна е следствие от собствените им фундаментални грешни изчисления по отношение на Русия. Многобройните грешки на Москва в тази война са добре известни, но какво да кажем за грешките на западния Алианс?
План "А" на Запада се провали
Преди около 2 години стана ясно, че план "А" на Русия в Украйна се е провалил. Първоначалните пресмятания на руския диктатор се свеждаха до следното: внезапно да изпрати войски в Украйна, за да свали в най-добрия случай украинското правителство или най-малкото да наложи на Киев нова, по-малко благоприятна версия на Минските споразумения. План А на Русия обаче беше осуетен от правителството на Зеленски, чиито въоръжени сили защитиха покрайнините на Киев през март 2022 г. След провала на мирните преговори в Истанбул през април Русия премина към план "Б": упорита, изтощителна битка за подкопаване на волята и способността на Киев да се съпротивлява, като същевременно тества колективната подкрепа на Запада за Украйна. Още: Иновацията, която позволи на Русия да наложи въздушно превъзходство в Украйна (ВИДЕО)
През 2022 г. руският план "Б" даде смесени резултати. Москва спечели важни, макар и скъпи победи в Мариупол и Северодонецк, но Украйна успя да си върне териториите в областите Харков и Херсон. Въпреки това, след частична военна и икономическа мобилизация, Русия се измъкна от трудната ситуация, отблъсна настъплението на украинските въоръжени сили през 2023 г. и спечели надмощие през 2024 г.
Постепенният успех на руския план "Б" става все по-очевиден и в същото време провалът на план А на Запада да се бори с Русия също става все по-ясен. Той се основаваше на санкции, предназначени да подкопаят руската икономика и дипломация, насочени към изолиране на режима на Путин, и използване на оръжия и военно ноу-хау на НАТО за нанасяне на максимални щети на Москва на бойното поле. Желаният резултат беше унижението на Русия и изтеглянето ѝ от Украйна. Експертите ни увериха, че какъвто и да е резултатът, Русия ще остане унизена и сериозно отслабена. Това обаче не се случи.
Фалшиви предпоставки
Икономиката на Русия се считаше за слаба и уязвима от санкции, като се има предвид нейната зависимост от енергийния пазар и относително ниския БВП, който се изчислява в доларово изражение. Този подход обаче не взема предвид стратегическите индустрии на Русия, нейната ресурсна самодостатъчност и алтернативни търговски партньори. Западните санкции срещу износа на енергия се върнаха като бумеранг: някои европейски икономики пострадаха дори повече от руската. Санкциите доведоха до скок на цените на енергията, което накара Москва да събере повече от достатъчно пари, за да финансира военните си усилия. Надеждите, че повечето не западни страни ще спрат да търгуват с Русия, също се оказаха нереалистични: Русия увеличи търговията с Индия, Турция и Китай, докато най-близките й съседи тихо печелят от препродажбата на санкционирани стоки за Москва. Още: Огромен бюджет, но и криза: Военният флот на САЩ е изправен пред проблеми
Свещеното убеждение, че Русия е клептокрация, доведе до лични санкции срещу богатите руснаци. Очакваше се, че това ще доведе до политически последици: загубили достъп до активи и луксозни стоки на Запад, руските „торби с пари” вероятно ще вдигнат оръжие срещу Путин. Не се получи - лостовете на властта в ръцете на руския диктатор се оказаха силни засега. Така западните санкции се провалиха два пъти: те не само не успяха да унищожат руската икономика, но и не разклатиха коалицията от елити, сформирана около властовото ядро.
Друг набор от фалшиви предпоставки засяга самата военна сфера. Неубедителното използване на твърда сила от страна на Москва през първите два месеца от войната се възприема като доказателство за груб непрофесионализъм. Докладите за големи загуби на руско оборудване и персонал са свързани с корупция, нисък морал и обща дезорганизация. Повечето коментатори и репортери приеха за чиста монета оценките за загубите на руския персонал, предоставени от Украйна, САЩ и Обединеното кралство, както и данните за загубите на оборудване от разузнавателната платформа с отворен код Oryx. Твърденията за астрономически щети, понесени от Русия, затвърдиха дългогодишните стереотипи за военното превъзходство на НАТО, генерирайки неоправдан военен оптимизъм на Запада. Запада предостави на Украйна модерни оръжия, помогна за разработването на тактика и обучението на военния персонал с убеждението, че така ще победи Русия. НАТО обаче запази „чудотворното оръжие“, уж способно да промени правилата на играта, в случай че Украйна се нуждае от абсолютно изключителна помощ.
Тези военни предположения също се оказаха погрешни. „Капковото“ снабдяване с модерни оръжия, предназначени да предотвратят грубо нарушаване на руските „червени линии“, попречи на украинците да постигнат решителен успех през 2023 г. Обучението, оборудването и стратегическото планиране на НАТО не помогнаха с нищо за контранастъплението на украинската армия през 2023 г. Страните от НАТО предоставиха само отделни видове оръжия и не са задоволили основните нужди на Украйна за производство или доставка на боеприпаси до 2024 г. Като цяло НАТО се оказа слабо подготвена за войната в Украйна: неговите военни доктрини предвиждат намеса в граждански войни или конфликти с по-слаби сили, а не прокси война с враг със сравнима сила.
Русия беше не само по-добре подготвена за дългосрочно военно производство, но и успешно въведе иновации след неуспехи. Руската армия се адаптира към условията на почти пълна „прозрачност“ на бойното поле, масовото използване на дронове и значително намаляване на ролята на танковете и самолетите. На тактическо и оперативно ниво Русия напредва по няколко фронта едновременно, принуждавайки Украйна към изтощително и непрекъснато предислоциране на войски. Още: Без ток: Русия смени тактиката за най-суровите атаки срещу Украйна
Като се има предвид това развитие, широко разпространеното говорене за украинска победа отстъпи място на надвисналия призрак на поражение, което може да се материализира, ако Запада не достави необходимите оръжия и боеприпаси. Но дори и снарядите да пристигнат навреме, украинските въоръжени сили също са изправени пред остър проблем с личния състав и той ще бъде много по-труден за решаване. Зад дълбокото нежелание на украинското правителство да обяви нова мобилизация се крие страхът от обществен гняв и съмненията, че необходимият брой новобранци по принцип може да бъде събран.
Въпреки всички горепосочени признаци обаче, мнозина на Запад възнамеряват да продължат да прокарват план "А": повече санкции срещу Русия, нови оръжия и разширено обучение за армията на Украйна: всичко това, за да подготви по някакъв начин Киев за началото на нова офанзива през 2025 г. Макар да остава неясно дали Украйна изобщо ще успее да оцелее през 2024 г., ако Русия изпревари Запада във въоръжението с повече от три пъти и има повече войски на свое разположение. На следващия етап от войната ще трябва да се пожертва нещо.
Какво следва?
Сегашният отчаян опит да се съберат муниции, за да се гарантира оцеляването на Украйна, не е план "Б" за Запада. Определението за "победа" все още липсва. Не е ясно какви трябва да са предпоставките за "честни" преговори с Русия. В действителност план "Б" на западния Алианс предполага избор: спешно намиране на начин и средства за засилване на подкрепата за Украйна или вариант на компромис и преговори с Русия. Още: Тероризмът и Олимпиадата в Париж: Китайски анализ
Вариантът на Макрон да влезе онлайн в Украйна изглежда неубедителен. Никакви разговори за разполагане на войски на НАТО не представляват сериозна заплаха за военното превъзходство на Русия. По-скоро това е сигнал за решимост на Запада, предназначен да укрепи морала на украинците в решителен момент, както и вид гаранция, че в случай на фиаско самият Макрон няма да бъде обвинен, че стои отстрани и се държи безгласно. Но ако погледнете реалистично на нещата, какво могат да направят 2000 френски войници в Украйна, за да променят радикално баланса на силите? Разбира се, това ще бъде само временна мярка, но с риск от още по-голямо фиаско - като се има предвид, че контингентът на НАТО в Украйна няма да бъде защитен от член 5 и със сигурност ще стане „легитимна цел“ за руските ракети и дронове.
Твърденията, направени през последните седмици, са неоснователни. Победата на Русия наистина е „недопустима“. Западният алианс няма нито желание, нито ресурси да поеме инициативата в Украйна. Въпреки всички гръмки изявления, че Запада не трябва да се сдържа и трябва безстрашно да прекрачи червените линии на Москва, той няма истинско желание за борба между Русия и НАТО, пише още The National Interest.
Липсата на реализъм в западната реторика е очевидна. Има сериозен риск не Запада да даде урок на Русия и да постави Путин на мястото му, а обратното. Ами ако Русия е тази, която учи Запада как да използва твърда сила и да води междудържавни конфликти през XXI век? Русия е тази, която прокарва своята интерпретация на суверенитета на великата сила, в която една единствена, издръжлива и непоклатима държава може да победи обединения суверенитет на ЕС и НАТО.
Всички неведнъж сме чували контрааргумента, че на Путин по принцип не може да се вярва и че той ще се задоволи само с пълното унищожаване на Украйна като независима държава. Дали обаче сляпото продължаване на неефективния план "А" на Запада няма да доведе до пълното физическо унищожение на Украйна? Именно поради тази причина папа Франциск призова западните лидери „да не се срамуват да започнат преговори, преди ситуацията да се е влошила“. Още: "Няма да спре в Украйна": Какви са следващите стъпки на Путин?
Нов подход към конфликта в Украйна няма да възникне от празна реторика и морализаторство. Само думите не могат да предотвратят победата на Русия. Това, което наистина е необходимо, е ясна сметка за това какво реалистично може да бъде постигнато с наличните средства и какви биха били разходите, рисковете и ползите при други сценарии. В края на краищата продължаването на загубата в очакване на нови резултати определено не е рецепта за успех.
Автор: Матю Блекбърн
Превод: Ганчо Каменарски
