Аднан Хасан, сирийски кюрд, най-накрая има надежда за себе си и народа си. Преди две години бойци от „Ислямска държава“ почти завладяха родния му град Кобани, намиращ се близо до турско-сирийската граница и убиха 10 члена от семейството му. Сега, когато джихадистите са отблъснати надалеч и отиват към окончателно поражение, нов университет отваря врати в града и Хасан ще бъде професор по кюрдски език и литература. Това е първият университет в кюрдските райони и първият в Сирия, в който ще се изучава кюрдски език.
Бъдещето на народа му, най-голямото етническо малцинство в Сирия, което дълго е било остракизирано от властите, не може да изглежда по-добре, казва той.
„Ние живеем в мечта и чакаме тази мечта да се сбъдне“.
През границата, Иракски Кюрдистан предизвика сериозна конфронтация със съседите си и Багдад, като проведе референдум за независимост. Междувременно, сирийските им братя правят големи стъпки към тяхната, по-малко амбициозна цел: спечелването на признание за самоуправление, спечелено по време на сирийската война. Те казват, че сега техните аспирации за федерална система в Сирия, могат да намерят международна и местна подкрепа и са в позиция на играч, с който Дамаск трябва да се съобразява при всякакво финално разрешение на конфликта в страната.
Може би е още по-важно, че те имат територия. Подкрепяни от САЩ в борбата срещу „Ислямска държава“, кюрдските сили контролират около 25 процента от Сирия,
Те държат по-голямата част от северната граница с Турция и се разшириха в некюрдските области, доминирани от арабско население. Американците разгърнаха военни бази на тяхна територия, за да осигурят военна помощ за доминираните от кюрдите „Сирийски демократични сили“, както и за да подготвят и съветват силите за сигурност и новата гражданска администрация на освободените райони.
Кюрдите поддържат добри връзки и с Русия и са сигурни, че могат да удържат Турция, която се противопоставя твърдо на създаването на ново кюрдско образувание на границата си.
Управляващата кюрдска „Партия на демократическия съюз“(PYD), оглавява една де-факто самоуправляваща се администрация на кюрдския регион в северна Сирия, известен като Рожава. Като част от усилията им за насърчаване на федерална система, те избраха нови местни консули, в края на миналия месец. До края на 2018 година, кюрдите се надяват да изберат първия местен парламент, в който представителство ще имат кюрди, араби, асирийци и туркмени.
„В Рожава имаме федерален проект. В (Иракски) Кюрдистан вече има дългоочаквана държава. Двете области се допълват една друга, реализирайки кюрдските аспирации за достоен живот“, казва Хасан.
Това е забележителен обрат. Сирийските кюрди съставяха около 10% от предвоенното население от 23 милиона, но Дамаск потискаше всякаква проява на идентичността им в доминираната от араби страна.
Ликуващи сирийски кюрди празнуваха референдума за независимост на съседите си, като развяваха знамена на Иракски Кюрдистан до знамената на своята собствена милиция и надуваха клаксоните на автомобилите си до късните часове на нощта.
Но нарастването на кюрдската власт в Ирак и Сирия не означава, че двете области отиват към обединение. Те продължават да са разделени от политически противоборства.
Референдумът в Иракски Кюрдистан предизвика остра опозиция от правителството на Ирак, както и от Иран и Турция, които се страхуват, че той ще насърчи сепаратистки настроения сред собствените им кюрдски малцинства и ще преначертае картата на Плодородния полумесец, начертана след края на Първата световна война.
Освен това, срещу референдума се обявиха и повечето араби. Ливанската „Хизбулла“ обвини САЩ, Саудитска Арабия и Израел, единствената държава, която подкрепя независимостта на кюрдите, че манипулират този народ да започне още една война.
Лидерите на сирийските кюрди казват, че тяхната визия за федерална система в Сирия ще запази единството ѝ, давайки значителна автономия на различни региони.
Те описват своето предложение като изход от гражданската война в страната, която тече вече седма година.
За първи път, правителството на президента на Сирия Башар Асад даде сигнали, че може би е готово да води разговори с кюрдите.
Външният министър на страната Уалид ал Моалем наскоро отбеляза, че сирийските кюрди искат „някаква форма на самоуправление“ в рамките на Сирия, за разлика от иракските им събратя, които се борят за независимост.
„Това е нещо, за което може да се водят преговори и ще го обсъдим. Когато приключим войната с „Ислямска държава“, може да седнем с нашите кюрдски синове и да намерим формула за бъдещето“, каза той.
Илхам Ахмед, висш кюрдски чиновник, от едно от политическите крила, заяви, че правителственото съобщение може да изиграе ролята на отправна точка в предстоящи преговори, подчертавайки че предложението за федерация не е само за кюрдите.
Този народ „се превърна в черен кон, който не може да бъде подминаван или изключван, както в миналото. Ние ще участваме на практика в политическите процеси и ще имаме влияние върху тях“, казва той.
Сирийското правителство далеч не е готово да дели властта си, ентусиазирано от победите си на бойното поле и твърдата подкрепа от Русия и Иран. Въпреки това, неговата позиция все още не е толкова сигурна, с няколко местни примиря на различни фронтове, податливи на разваляне и увеличаващото се присъствие на регионални и международни въоръжени сили на територията му.
Сериозен проблем за кюрдите може да се окаже конфронтацията с Турция.
Анкара гледа на сирийските кюрди като на издънка на собствените си кюрдски бунтовници, водени от Работническата партия на Кюрдистан (ПКК) и е решена да прекърши кюрдската власт край границата си. Миналата година нейната армия създаде териториален коридор в Сирия, за да предотврати обединението на кюрдските области по продължение на границата ѝ.
Турски части, заедно със сирийски съюзници, се сблъскаха с кюрдските части, контролиращи района около северозападния град Африн. В събота Турция обяви, че започва военна операция в съседната провинция Идлиб, контролирана от различни джихадистки групировки, като отчасти цели да блокира кюрдска експанзия и в тази провинция.
Междувременно, има надпревара между САЩ и кюрдите, от една страна и съюза Сирия-Русия-Иран, от друга, в богатата на петрол източна провинция Дейр-ез-Зор. Всяка от страните се бори да завземе, колкото може повече територия от „Ислямска държава“. Това състезание може да определи бъдещите граници на администрираната от кюрдите област.
Освен това, в тази надпревара се вижда противоборството между САЩ и Иран за влияние в Сирия.
„САЩ могат да ограничат свободата на действие на Иран в региона, като станат основния патрон на кюрдите“, докато опитват да са „учтиви с Турция“, казва Джошуа Ландис, експерт по Сирия и професор в Университета на Оклахома.
Политическите организации на сирийските кюрди са идеологически свързани с турските кюрди от ПКК и са вдъхновени от лидера им Абдула Йоджалан, който се кри в Сирия близо 20 години, докато правителството в Дамаск не го изгони през 1998 година.
От тогава той е в турски затвор, но в северна Сирия е въздесъщ.
Наричан на галено „Апо“, или чичо на кюрдски, визията на Йоджалан смесваща марксизъм, със социален егалитаризъм и революционната, за мюсюлманите, идея, жените да стоят наравно с мъжете в управлението има огромно влияние над кюрдските бойци и чиновници. Из целия район има графити изобразяващи освобождението на жените и затворения Йоджалан.
Вашингтон намери в клонящите към секуларизъм, дисциплинирани бойци, основната си опора в Сирия. Посъветва ги да се ребрандират, за да се разграничат от ПКК. Американският генерал Реймънд Томас, началник на управлението за специални операции, описа като „брилянтна идея“ да се включи демокрация в тяхното ново име: Сирийските демократични сили.
Мазлум Кобани, кюрдският командир, който предвожда СДС и е измислил името, предупреди, че без политическата подкрепа на Вашингтон за федералната идея, придобивките от войната срещу „Ислямска държава“ могат да бъдат загубени. Той твърди, че правителството и неговите съюзни шиитски милиции продължават да са „заплаха“.
„Ние не искаме да се бием повече, но ще се защитаваме“, каза той пред репортери, по време на първия си коментар пред пресата през септември.
Предизвикателствата са и вътрешни, тъй като кюрдските общности остават разделени.
Управляващата партия в Иракски Кюрдистан развива отношенията си с Анкара от много време – най-големият враг на сирийските кюрди. Затвореният Иракски Кюрдистан зависи от Турция за достъп до външния свят, който му е нужен, за да продава нефта си. Когато сирийските кюрди за пръв път установиха самоуправление рано в гражданската война, иракските им събратя затвориха границата си с Рожава.
Някои се надяваха тази вражда да намали опозицията на Турция срещу референдума за независимост на иракските кюрди, но е малко вероятно Ербил да продължи да дразни Анкара като омекоти позицията си спрямо сирийските си сънародници. Няколко дни след референдума, чиновници от сирийското самоуправление на бяха пуснати в Сирия, опитвайки се да преминат през Иракски Кюрдистан.
И сред сирийските кюрди има вътрешна вражда, някога могъщия Кюрдски Национален съвет е в съюз с управляващата партия в Ербил и отказва да участва в проекта за самоуправление. Много от неговите членове в момента живеят в столицата на иракските кюрди.
Халид Али, член на опозицията, живеещ в Ербил, каза, че неговото семейство е трябвало да прибере един от най-младите си членове от Рожава, преди да започне гимназия, страхувайки се, че той ще бъде вербуван от милициите. „Има извънредна милитаризация в обществото“, каза той.
Все пак, вярата в бъдещето е осезаема в Рожава. Ресурсите се използват за възстановяване на разгромените градове като Кобани. Печалбите от петролните находища завзети от „Ислямска държава“ са напълнили хазната на кюрдската администрация.
Хасан, 29-годишен кюрдски учител, казва, че новият Университет на Рожава ще отвори врати през ноември за 400 студента. Обучението по кюрдски език ще има висок статут, подобна на обучението на инженери и доктори.
Въпреки притесненията си, че някои от колегите му, които са стигнали до властта, може „да се корумпират“, той вярва, че администрацията ще избере правилния курс, водена от визията на Йоджалан и от „жертвите на мъчениците“. Той се надява бъдещото управление да работи заедно с другите кюрдски партии.
„Тази администрация ще бъде слаба ако остане сама“.
Daily Star Lebanon
