Доскоро корейската конфронтация се смяташе за най-голямата заплаха, пред която е изправен светът. След това Китай се намеси, защото не иска да има горещ конфликт по границите си, който би могъл да засегне икономиката му. Китайският президент Си Дзинпин покани Ким Чен Ун в Пекин и те имаха ключова среща в края на март, която изигра основна роля в разсейване на напрежението в Тихоокеанския регион. Сега има съобщения за евентуална среща между Ким и президента на САЩ Доналд Тръмп, докато между двете велики сили има битка в търговията. По този начин Северна Корея изглежда бе отстранена от списъка като най-слабата брънка във верига, която може да предизвика по-голяма, глобална война, пише в свой анализ Мурат Йеткин за Hürriyet Daily News, цитиран от БГНЕС, посветен на военния конфликт в Сирия.
Преди няколко седмици съобщенията за седемгодишната сирийска гражданска война бяха ограничени предимно до военната операция на Турция срещу заплахи за сигурността ѝ през границата в северозападния район Африн. Вашингтон се опита да попречи на Турция да продължи своята операция срещу действащия на терен партньор на САЩ срещу „Ислямска държава“ (ИД) и „Отрядите за защита на народа“ (ОЗН), които според Анкара са сирийското разклонение на забранената Кюрдска работническа партия (ПКК).
Но от миналата седмица фокусът се насочи към предполагаеми химически атаки на Башар Асад срещу градове и региони извън контрола на режима, Източна Гута, Дума и други. Тръмп реагира неочаквано силно на нападенията заедно с Франция и Великобритания, докато руският президент Владимир Путин очаквано силно подкрепи режима на Асад, отричайки, че използва химическо оръжие.
Турският президент Реджеп Ердоган категорично осъди "онези, които стоят зад атаката", като внимаваше да не обвинява пряко Русия. В отговор на по-ранно изявление на руския външен министър Сергей Лавров Ердоган заяви също, че Турция ще предаде контрола над Африн на бъдещо избрано правителство в Сирия, а не непременно на сегашния режим, както настоява Русия. Факт е, че непряката подкрепа на Русия за Турция в операцията в Африн срещу ОЗН направи работата на турската армия много по-лесна. Въпреки това позицията на Турция остава ключов фактор в сирийската картина като съюзник на НАТО в САЩ в сътрудничество с Русия в Сирия.
Докато Москва опитва с дипломатически маневри да печели време, блокирайки гласуване на Съвета за сигурност на ООН за Сирия, САЩ обещаха по-твърди действия, включително военна операция срещу сирийския режим. Тръмп отмени планирано пътуване до Перу и Колумбия, което означава, че той е на прага да вземе важно решение, докато Русия съобщава, че силите ѝ в Сирия и Средиземноморието са поставени в най-висока степен на бойна тревога. Зачервени. Налице са изтекли доклади за 22 възможни цели в Сирия, които биха могли да бъдат атакувани от САЩ, но руски части са разположени в някои от тези цели, което може да измести проблема на друго ниво.
Междувременно израелски самолети удариха въздушната база Т-4 в Сирия, близо до Хомс, за която се твърди, че е източник на скорошни атаки с безпилотни самолети. Съобщено беше, че телата на седем ирански офицери, убити при атаката, са изпратени в Техеран. Интересен страничен факт в тази история е, че Руското външно министерство извика израелския посланик в Москва, за да протестира срещу атаката.
Напрежението в Сирия се повишава с всеки час. Въпроси се задават за това каква би била руската реакция ако САЩ ударят Сирия, дали руската реакция ще бъде насочена към американското присъствие в Сирия заедно с ОЗН/ПКК и каква роля ще поеме Иран в такъв сценарий. Само тези въпроси показват, че Сирия в момента е най-слабата брънка в по-мащабна война, която трябва да бъде избегната чрез дипломация.
