Насим Никълъс Талеб е ливански и американски икономист и есеист. Автор е на книгите "Надхитрени от случайността: Скритата роля на случайността в живота и на пазара", "Черният лебед: въздействието на слабо вероятното в живота и на пазара" и "Антикрехкост: Как да извлечем ползи от хаоса".
Не вярвайте на това, което чувате, вярвайте съвсем малко на това, което четете и вярвайте само на половината от това, което виждате
Когато аз и Паскал Кирило (Професор по приложна теория на вероятностите - бел. прев.) изследвахме историческите описания на войните за нашите статистически анализи на насилието, ние открихме огромни дупки - хората приемат числата за божа истина, а същевременно много изчисления са измислица. Много историци, "учени" политолози и други им се хващат, а после пишат книги. Например станахме свидетели как научнопопулярният автор Стивън Пинкър основа своя анализ на въстанието на Ал Лушан в Китай през VIII век върху калпаво надценяване - реалните числа на жертвите могат да бъдат значително по-малки. По-голямата част от тезите на Пинкър за намаляването на равнищата на насилие по света зависят от това, че миналото е било по-насилствено. По този начин те стават още по-дискредитирани (тезата е така или иначе нестабилна, защото твърденията на Пинкър противоречат със статистическите данни, които той осигурява).Питър Франкопан в своя превъзходен труд "Пътищата на коприната" изглежда е схванал идеята - изчисленията на жертвите от Монголската инвазия са надути, понеже тези, които ги правят преувеличават опустошенията, които са причинили, за да сплашат опонентите си - все пак войните не се водят за убийствата, а за да подчинят някого.
Но не само Стивън Пинкър шикалкави - числата за много войни изглежда, че са извадени от никъде. Някои журналисти цитират някоя личност на някоя конференция. Тези цифри достигат до водещи издания като "Льо Монд" или "Ню Йорк Таймс" и после тези числа се затвърждават за бъдещите поколения. За нашия опит да се изгради строг количествен метод за историографията, ние изградихме техники на статистическа устойчивост, състоящи се от подбор на "историите от миналото", отчитане на миналото при установяването на най-ниската и най-високата възможна величина, създаването на десетки хиляди "исторически пътища" и изчисляването колко "стабилни" са промените в общата съвкупност. Открихме, че никой историк не се е занимавал с подобни изчисления, за да провери вероятността на дадени твърдения, а същевременно статистиката може да помогне.
Това ме "удари" , когато трябваше да погледна в изчисленията за сирийските бежанци в Ливан - отново числата варират без особени ограничения, скачайки нагоре от доклад на доклад. Но ние можем да преценим предразсъдъците и да преценим, че са преувеличени. В една от общините в Ливан ми бе съобщено, че броят на бежанците в града, въпреки че е голям, е значително по-нисък от използвания от бюрократите в ООН. Съмнението ми е, че действителният им брой е около една трета от публикуваното. Макар и това да е оптимистично за Ливан (има по-малко бежанци отколкото се твърди, така че нека се притесняваме по-малко за стабилността на страната), това не е добро за финансирането на агенциите на ООН и за живота на бюрократите в тях.
Сега да преминем към реалистичното изчисляване на сделките от Сирийската гражданска война. Чуваме, че са загинали половин милион души там. Казва ни се, че много са "убити" от президента на Русия Владимир Путин, от президента на Сирия Башар Асад и дори и от руската царица Екатерина Велика (която е тероризирала османците в Леванта след инвазията си на Крим през XVIII век). Лесно можем да се убеди, че голяма част от информацията, която получаваме за "касапина от Дамаск" е съмнителна: някои финансирани от Саудитска Арабия и Катар ПиАр компании във Вашингтон и Лондон показват хиперактивност. По същия начин стои положението и с броя на болниците в Източно Алепо, където "Ал-Кайда" е базирана (и откъдето тя обстрелва цивилните от другите части на града). Някак си броят на болниците на глава от населението в Източно Алепо изглежда, че е многократно по-голям в сравнение с останалата част на света. Всеки ден чуваме как руснаците са разрушили поредната болница и същевременно прес-секретарят на държавния департамент на САЩ Джон Кирби не може да назове никой от петте болници, които обсъжда. Виждам пропагандисти и апологети на "Ал Кайда", които подмятат числа, които биват цитирани. Много идиоти ще цитират числа от финансирания от фактически салафитския Институт за Близкия изток Чарлз Листър и накрая тези числа ще попаднат в някой сериозен вестник, а от там ще бъдат публикувани за бъдните поколения. Веднъж видях как сериозен журналист от САЩ ("експерт" по Сирия" публикува на профила си в социалните медии кървави сцени като доказателство за убийствата, извършвани от режима на Асад. Оказа се, че тези снимки на "умиращи дечица - жертви на Асад" са били от Либия през четири години. Изглежда, че тези снимки са били пробутани от финансирана от Катар ПиАр агенция. Нейната реакция бе безсрамна: "Не смятате ли, че Асад не може да извърши такива престъпления?"
Не вярвайте на това, което чувате, вярвайте съвсем малко на това, което четете и вярвайте само на половината от това, което виждате е съветът ми като на бивш играч на финансовите пазари. Като трейдър и статистик съм учен да приемам данните сериозно, да не вярвам в ничии цифри и да избягвам хора, които са толкова наивни, че да се ангажират с политика, основана на сензационни, но съмнителни снимки на разруха: фалшивите снимки на умиращи деца са нещо, което никой не може да поставя под съмнение без да бъде приет за проклетник. Като гражданин изисквам присъдата "убиец" да бъде установена от закона, а не от финансирани от Саудитска арабия медии. Веднъж заклеймен като убиец или касапин, край на залаганията. Не мога да повярвам колко са глупави правителствата и бюрократите. Но те са.
Послепис: Изглежда, че реалистичния брой на загиналите при въстанието в сирийския град Хама на "Мюсюлманско братство" през 1979-1982 г., за който се съобщава, че е между 30 и 40 хил. жертви, в крайна сметка е 2000. Критично погледнато, мистериозното набъбване на изчислената цифра се извършва постепенно в течение на времето, без представяне на нова сигурна информация.
После-послепис: Бил Клинтън, тогава президент на САЩ, заяви през 1999 г., че броят на жертвите в Сърбия, Босна и Херцеговина и в Хърватия е около 250 хил. души: най-малко два или три пъти повече от числото, което съставя горната граница на настоящите изчисления. Но раздуването на Клинтън удари тавана когато стана въпрос за Косово. От неговите 100 хил. "изчислени" косовари, едва между три и пет хиляди се оказаха загинали. И въпреки това той изравни със земята мястото и демонизира сърбите въз основа на тези информация.
Да отбележим, че финансираните от Саудитска Арабия ПиАр компании бяха също активни в историята около Косово.
Medium.com
