През последното десетилетие възраждащата се Русия на Владимир Путин служи като постоянен източник на безпокойство за мнозина на Запад.
И тези притеснения са напълно оправдани. Не може да се отрече, че през този период увереността на Путин и представителите на най-близкото му обкръжение в техните правомощия се е увеличило. Независимо дали става дума за анексиране на територии, принадлежащи на друга държава, подкрепа на диктатор във война на територията на друга държава или отравяне на дисиденти на руска земя, Путинският Кремъл изглежда вече не търси одобрение от Запада, което позволи на агресивността на Москва да расте без да може да се окаже влияние върху нейното поведение.
От няколко седмици целият свят наблюдава прояви на повишено самочувствие на Русия. Във време, когато цените на газа се покачват в цяла Европа поради намаляващите доставки от Русия и когато Путин прекъсва и без това слабите дипломатически връзки с НАТО, си струва да проучим как западните политици тълкуваха погрешно действията на Путин и доколко подцениха неговата готовност да използва това оръжие, което е на негово разположение.
Енергийната криза, която обхвана цяла Европа, ясно демонстрира изключително мощното оръжие, което дава на Русия сериозно предимство в отношенията й с Европа – газовите запаси.
Не е тайна, че много европейски страни, включително Германия, зависят от доставките на руски природен газ. И възникналият недостиг на тези доставки ясно демонстрира не само икономически, но и геополитически рискове от подобна зависимост.
Макар Русия да изпълнява всичките си договорни задължения за снабдяване на европейските страни, анализатори казват, че тя е в състояние да увеличи износа, така че Европа да може да попълни запасите си преди студената зима - тоест да намали разходите за европейците и да успокои нервите им.
Междувременно руската страна задава въпроса: защо трябва да правим това? Москва все още чака германският регулатор да одобри пускането на „Северен поток 2“, спорен газопровод, който ще свърже Русия с Германия и ще позволи доставките на големи количества природен газ за Западна Европа. „Ако утре германският регулатор даде разрешение за доставката, вдругиден доставката ще започне – 17,5 милиарда кубически метра“, каза Путин по време на форум на 21 октомври, като добави, че причината за газовата криза и високите цени на природният газ е енергийната политика на Европейския съюз.
Руският газопровод предизвиква толкова много противоречия, защото мнозина го виждат като проект, който ще позволи на Москва да увеличи своето геополитическо влияние. Тези опасения се засилиха, когато по-рано през октомври руският вицепремиер Александър Новак каза, че „ранното завършване на сертифицирането“ на газопровода „Северен поток 2“ ще помогне за „охлаждане на ситуацията“ на газовия пазар.
В допълнение към финансовите и геополитически предимства, които зависимостта на Европа от руския газ носи на Москва, тя също така помага за подхранването на политическия наратив, който се е развил с течение на времето в Русия: Западът постоянно греши.
„Същността на този наратив е, че Европа и Западът трябва да преразгледат своята неефективна политика, независимо дали става въпрос за енергийни въпроси, намеса във вътрешните работи на други държави или държавно изграждане“, каза Олег Игнатов, старши анализатор в Кризисната група в Русия.
„Преди десет години този аргумент беше до голяма степен отбранителен, защото Кремъл искаше да се защити от критики от западни правителства и неправителствени организации. Но сега Русия може уверено да твърди, че политиката на Запада в Либия, Сирия и Афганистан се оказа такъв провал, че подходът на Русия всъщност беше правилен от самото начало“, добави Игнатов.
Неуспехите на Запада и успехите на Русия, разбира се, се оценяват във връзка с приоритетите на всяка страна. Путин веднъж каза, че разпадането на Съветския съюз е "най-голямата геополитическа трагедия" на XX век.
Ако вземем предвид този фактор, когато анализираме поведението на Путин през последните 10 години – анексирането на Крим, психологическия натиск върху Запада във връзка с военните действия в Сирия чрез отричане на участието на Русия, подбуждане на напрежение в отношенията между НАТО и Турция – по естествен начин се изгражда имиджът на лидер, който се опитва да възстанови достойнството на страната си и охотно се възползва от всякакви възможности, които му дават наивните му чуждестранни колеги.
„От края на Студената война мнозина от поколението Путин продължават да вярват, че страната им все още е в политическа война със Запада“, каза Марк Галеоти, почетен професор в University College London, който в момента живее в Москва.
„Тази тенденция се изостри след анексията на Крим през 2014 г. и именно тя обяснява защо сега, както виждаме, Русия е много по-свободна да разполага войските си по международните граници, да разпространява дезинформация и да преследва политически дисиденти. Що се отнася до Русия, тя се намира в състояние на бойна готовност“, продължи Галеоти, добавяйки, че „за Запада Русия, разбира се, е изключително дразнещ фактор, но едва ли е чак такава заплаха“.
Според някои анализатори относително ограниченият характер на заплахата, произтичаща от страна на Путин, е накарала Запада да свикне да показва доста муден отговор на руската агресия. От своя страна от това се получи, че сега Путин може да обърне действията си на агресия, без да има сериозни последствия от това.
Логиката изглежда така. Руските агенти, извършили отравянето на бивш шпионин на руското разузнаване в Обединеното кралство, разбира се, са действали зловещо и страшно. В действителност обаче това представлява малка или никаква заплаха за самото Обединено кралство, така че опитът да се продължи с налагането на санкции срещу няколко членове от най-близкото обкръжение на Путин може да доведе до повече проблеми, отколкото си струва.
Това потенциално е от полза за Путин, защото позволява на руския президент да представи подобни събития като доказателство, че той е неуязвим силен лидер, който създава проблеми на Запада. Путин засегна темата в речта си на годишната среща на Международния дискусионен клуб "Валдай" в Сочи на 21 октомври, когато разкритикува Съединените щати за бъркотията, която причиниха в Афганистан.
„Дългогодишен проблем за Запада е, че той разглежда всеки враждебен акт на Русия като изолиран инцидент, вместо да вижда цялата картина на Русия, която не се стреми да играе по правилата на Запада“, каза Кийр Джайлс, старши научен сътрудник в Кралския институт за международни отношения (Chatham House) и автор на предстоящата да излезе книга „Как Русия получава своето“.
За Джайлс това е в основата на случващото се сега.
„Русия става все по-отворена и праволинейна. Когато Русия използва европейската газова криза, за да осигури сертифициране на своя газопровод „Северен поток 2“, или когато прекъсне всички останали връзки с НАТО, това се прави открито и Москва вече не се преструва, че търси добри отношения със Запада. Наблюдаваме същата тенденция вътре в Русия: нарастването на интензивността на репресиите сега е очевидно, а темпът им се ускорява, защото на Кремъл сега му е все едно.“
Ограничените последици за Запада, разбира се, не носят утеха за онези, които се противопоставят на Путин в и извън Русия.
„Путин е опортюнист. Разединението на НАТО е най-големият подарък, който може да получи “, каза Рихо Терас, бивш командващ естонските въоръжени сили. „Зависимостта на Германия от руския газ е проблем за тези от нас, които споделят общи граници, защото подкопава единството. Брекзит може да е добър за Обединеното кралство, но повдига въпроса за европейска армия, която очевидно ще бъде по-слаба от НАТО.“
Някои твърдят, че най-голямата стойност на Путин е истерията и преувеличаването на заплахата, която той представлява за части от Запада, в съчетание с вялата ответна реакция от мощни сили, включително Съединените щати, на неговите откровено враждебни действия.
„Всеки път, когато възникне възможност, той ще я използва. Това се случи в Украйна, случи се в Грузия. Той разбира само силата и ако продължим да демонстрираме разединение, той ще реагира съответно. Той е уличен гангстер. Западът се опитва да надиграе Русия, като описва около нея кръгове на кънки за фигурно пързаляне, докато Путин играе хокей “, каза Терас.
Опозиционерите в Русия са искрено убедени, че Западът е в състояние да предприеме действия, за да отслаби позицията на Путин.
„Въвеждането на лични санкции срещу хора, близки до Путин и виновни за корупция и нарушения на правата на човека, в значителна степен ще допринесе за постигането на тази цел“, каза Владимир Ашурков, опозиционен политик и изпълнителен директор на Фонда за борба с корупцията на Алексей Навални.
Обаче митът, който беше подхранван от объркването и бездействието на Запада, митът за това кой е Путин и какво иска, до известна степен помага за създаването на гигант, който действа с нарастваща безнаказаност, за да подхранва мита за себе си в Русия.
Въпреки цялата истерия около Русия през последното десетилетие, вероятно нежеланието на Запада да разбере наистина Путин е помогнало за създаването на най-опасната от всички възможни версия на този човек.
……………
Анализът е на Люк Магий, Си Ен Ен
