През последните два месеца редица висши китайски генерали изчезнаха от общественото полезрение. В това число влизат уволненият вече министър на отбраната Ли Шанфу и ръководството на елитните ядрени сили.
Всичко това е изненадващо, като се има предвид схващането, че китайският президент Си Дзинпин доминира над Народноосвободителната армия (НОАК). Всъщност фактът, че подобни инциденти не само продължават, но и засягат някои от най-чувствителните части на НОАК, показва границите на властта на Си.
Недоверие във висшите офицери
Той и Китайската комунистическа партия (ККП) в по-широк смисъл отдавна са предоставили на НОАК значителна автономия да управлява собствените си дела. Предоставянето на висока степен на независимост на НОАК помага да се гарантира политическото ѝ подчинение на Си и партията, но при липсата на граждански механизми за контрол и балансиране се създават и условия за разрастване на злоупотреби и слаба отчетност. Макар че подробностите за последните чистки все още са неясни, те отразяват липсата на доверие на Си в някои от най-висшите му офицери.
Още: Пред заплахата от Китай: Тайван показа първата си подводница собствено производство (ВИДЕО)
Подобни съмнения относно компетентността на хората му и оборудването, което те очевидно управляват неправилно, биха могли да натежат върху изчисленията на Си Дзинпин за рисковете от започване на конфликт. А това го прави по-малко сигурен, че решението за използване на сила ще постигне желаните резултати. Докато Си се съмнява в историите, които му разказват неговите генерали за собствената си квалификация, недоверието в собствената му армия вероятно ще служи като възпиращ фактор за война в Тайван, анализира Foreign Affairs.
Изчезналите
Вълната от изчезвания на публични фигури от армията (не броим бившия външен министър Цин Ган) започна през август, когато висшият командир и политическият комисар на ракетните сили на НОАК бяха заменени с назначения от военноморските и военновъздушните сили. Това бе изключително необичаен ход, при който бяха заобиколени офицери от по-нисък ранг. Съвпадна с разпространението на слухове за корупция и продажба на военни тайни във висшите нива на тази служба, въпреки че не бяха обявени никакви обвинения.
Още: Сателитни изображения: Наскоро Русия, Китай и САЩ са разширили ядрените си площадки (ВИДЕО)
Процесът продължи, когато ръководителят на китайския военен съд беше уволнен от Националния народен конгрес. След това през септември наблюдателите забелязаха, че министърът на отбраната Ли Шанфу не се е явил на няколко планирани срещи, което потвърди слуховете, че той също е разследван за подкупи в системата за обществени поръчки.
Тези изчезвания бяха изненада за много наблюдатели. Си често е представян като най-могъщия ръководител на китайската армия след мандата на Дън Сяопин като председател на Централната военна комисия през 80-те години на миналия век. Си Дзинпин е бил активен по военните въпроси още преди издигането му за председател на тази комисия през 2012 г. Той е син на командир на Червената армия и съюзник на Мао Дзъдун, бил е секретар на министъра на отбраната в началото на 80-те години на ХХ в., често е координирал с военните въпроси, свързани с мобилизацията, по време на провинциалната си кариера през 90-те и началото на новия век и е бил заместник-председател на Централната военна комисия при президента Ху Дзинтао от 2010 до 2012 г.
Оттогава Си издигна авторитета си в рамките на т.нар. система за отговорност на председателя на военната комисия, според която председателят носи крайната отговорност за ключови военни решения. Освен това китайският президент прекарва повече време от предшествениците си в инспектиране на военните части и публикува няколко военни трактата, които станаха задължителна литература за военнослужещите.
Премахването на висши служители, които са корумпирани или със съмнителна политическа лоялност (или и двете), беше основна задача за Си в началото на мандата му като председател на военната комисия през 2012 г. В периода 2013-2016 г. антикорупционната му кампания бе насочена към поне 45 високопоставени военни служители, както и до пенсионирани военни като бивши заместник-председатели на комисията. Оттогава насам антикорупционните разследвания са станали по-редки, което спомага за възприемането на мнението, че ранните усилия на Си за прочистване на китайската армия са били до голяма степен успешни.
Още: Ние ли сближихме Русия и Китай толкова, чудят се в САЩ
Си Дзинпин също така продължава да участва активно в назначенията във военната сфера, като се съобщава, че има влияние върху повишенията до ранг генерал-майор. На 20-ия партиен конгрес миналата година президентът на Китай избра нов списък с офицери за Централната военна комисия, включително министъра на отбраната Ли Шанфу. Предполагаше се, че тези кандидати са надеждни, компетентни и лоялни.
Снимка: Getty Images
Конкретните случаи са още по-изненадващи заради длъжностите, които са заемали тези служители. Ракетните войски отговарят за китайските междуконтинентални балистични ракети и поради това са най-чувствителната служба на НОАК. Военният съд е част от апарата за вътрешен контрол и като всяка военна съдебна система изисква ръководството му да не е скандално, за да изпълнява задълженията си. Министърът на отбраната е един от само шестте униформени офицери, които заседават в Централната военна комисия, и е най-добрият военен дипломат на Китай, който управлява отношенията с руската армия и други сили.
Вероятно кандидатите за всяка от тези длъжности щяха да бъдат подложени на възможно най-строга проверка и лично одобрени от Си. Неуспехът му да осигури изпълняването на тези ключови роли повдига въпроси относно успеха му в управлението на армията в по-широк план.
Още: Тайван e под тревога: Само за ден са засечени 103 китайски военни самолета
Корупционни сделки
Изчезванията подсказват, че властта на Си над НОАК може да не е толкова цялостна, колкото се предполага. Те отразяват и фундаменталната структура на гражданско-военните отношения в Китай, която помага да се обясни как случаите на корупция и лошо управление могат да продължат дори в много чувствителни части на армията. Въпреки че Си се е утвърдил като влиятелен председател на военната комисия, НОАК все още е в основата си самоуправляваща се институция. За разлика от западните армии, в нея няма външни механизми за контрол и баланс - например надзор от страна на Конгреса, независима съдебна система или разследващи журналисти. Освен това, само с няколко изключения, Си не вкарва във военния щаб близки сътрудници, които са го познавали през цялата му кариера - за разлика от американската система, при която президентите подреждат бюрокрацията с лоялни политически назначения.
НОАК винаги е била изолирана, но през 80-те години на миналия век постига особено висока степен на автономност. През предходното десетилетие, при управлението на Мао, НОАК е силно ангажирана с управлението на страната, а висшите офицери заемат висши постове в партията. Дън предпочита управлението от граждански технократи и нарежда на армията да се върне в казармите, където да се съсредоточи само върху военната модернизация. Той също така иска от тях да направят това с нищожни бюджети (армията е последната от неговите "четири модернизации"). Неявната сделка тогава е, че НОАК ще може да действа както намери за добре, ако приеме партийното управление и не се превърне в заплаха.
Гражданските лидери се съгласиха да дадат на военните широка свобода на действие. Дън също така разреши на НОАК да управлява огромни бизнес империи, което доведе през 90-те години до известни случаи като агенти по военни поръчки, които внасяха и продаваха луксозни автомобили. Наследниците на Дън - Дзян Дзъмин и Ху, изпитваха големи трудности да убедят НОАК да се оттегли от подобни начинания, разказва Foreign Affairs.
Си насърчава НОАК да бъде по-чиста и професионална, продължавайки темите на своите предшественици. Преди години той позволи на армията да продължи да се самоконтролира с малка намеса от страна на външни органи.
Още: Как Западът проспа успеха на китайския "Път на коприната"
Основната причина за тази автономия е, че Си трябва да получи и поддържа подкрепата на НОАК. Въпреки че е решен да изкорени мрежите от корумпирани и потенциално нелоялни офицери, той се нуждае от подкрепата на висшия команден състав, за да консолидира властта си и да осъществи това, което ще се превърне в най-широкообхватното военно преструктуриране от 50-те години насам. Тази промяна включваше съкращаване на 300 000 души персонал и намаляване на дела на политически влиятелните сухопътни сили от повече от две трети до по-малко от половината от силите.
Си успя да осъществи такива реформи, защото получи подкрепата на военното ръководство и позволи на НОАК да остане до голяма степен свободна от външен надзор. Освен това спази дългогодишните норми за повишение и пенсиониране, като намери нови позиции за висшите офицери, изместени при реорганизацията, и им позволи да изкарат мандата си с пълни обезщетения.
Слабият надзор над НОАК беше съчетан с непрекъснато увеличаване на военните бюджети. От 2012 г. до 2022 г. официалните разходи на Китай за отбрана се увеличават повече от два пъти - от 670 млрд. до 1,45 трилиона юана (приблизително 106 млрд. долара до 230 млрд. долара). Почти 40% от тези средства бяха разпределени в бюджета за снабдяване, където се финансираха разточителни програми като самолетоносачи, модернизация на изтребители и огромно разширяване на китайския ядрен арсенал. Лица като ръководителите на ракетните войски и хората, отговарящи за надзора, бяха в състояние да се възползват. Те разполагаха със средствата, мотивите и възможностите да напълнят собствените си джобове въпреки реториката на Си за борба с корупцията и професионализация.
Може ли да има скоро война в Тайван?
Тези чистки, които станаха наскоро, водят до намаляване на представата за способността на Си да овладее военната бюрокрация. Те също така помагат да се обясни защо подобни случаи продължават да стават десетилетие след началото на мандата му - и то на чувствителни позиции.
Очевидната загуба на доверие в някои от висшите ръководители на НОАК повдига нови въпроси - както за външните наблюдатели, така и за Си и другите цивилни лица в Постоянния комитет на Политбюро - за това колко гнило остава в системата за снабдяване и какво още може да крият военните по отношение на своите разходи и операции. В съчетание с фокуса на партията върху отслабващата икономика, въпросите за лошото управление в НОАК вероятно ще изискват повече време и внимание от страна на Си Дзинпин.
Още: За пръв път: САЩ директно дава пари за оръжия на Тайван
Липсата на доверие в армията вероятно ще се отрази и на разсъжденията на партията относно използването на сила през следващите години. Като се има предвид неговият опит, Си вероятно е наясно, че НОАК е склонна към скандали институция, която трудно се контролира, въпреки пропагандните усилия и периодичните антикорупционни кампании. Скорошните случаи само задълбочават подозренията, че НОАК може да крие и други дефекти, включително в ключово оборудване, закупено през последното десетилетие. Това в крайна сметка може да се отрази на готовността на армията или поне на представите на гражданския елит за това колко способни и надеждни могат да бъдат тези сили в един конфликт. Те ще трябва да се запитат какво може да се обърка, ако НОАК бъде призована да премине отвъд символичните демонстрации на сила - например изпращането на изтребители близо до Тайван, и да влезе в реален конфликт срещу способен противник. Подобни опасения следва да послужат за основа на решенията, които Си и Постоянният комитет на Политбюро вземат по въпроса дали изобщо да се влиза в конфликт със САЩ и Тайван.
Си може да си припише заслугата за изграждането на мощна мирновременна армия, която представлява неоспоримо предизвикателство за Тайван и други регионални съперници. Само че знанието на президента за секретността и лошото управление на НОАК дълбоко в собствената ѝ структура може да го накара да се усъмни в нейната оперативна компетентност при криза или конфликт.
Още: Оценка от САЩ: Китай се готви за бъдещи войни
