НАТО, 70-годишен военен съюз, е изправен пред нови стратегически въпроси. Предизвикателствата, с които се сблъсква организацията са многообразни. Руската кибер-намеса в западните демокрации, стремежът на Китай да купи европейска инфраструктура, безразсъдните усилия на Вашингтон да подкопае либералния ред, възходът на популизма в Европа, тероризма и бежанската криза са сред тях. В същото време възниква въпросът "какъв съюзник е Турция". Това пише Бурханетин Дуран за вестник "Дейли Сабах".
"Роден да се противопостави на съветската заплаха, НАТО, засегнато от вътрешни разколи, не може да реши как трябва да се отнася към Русия днес. След края на Студената война трансатлантическият съюз се разшири в Източна Европа и Кавказ, вместо да си сътрудничи с Москва. Русия отговори на разширяването на НАТО с военни интервенции в Грузия през 2008 г. и Украйна през 2014 г. В същото време руският президент Владимир Путин се опитва да засили влиянието на страната си върху Близкия Изток, Северна Африка, Балканите, Източното Средиземноморие, Черно море , Балтийския регион и Азовско море. Руснаците не само запълват един вакуум на власт, който САЩ оставят след себе си, но и умело навигират в конфликти на интереси между европейските нации и съюзниците от НАТО.
Анексирането на Крим през 2014 г. породи опасенията за руския експанзионизъм в Източна Европа и Прибалтика. Москва продължава да подкрепя крайно десните движения и левия популизъм в Европа. И все пак съюзниците в НАТО не могат да се договорят относно естеството на руската заплаха и подходящия отговор на нея. Би било безсмислено и невъзможно да се приемат доктрините от епохата на Студената война върху съветската заплаха, основаващи се на твърдението, че Русия се стреми да заобиколи Европа. Русия, която няма развити сектори освен енергетиката и военната промишленост не е нарастваща сила. Единствената страна, която може да предизвика САЩ в дългосрочен план, е Китай. Оттук и усилията на Вашингтон да намали разходите за защита на Европа (в момента 35 милиарда долара годишно) и да инвестира в Азиатско-Тихоокеанския регион, за да сдържа Пекин.
Съединените щати вече се намесват в три горещи ключови точки: статута на Хонконг, уйгурския въпрос и изкуствените острови на Китай в Южнокитайско море. Шарл Мишел, новият президент на Европейския съвет, се притеснява, че Европейският съюз може да понесе "съпътстващи щети" при настъпването на "студена война" между САЩ и Китай. Въпреки че Великобритания, балтийските страни и източноевропейците са нетърпеливи да се отнасят към Русия като към "общ враг", то Германия и Франция са склонни да виждат Москва като партньор. Междувременно Вашингтон оказва натиск върху Берлин заради закупуването на руски природен газ – така, както Турция е изправена пред жестоки критики за закупуването на руската система за ПВО С-400.
Някои западни политици определят Турция като ненадежден съюзник. Други казват, че турците са нежелани партньори, призовавайки за отстраняването на страната от организацията. Те казват, че сближаването на Турция с Русия, чрез закупуването на системата С-400, нахлуването в Северна Сирия, заедно с ескалиращото напрежение в Източното Средиземноморие, са основание за това решение. Турците от своя страна са разочаровани от своите съюзници в НАТО, които не успяха да подкрепят Турция по въпроси, свързани със Сирия, включително по въпроси като тероризма и имиграцията, и тяхната активна подкрепа за защита на хората от YPG - сирийския клон на терористичната организация ПКК.
Всъщност на хоризонта се задава нов спор преди лидерите на НАТО да се срещнат в Лондон тази седмица. В отговор на намерението на Вашингтон да блокира определянето на YPG като терористична организация, Турция просто наложи вето на плана за отбрана на Балтийско море. В действителност турците не са против Балтийския план за отбрана. Но те очакват НАТО да изрази солидарност с Турция, когато става дума за терористични заплахи - според виждането на НАТО.
НАТО трябва да преоцени стратегическата си мисия и да вземе предвид проблемите на сигурността на Турция. Както каза генералният секретар Йенс Столтенберг, "Турция е много важна за НАТО. За да разберем това, трябва просто да погледнем картата".
