Историята е безспорен източник на вдъхновение за водене на вътрешна и външна политика. Отношенията между Турция и Гърция не правят изключение. Всъщност, гръцко-турските отношения винаги са били свързани с различни исторически факти и митове, които доминират политическия спектър, пише турският консервативен ежедневник Yeni Safak в свой анализ, цитиран от агенция "Фокус".
Едно чувство на историческо съперничество в комбинация с османското наследство води до безкрайно противоборство между двете страни. Единствената разлика в това съперничество е, че Турция е много по-успешна от Гърция що се отнася до икономическа и военна сила след установяването на Турската република. По-надолу ще анализираме защо гръцката политика и политици нападат агресивно Турция и правят иредентистки заявления спрямо турските територии. Допълнително, ние ще разгледаме как старото съперничество предизвика Гърция да стане пристан за терористи, които заплашват съществуването и интегритета на Турската република.
Старата омраза срещу османското наследство има определено влияние върху формирането на самосъзнанието на хората в Гърция. В контекста на тази омраза, Турция и турците се представят като първопричина за гръцките проблеми, което се подема от екстремнодесните групировки в страната като начална точка за тяхната антитурска риторика, с което печелят гласове. В резултат национализмът влияе силно върху гръцката политика, което от своя страна е пагубно за гръцко-турските отношения по две причини.
Първо, турското население в Гърция стана основна мишена за гръцките националисти, което без съмнение увеличава напрежението между Гърция и Турция. Лошото отношение към турското малцинство в Гърция, както и прилагането на репресивни политики спрямо него, увеличава многократно турския скептицизъм относно гръцката политика. Успоредно с това, в Турция възникна тип национализъм, който се обявява за защитаването на турците в чужбина и по-конкретно тези в Гърция. Като резултат, възможно помирение, или най-малко, презареждане на отношенията, се блокира от гръцките националистически политики.
Второ, потенциално партньорство между Турция и Гърция може да разреши много регионални проблеми, простиращи се от Косово до Кипър. Но гръцкия скептицизъм относно подобряването на връзките пречи на двете страни да играят подобна роля в региона. По-конкретно, пристрастните националистически лозунги и риторика, на които държи Гърция, стават изключително опасни в кризисни времена между двете страни, като например Кипърската криза през 1974 година. За първи път в историята на НАТО две страни членки бяха на ръба да си обявят война. Оттогава Турция и Гърция са в постоянен обмен на враждебни действия една срещу друга, а най-критичната от тях беше през 1996 година заради скалистите островчета Кардак (на град Имия). А последната криза около издигането на гръцкото национално знаме на необитаемо островче в близост до турския бряг при курорта Дидим, показва, че антитурската риторика е жива и е добре.
Докато напрежението между Гърция и Турция остава високо, последната ескалация разкри, че вместо да се отърсят от старата си вражда, между противниците продължава да има високо напрежение, което отново излиза на повърхността. Тревогите на Турция относно гръцкото поведение също са свързани и с това, че Атина приютява терористи, които заплашват Турската република. Тези търкания стават все по-силни, тъй като гръцкия съд отказва да одобри искането за екстрадиция за турските войници, свързани с Терористичната организация на Фетхуллах Гюлен (ФЕТО), които избягаха в Гърция след неуспешния опит за преврат срещу президента Реджеп Таийп Ердоган през юли 2016 година.
Тази липса на уважение към турската национална сигурност потвърждава, че външната политика на Гърция е вдъхновена от старинната омраза. Така всяка надежда за презареждане на отношенията е напразна, докато Гърция продължава да крие терористи, които открито се противопоставят на съществуването на Турция и нейния интегритет. Още повече, че това развитие на събитията не само обезсмислят усилията за помиряване между двете страни съюзници в НАТО, но също разобличават гръцката антитурска риторика.
Припомняме, че в началото на 2018-а година напрежението между Гърция и Турция започна да се изостря значително, като споровете между двете средиземноморски държави са съсредоточени основно в две точки. Най-горещо е във водите около остров Кипър, където в началото на годината официално бе потвърдено, че в 6-и блок на Ексклузивната икономическа зона (ЕИК) на Кипър има огромно находище (от тип езеро) на въглеводороди, което се простира в териториалните води на Кипър, Израел и Египет, като последните две страни вече разработват своите кладенци и са на път да добият първите суровини. Това веднага предизвика реакция от Анкара и на 10-и февруари кораби от ВМС на Турция блокираха пътя на сонда Saipem 12000 на италианската енергийна компания ENI, пътуваща към мястото, за да започне сондажи. По-късно корабът на италианския енергиен гигант бе изтеглен. Турция оправда действията си с претенцията, че природните ресурси на Кипър трябва да бъдат разделени по равно между Кипърската турска република и Република Кипър и оттогава всячески пречи на сондажните дейности в района.
Напрежението между гърците и турците веднага се пренесе в района на Егейско море, където избухна спор за скалистите островчета Имия/Кардак. На 28 януари кораби от ВМС на Турция и катери от бреговата охрана на страната блокираха достъпа до мястото на гръцки катер и патрулен кораб, на борда на които са министъра на отбраната Панос Каменос, началникът на генералния щаб на гръцката армия и други военни лица, отиващи към мястото, за да хвърлят венец по случай 22-ата годишнина от въоръженото противостояние около островите през 1996-а година, когато двете страни се оказват на ръба на война, а гръцки военен хеликоптер пада около Имия и в резултат загиват тримата офицери на борда му. Тогава дори се появиха филмчета как един от турските катери се опитва да протарани по-малък гръцки плавателен съд.
В четвъртък, 1 март 2018 г., двама гръцки офицери бяха задържани от турската страна на границата между двете страни по течението на река Марица. Те бяха обвинени в шпионаж и хвърлени в затвора с тежък режим в град Одрин. Гръцката страна се опитва всячески да осигури освобождаването на своите воини, но Анкара отказва, освен всичко друго и заради това, че Гърция отказва да екстрадира осемте турски военни, които избягаха в страната след неуспешния опит за държавен преврат в Турция на 15 юли 2016 година.
В добавка към това турски бойни и разузнавателни самолети ежедневно нарушават въздушните граници на Гърция в района на Егейско море от декември 2007 г. насам. При един от тези случаи, на 12 април 2018 година, гръцки многоцелеви изтребител Мираж 2000-5 падна в близост до остров Скирос в Егейско море, след като изпълни задача за прихващане на турски самолети, нарушили гръцкото въздушно пространство. Пилотът Георгиос Балтадорис загина при падането и в негова част властите в Атина обявиха ден на траур.
Всичко това е придружено от войнствена риторика между правителствата на Гърция и Турция, като изказванията им отиват далеч извън рамките на дипломатическия тон.
Снимки: Getty images/Guliver