Следващата жертва на петролната война на Саудитска Арабия може да е собствената й икономика. Причината за това ще е фактът, че Рияд, на който му пресъхват приходите от петрол, е на път на направи същата грешка, която Европа прави постоянно. А това е да се опитваш да намалиш бюджетните разходи, без да орежеш и лихвените проценти или да омекотиш икономическия удар, пише в анализ The Washington Post.
Факт че, че Саудитска Арабия трябва да направи нещо. Не можеш да имаш икономика, която е базирана на преразпределение на приходи от петрол, когато няма достатъчно пари за разпределяне. Особено, когато изглежда, че скоро ситуацията няма да се промени. Рияд пренасити пазара с евтин суров петрол в опит да изкара от него конкуренцията, за която разходите за добив за по-големи. Сега обаче това не е толкова лесно, колкото беше преди. Добивната промишленост на шистов газ може да остане печеливша и при по-ниските цени на петрола, а компаниите могат да спират и започват производството при сравнително ниски разходи. Така, дори Саудитска Арабия да успее да предизвика летаргия, конкуренцията ще се събуди навреме, за да предотврати прекаленото вдигане на цените над 50 долара за барел. А това означава, че Рияд няма да може да харчи толкова много пари, колкото иска, когато за това ще й е нужно петролът да се търгува на поне 80 долара за барел, пише изданието.
Сега единият вариант за Саудитска Арабия е да се надява, че производителите на шистов газ няма да са така гъвкави, колкото изглеждат, и че цените скоро ще се вдигнат. В този случай Рияд може да продължи да харчи, както е свикнал, като заема това, от което се нуждае или черпи от валутните си резерви. Всъщност това държавата прави през последната година. Проблемът обаче е, че дефицитът на Саудитска Арабия се е повишил до такава степен (около 15% от брутния вътрешен продукт), че държавата не може да продължи тази политика, ако има някакъв шанс да реши относно прогнозите за цената на петрола. В края на декември Саудитска Арабия обяви рекордно висок бюджетен дефицит от 98 млрд. долара за 2015 година заради големия спад в цените на петрола.
И сега Рияд се обръща към план Б – свиване на бюджетните разходи. Държавата обяви, че ще намали субсидиите за гориво, ще повиши данъците за електричество и ще увеличи разходите за вода в опит да намали дефицитът с 4% от БВП през следващата година.
Но няма да се получи.
Саудитска Арабия страда от това, което икономистът Пол Кругман нарича "проблемът на Св. Августин". Държавата се нуждае от фискално целомъдрие и въздържание, но не веднага. Поне не, докато не се осигури по-евтина валута.
С други думи Рияд наистина не може да си позволи да харчи 13% от брутния си вътрешен продукт за енергийни субсидии, но не може и да си позволи да удари негативно икономиката така, както ниските цени на петрола вече го направиха. Простата истина е, че по-малко правителствени разходи означава по-малко харчове в икономиката като цяло. Освен ако не направи нещо, за да се компенсират съкращенията.
Европа доказа, че всеки 1 долара бюджетни съкращения води до свиване на икономиката с около 1,5 долара, ако не компенсираш съкращенията с намаляване на лихвените проценти или по-ниска стойност на валутата. Нещо, което Саудитска Арабия не може да направи в момента.
Рияд е вързал валутата си към щатския долар, така че трябва да вдига лихвените нива тогава, когато и Федералният резерв на САЩ го прави. В резултат на това валутата на Саудитска Арабия е поскъпнала спрямо почти всяка друга в момент, в който на икономиката на страната й трябва тя да поевтинее. Може да си представите колко надценен е станал риалът, ако го сравняваме с валутата на друга богата на ресурси държава, а именно Русия и нейната рубла. Въпреки че причините за поевтиняване на рублата включват и санкциите на Запада срещу страната, то е факт, че Саудитска Арабия е направила валутата си твърде скъпа като я е вързала за долара. Сега евентуално решение е Рияд да девалвира валутата си, пише WP.